Грег Беър
Вечност (34)

32.

Град Шишарк

 

Твърде малка част от дебатите във Възела протекоха в реално време. Корженевски и Мирски отговаряха на въпросите и участваха в обсъжданията от едно изолирано разклонение на Възела в паметта, докато Ланиер можеше само да „слуша“. Така дългите часове на размяна на информация и аргументи всъщност бяха съкратени само до няколко секунди.

За щастие самите дебати бяха лишени от разпалеността, която неминуемо щяха да достигнат при открита сесия. Гешелисти, неогешелисти и ортодоксални надерити — всички имаха какво да кажат и щяха да го правят в продължение най-малко на три дни. Обсъждаха се и най-дребните подробности, не беше пропуснат нито един аспект от отварянето на Пътя.

Някои от предложенията бяха толкова мащабни и смели, че Ланиер не беше в състояние да ги възприеме, други пък поразяваха с дръзновението си — като например това веднага след отварянето на Пътя да бъдат унищожени всички джарти, настанили се в него, след което човечеството да разпростре границите си навътре и да отваря нови проходи на всеки десетина-петнадесет километра, като по такъв начин установи пълно надмощие преди джартите — или някой друг — да опитат да възстановят нарушеното статукво. Група колеги на Корженевски, учени, обитаващи от десетилетия Градската памет, подхвърлиха идеята Пътят да бъде разрушен отвън, без астероидът да се свързва с него. В подкрепа на предложението си те незабавно изтъкнаха две основни предимства — първо, по такъв начин се избягвала нежеланата среща с джартите, и второ — премахвала се опасността от отмъщение от страна на другите обитатели на Пътя. Ала тук се намеси Мирски и демонстрирайки познания по математика и физика, които озадачиха дори Корженевски, доказа, че предложението е напълно неосъществимо.

Иначе руснакът изглеждаше отегчен по време на дебатите. Самият Ланиер също често губеше нишката, дори когато прибягваше до помощта на безбройните указатели и справочници в паметта.

Ала Ланиер почувства нещо, което, изглежда, не беше съвсем очевидно за останалите участници, В изказванията на всеки един от тях, когато ставаше дума за Пътя, се прокрадваше нотка на носталгия и дълбоко уважение. Все пак Пътят беше техен свят, тяхно собствено творение, място, където немалко от участниците бяха израснали и живели преди Разделянето, Така дебатите придобиха известна едностранчивост, заприличаха на взаимно споделяни спомени и накрая се лишиха от очакваната острота. Вече не спореха „за или против отварянето“, а за това дали след него Шишарк да остане завинаги свързан с Пътя.

Някъде на този етап участниците в сесията отново заеха материалните си форми. Накрая трябваше да обсъдят въпроса дали да проведат общ референдум и ако това стане — а изглеждаше неизбежно, — необходимо ли е да включват в него жителите на Земята.

Ланиер се върна в залата сам. Мирски, Корженевски и Олми бяха поканени на нова среща с президента. Преди това Гари успя да открадне няколко часа за себе си, взе влака за Трета кухина и разгледа града, като не пропусна да посети плавната библиотека, където навремето бе изучавал руски и където Мирски беше застрелян, а сетне възкресен. Библиотеката беше отворена за посетители преди около трийсет и пет години, сега коридорите й гъмжаха от развълнувани студенти и ученици, а въздухът бе изпълнен с ярки светещи пикти. Пред терминалите нямаше нито едно свободно място, само дълги, търпеливи опашки. Някога всичко тук му се струваше чуждо, непознато и страшно. Сега се чувстваше като у дома си.

Едва сега осъзна, че през изминалите няколко дни е променил отношението си към астероида-звездолет. Помисли си, че не би имал нищо против да поживее няколко години в Шишарк. Тялото му с радост посрещаше намаленото тегло, дори се изкушаваше да опита някои от старите гимнастически упражнения. Спомни си за дългите часове, които някога прекарваше на висилката…

Залата постепенно се изпълваше с нови телесни представители. Атмосферата беше напрегната, предстоеше вземането на важни решения, от които зависеше съдбата на много светове.

Не след дълго се появиха Мирски и Корженевски и се настаниха до него. Последни влязоха президентът и президент-министърът Дрис Сандис и заеха местата си зад светещата сфера за изказване.

Президент-министърът обяви:

— Възелът е готов да гласува по предложението на серовете Мирски, Корженевски, Олми и Ланиер.

