Грег Беър
Вечност (60)

58.

Град Шишарк

 

Креслото на президента в просторната заседателна зала на Възела беше празно, В съседното кресло седеше президент-министърът Дрис Сандис, а Инженерът стоеше в светещата сфера за изказване. Президент-министърът изглеждаше съвсем невредим.

За разлика от него, Джудит Хофман бе пострадала — лицето й беше покрито с рани. Бяха я настанили на едно от местата за свидетели заедно с още неколцина оцелели след катастрофата. Залата беше съвсем празна, разследването се водеше лично от президент-министъра, според закона за Извънредното положение.

До Джудит седеше Олми. Джартът в него не даваше признаци на живот, макар да беше нащрек.

Президент-министърът поиска сведения за броя на ранените и убитите.

— Току-що — обяви той — президентът е бил превъплътен. Общият брой на убитите е седем, деветима са тежко ранени, включително и двама официални историци, двама телесни представители и един сенатор. Толкова тежки загуби не сме имали още от времето на Разделянето. За щастие всички до един са оборудвани с имплантати и вероятно ще бъдат върнати към живот. Сер Корженевски, можете ли да ни кажете какво се случи?

Инженерът погледна към Олми. Така и не бе им останало време да разговарят — и двамата бяха откарани за преглед малко след края на инцидента. Оттогава не бяха оставали насаме.

— Както беше предвидено, осъществих пробна връзка с Пътя. Нещо се опита да премине по връзката и попречи на първоначалното ми намерение да я прекъсна преждевременно.

— Имате ли представа за характера на това „нещо“?

— Предполагам, че става дума за оръжие на джартите. Президент-министърът го погледна стреснато,

— Това само предположение ли е?

— Бдителни джарти, чакали търпеливо изгодния момент — подхвърли Корженевски. — Не зная какво друго може да бъде.

Президент-министърът поиска мнението на представителите на отбранителните сили. Всички изразиха съгласието си с предложената хипотеза.

— Възможно ли е в такъв случай да бъде осъществена втора пробна връзка, за да узнаем със сигурност?

— Да — кимна Корженевски. — Бих могъл да повторя опита с ексцентрично разположена връзка, или дори врата, която да се намира на около стотина и повече километра от прекъснатия край на Пътя. След това под прикритието на защитни полета и при всички необходими предпазни мерки да извършим разузнавателен набег и да затворим вратата преди да бъдем открити.

— И какъв е шансът за последното?

— Много малък — рече Корженевски. — Ще бъде необходима обаче пълната евакуация на Шишарк — като се изключи военният и отбранителен персонал.

Президент-министърът го погледна мрачно.

— Това е изключително трудна задача.

— Но неизбежна — обади се главнокомандуващият отбранителните сили. — Ако действително искаме да си възвърнем достъпа до Пътя и да създадем предмостие, трябва да разполагаме с обезопасяващ буфер между линията на фронта и цивилните.

— И какво предлагате за целта?

— Всички цивилни граждани да бъдат прехвърлени на орбиталните тела.

— Само телесните представители ли?

— Не, сер. Става дума за телесните представители, обитателите на Градската памет, а също и хранилищата на културни ценности и информационни материали. Самият Шишарк ще послужи за буфер. В случай че претърпим поражение, трябва да сме готови да прекъснем връзката си с Пътя, като унищожим астероида.

Хофман погледна към Олми. Лицето му беше мрачно и недоволно.

— Някакви по-сериозни повреди в Шеста кухина? — попита президент-министърът.

— Не, сер — отвърна Корженевски. — Можем да продължим.

— Не бих казал, че случилото се беше напълно неочаквано — призна Дрис. Останалите го слушаха мълчаливо, никой не смееше да възрази. Както президентът, така и президент-министърът бяха действали под натиска на мнозинството, а сега трябваше да понесат отговорността за случилото се. — Като действащ президент и съобразно закона за Извънредното положение нареждам пълната евакуация на Шишарк. Сер Корженевски заедно с щаба на Отбранителните сили да изготви план за съвместни разузнавателни действия на територията на Пътя.