Грег Беър
Вечност (4)

2.

Земният Хексамон, Аксис Евклид

 

— Хайде да поговорим — предложи Сули Рам Кикура, изключи шийния си пиктор и се сгуши в креслото зад Олми. Той стоеше изправен до широкия прозорец в нейния апартамент — истински прозорец, който гледаше през вътрешната стена на Аксис Евклид към цилиндричното пространство, навремето заобикаляло сингуларната на Пътя. Сега там като гигантски прилепи се носеха аеронавти с разперени криле, имаше плаващи увеселителни паркове, а по алеите от пурпурни тракциоини полета се разхождаха доволни граждани — само далеч в левия край се виждаше черната извита ивица на космическата пустош, която ги разделяше от близката Земя.

Жизнерадостните цветове и непрестанното движение, кой знае защо му напомняха за френските картини от началото на двайсети век — лишен от гравитация пейзаж от парка, с шляещи се двойки и тройки от ортодоксални надерити, припкащи наоколо деца и какво ли не още. Гледката се менеше постоянно, тъй като кварталът продължаваше да се върти около кухата централна ос, предоставяйки на наблюдателя пълна възможност да се любува на всички красиви страни от живота на Хексамона, към който Олми, изглежда, отдавна бе престанал да се смята за причастен.

— Слушам те — рече той, без да я поглежда.

— От месеци не си се срещал с Тапи. — Тапи беше синът им, създаден чрез смесване на техните Загадки в Градската памет на Евклид. Една възможност, към която обществото отново бе започнало да проявява известен толеранс, след като години наред ортодоксалните надерити, иначе казано преобладаващата част от жителите и управляващите в Евклид, прибягваха предимно до естествено зачеване или в краен случай до извънматочно отглеждане на плода — в разрез с вековните традиции на Хексамона. Ето откъде се бяха появили и тичащите из алеите на Поточния парк деца.

Олми притвори очи, засрамен, задето е избягвал контакта със собствения си син. Сули Рам Кикура умееше бързо да стига до целта.

— Той се справя чудесно.

— Но има нужда и от двама ни. Един частичен-детегледач едва ли е пълноценен заместник на бащата. След няколко месеца го чакат първите изпити за преминаване в телесно състояние и той се нуждае от…

— Да, да, — Олми почти бе готов да се упрекне, задето склони да създадат Тапи. Точно сега, в този момент, бремето на отговорността му идваше малко прекалено. Просто нямаше време,

— Не зная дали да ти се сърдя, или… — продължаваше тя. — Сигурна съм, че имаш някакви трудности. Допреди няколко години може би щях да се досетя какви, но сега… — Ако се съдеше по гласа й, тя се владееше чудесно и умело прикриваше яда си. — Достатъчно те ценя, за да те питам какво те безпокои.

Ценя. Двамата бяха любовници вече няколко десетилетия, изглеждаше толкова отдавна, че дори бе забравил кога започнаха. („Седемдесет и четири години“ — подсказа му услужливо имплантираната памет, без да я е викал.) Заедно бяха преживели не един и два исторически момента от живота на Хексамона. Никога не беше обръщал внимание на друга жена, неведнъж си беше казвал, че където и да отиде, с когото и да се събере, рано или късно ще се върне отново при нея. Тя му подхождаше във всичко — хомоморф, нито гешелист, нито надерит в политическите си убеждения, изцяло посветена на адвокатската си кариера, навремето главен телесен представител на Земята във Възела, иначе казано — защитник на онеправданите, игнорираните и невежите. С никоя друга не би се съгласил да създаде Тапи.

— Научна работа. Нищо интересно.

— Сигурно. Но едва ли ще ми кажеш какво си изучавал. Каквото и да е, променил си се.

— Просто гледам напред.

— Научил си нещо, което не бива да зная, нали? Да не са те привикали пак в отбора? Някое пътуване до Земята…

Той не отговори, а тя само стисна устни.

— Е, добре. Значи е тайна. Сигурно е свързано с отварянето.

— Никой не го планира сериозно — възрази Олми. Едва се сдържаше да не избухне. Само Рам Кикура умееше с такава лекота да пробие бронята му и да провокира подобна реакция.

— Даже и Корженевски не би се съгласил с теб.

— С мен? Никога не съм подкрепял отварянето.

— Това е абсурдно — отвърна тя. Сега вече и двамата бяха свалили защитите си. — Колкото и тежки да са настоящите ни проблеми с недостига на ресурси и средства, да изоставим Земята…

— Това пък е съвсем изключено — прекъсна я меко той.

— … и да отворим наново Пътя… би означавало да зачеркнем всичко, заради което работихме през последните четиридесет години.

— Никога не съм казвал, че го желая.