Ланиер бе изненадан, че го причисляват към групата на вносителите. За момент изпита вълнение като в старите дни. Огледа се. Нямаше представа как ще протече самото гласуване. Дали присъстващите щяха да пиктират решенията си — тогава цялата зала щеше да се озари като коледна елха,

— Изписването на думата „да“ ще се смята за положителен вот относно отварянето на Пътя, „не“ — за отрицателен — продължи с поясненията си президент-министърът. — Моля, гласувайте.

Залата се превърна в хаос от „да“ и „не“-та. Първоначално Ланиер си помисли, че вторите преобладават, но после си каза, че е жертва на собствената си нервност, Президент-министърът погледна към секретаря, седнал до сферата за изказване,-и той вдигна дясната си ръка.

— Възелът гласува за отварянето на Пътя, Предстои второ гласуване — дали отварянето да бъде последвано от разрушаването на Пътя, така, както предлага сер Мирски?

Членовете на Възела гласуваха повторно, но шумът в залата така и не стихна,

— Резултатът от второто гласуване е отрицателен. Пътят ще остане отворен. Трето предложение — моля потвърдете с гласа си своето съгласие за създаването на специални бронирани сили, чиято цел ще бъде обезопасяването на Пътя с цел по-нататъшното му използване от страна на Хексамона и неговите съюзници.

Шумът в залата нарасна. Някои от присъстващите разговаряха оживено, размахваха ръце и пиктираха над главите си различни аргументи.

— Резултатът е положителен, А сега, моля, гласувайте за това дали нашето решение да бъде предложено за повторно гласуване чрез референдум от всички жители на Хексамона, включително и телесните представители от Земята.

Отново оживление в залата.

— Присъстващите са против. Следващо предложение — ще бъде ли зачетен гласът на жителите на Шишарк, седемте кухини и двата орбитални квартала…

И отново, И отново.

Ланиер затвори очи. Вече беше неизбежно. Почти си представяше зейналата паст на коридора, както я беше видял някога… Имаше дори мъничка възможност да узнаят, някой ден, какво се е случило с Патриша Луиза Васкес.

— …„да“ и по това предложение. Още утре специален представител на Възела ще запознае с него обществеността, Определям едноседмичен срок за размишления преди провеждането на окончателния референдум. До двадесет и четири часа след изтичането на този срок всички граждани да уведомят-своите представители за решението си. След приключване на референдума Възелът ще се събере на нова, извънредна сесия, където да определи по-нататъшните си действия. С което — и с разрешение на президента — обявявам настоящото заседание за закрито.

Ланиер се изправи и огледа залата. Някои от телесните представители се прегръщаха радостно или поздравяваха съседите си с ярки пикти, други бързаха да се измъкнат незабелязано. Шумът бе невъобразим. Малка група ортодоксални надерити изчакваше президента и президент-министъра да слязат от подиума.

— Лоша работа — промърмори до него Мирски. — Аз отворих торбата с духовете и те взеха, че избягаха.

— И какво ще правите сега? — попита го Ланиер.

— Ще мисля. Защо не успях да ги убедя?

— Забравили сте нещо много важно за хората по време на вашето дълго пътуване.

— Изглежда. И какво е то?

— Ние сме гадна сбирщина копелдаци. Явихте ни се тук като ангел-спасител, само че хората не обичат да изпадат в ролята на безпомощни нещастници. Може би просто не ви вярват.

Челото на Мирски се покри с бръчки.

— Моите физически сили не са неограничени. Аз съм по-скоро катализатор, отколкото експлозив. Ако се проваля обаче, последиците ще бъдат крайно неприятни.

— Ами тогава използвайте хитрост. Или някоя стара хватка от джудото. Помъчете се да насочите силата на противника в желаната от вас посока.

— Силата? — Мирски го погледна озадачено.

— На общественото недоволство — поясни Ланиер, Може и да беше излишен и стар, но в главата му се беше оформил чудесен налудничав план.

— Да?

— Мисля, че трябва да помолим Олми да ни срещне със Сули Рам Кикура.

— Значи имате идея — кимна Мирски.

— Нещо подобно. Освен това трябва да говоря с жена си. Този път не позволиха на Земята да участва в решението. А това ще изостри рязко противоречията, които зреят от години. Нищо чудно дори да се окаже експлозивът, какъвто вие не желаете да бъдете. — Ланиер вдигна ръка и разтърка схванатия си врат.

— Водете, приятелю — рече Мирски. — Ангелът-спасител се прекланя пред вашата прозорливост.