В погледа й се четеше такова презрение, че той неволно потрепери. Никога досега не бяха стигали толкова далеч в противоречията си. Връзката им съчетаваше в равни части взаимна страст и уважение, дори през годините на най-яростни спорове… а настоящият им разговор заплашваше да се превърне точно в такъв спор.

— Никой не го желае, но ще бъде ужасно вълнуващо, нали? Да бъдеш отново необходим и изцяло зает, да имаш задача, да се завърнеш в младостта и годините на отминало величие. Да възобновиш прекъснатия търговски обмен с Талсит. Чудесно, нали!

Олми вдигна лекичко рамене — нищо повече от признание, че в думите й има истина.

— Работата ни тук не е приключила. Историята и без това ни е отправила предостатъчно предизвикателства.

— Никога не съм смятал сънародниците си за посредствени същества — заяви Олми.

— Чувстваш зова на дълга, нали? И се подготвяш за онова, което смяташ, че ще се случи. — Сули Рам Кикура го сграбчи за ръката. — Поне веднъж гледали ли сме на света по един и същи начин? Нима любовта ни е само привличане на противоположностите? Ти ми се противопоставяше, дори когато се опитвах да защитавам нормалните човешки права на земните…

— Всяко друго решение щеше да нанесе непоправима вреда на Възстановяването. — Фактът, че се върна към полузабравения спор отпреди трийсет и осем години, подсказваше недвусмислено, че още я боли за това решение.

— Тогава се съгласихме всеки да запази становището си — отвърна тя и го погледна в очите.

Като адвокат, защитаващ интересите на земните в годините след Разделянето и в ранните етапи на Възстановяването, Рам Кикура се беше опълчила срещу опитите на Хексамона да използва талсит и други средства за психическо въздействие върху земните. Опирайки се на старите земни закони и някои постановки в правовата уредба на Хексамона, тя поиска официално предложенията за задължителни психически изследвания и корекции на установените умствени аномалии да бъдат забранени със съдебно решение. В края на краищата съдът отхвърли молбата й въз основа на пълномощията, които предоставяше хартата за Възстановяването.

Оттогава бяха изминали трийсет и осем години. През този период приблизително четиридесет процента от населението на Земята бяха подложени на един или друг вид лечение. Кампанията по прилагането на различни коригиращи лечебни процедури естествено се водеше крайно внимателно. Понякога се случваше да излезе извън границите на разрешеното, но все пак вършеше работа. Душевните болести и психическите отклонения ставаха все по-голяма рядкост.

Рам Кикура се беше прехвърлила на други проблеми, други случаи. Двамата продължаваха да са любовници, но от онзи момент в отношенията им се долавяше известна напрегнатост.

Все пак невидимата пъпна връв, която ги свързваше, беше изключително здрава. Обикновени различия в мнението не бяха способни да я прекъснат. Рам Кикура не би могла при никакви обстоятелства да се разплаче или да изрази слабост, както го правеха земните, а и Олми се беше отказал от тези неща преди векове. Лицето й беше като маска, която изразяваше само онова, което притежателят му допускаше до повърхността — в конкретния случай малко тъга и нищо повече.

— Променил си се през последните четири години — отбеляза тя. — Не мога да определя точно как… но с каквото и да се занимаваш сега, за каквото и да се готвиш, то ограничава онази част от теб, която обичам истински. — Очите й се присвиха, — Едва ли ще пожелаеш да разговаряме за това. Не и с мен.

Той бавно поклати глава. Усещаше как дистанцията помежду им продължава да расте,

— Къде е моят Олми? — попита тихо тя. — Какво си направил с него?

— Сер Олми! Радвам се да ви приветствам отново. Как беше пътуването? — Президент Кайс Фарен Силиом стоеше върху широката прозрачна платформа, а зад него бавно се показваше земното кълбо, докато Аксис Евклид приключваше поредното завъртане. Петстотин квадратни метра напрегнато йонизирано стъкло и двоен пласт тракционни полета деляха президентската приемна от открития космос — изглеждаше като застанал право в невидимата пустош.

Облеклото на Фарен Силиом — африкански памучни панталони и черна пискюлеста риза без ръкави от шишаркски лен — олицетворяваше отговорността му пред два свята — Възстановената Земя, чиято източна полусфера тъкмо бе окъпана от утринните слънчеви лъчи под краката им, и летящите в орбита изкуствени спътници — Аксис Евклид, Торо и астероидния звездолет Шишарк.

Олми беше спрял на входа на прозрачния купол, който изпъкваше над външната обвивка на квартала. Земята постепенно се скри от погледа му. Той проектира серия официални поздравления до Фарен Силиом, сетне произнесе на глас:

— Пътуването мина гладко, сер президент. Три дни бе писал търпеливо доклади в очакване да го приемат, използвайки свободното си време, за да навести Сули Рам Кикура. Безброй пъти преди това се бе срещал с разни дребни чиновници в президенството, преодолявайки бариера след бариера с безразличието и стоицизма на стар и препатил войн.

— А синът ви?

— Не съм го виждал от доста време, сер президент. Предполагам, че с него всичко е наред.

— Мда, скоро пак ще има зрелостни изпити за преминаване в телесно състояние — подхвърли Фарен Силиом.

— Което означава, че не само синът ви, но и други деца ще се надяват да получат телесна обвивка. А ресурсите ни са доста поизчерпани.

— Така е, сер.

— Поканих двама мои сътрудници да присъстват на срещата.

Двамата назначени специално за целта призраци — а иначе проектирани частични личности, получили временна самостоятелност от своите оригинали — изникнаха от двете страни на президента. Олми веднага позна единия

— Тоберт Томсон Тек, водач на неогешелистите в Аксис Евклид и един от тридесетте сенатори, с които Евклид разполагаше във Възела. Олми го беше разследвал някъде в началото на последната си задача, макар да не се бяха срещали лично. Изображението, което беше подал Тик, изглеждаше малко по-красиво и мускулесто от своя оригинал, но такъв подход бе съвсем типичен не само за гешелистките политици.

Присъствието на проектирани частични му се струваше едновременно естествено и странно. Вече трийсет години след Разделянето — прекъсването на връзката между Шишарк и Пътя — ортодоксалните надерити държаха властта в Хексамона и подобни прояви на технологичен напредък не се радваха на предишната доброжелателност от страна на управляващите. Все пак в последно време употребата на частични отново бе придобила популярност, нищо чудно дори в този момент Тек да бе разпръснал още неколцина свои представители из Хексамона.

— Сер Олми, познавате сенатора Тик. Но се съмнявам да сте се срещали със сенатор Рас Мишини, представител на Велика Австралия и Нова Зеландия. В момента той се намира в Мелбърн.

— Простете за забавянето във връзката, сер Олми — каза Мишини.

— Нищо страшно — успокои го Олми. Всъщност цялата аудиенция беше чиста формалност, тъй като докладът на Олми бе на запис и придружен със съответните подробни пикти и графики. Но въпреки това не беше предполагал, че Силиом ще покани свидетели.

— Все пак ще ми позволите да ви поискам извинение, задето прекъснах напълно заслужената ви почивка — продължи президентът. — Повече от четири века служите в нашата институция. Тъкмо затова сметнах, че ще е по-добре, ако избера някой с вашия опит и възгледи. Вярно, че става дума предимно за исторически проблеми и нови културни тенденции…

— По-скоро културни проблеми — прекъсна го Тик. Олми се изненада от прекъсването, но реши, че това сигурно е напълно прието в средите на неогешелистите.

— Доколкото разбирам, присъстващите са запознати с характера на задачата, която ми поставихте — каза той, поклони се лекичко и си помисли: „Но не и с цялата задача.“

Президентът изобрази потвърждението си. Под краката им неусетно се плъзгаше лунният полумесец, Бяха се преместили към центъра на платформата, а изображенията на двамата частични мъждукаха едва забележимо, за да подчертаят тяхната нематериалност.

— Уверен съм, че новото назначение не е било толкова тежко колкото предишните, заради които сте толкова прославен.

— Тежко в никакъв случай, сер президент. Боях се само да не загубя връзка с Хексамона. — „А и с човешката раса“ — помисли си той. — Иначе водех мирно и спокойно съществуване.

Президентът се усмихна. Очевидно му беше трудно да си представи как един стар боен кон като Олми ще води мирно и спокойно съществуване,

— Изпратих сер Олми със задача да обиколи Възстановената Земя и да извърши едно непредубедено изследване върху нашите взаимоотношения с местното население. Подобна необходимост възникна след четирите опита за покушение срещу чиновници от Хексамона и земни служители, които ни симпатизират. Знаете, че ние, от Хексамона, не сме привикнали към подобни… крайни отношения. Нямахме представа дали става дума за наследство от политическото минало на Земята, или пък за ранен признак за някакви възникнали в последно време противоречия, като последствие от политиката на „затягане на колана“, която започнахме да провеждаме в орбиталните квартали. Ето защо го помолих по възможност да представи една мащабна картина за хода на Възстановяването.

Според някои този процес е към своя край, други дори са склонни да го обявят за добре свършена работа. Колко време и усилия ще бъдат необходими, за да бъде възстановена докрай Земята?

— Възстановяването върви според предварителните предположения, сер президент. Присъстващите сенатори вероятно си дават сметка, че Хексамонът не разполага с неограничени средства, за да извърши подобни глобални промени в рамките само на няколко десетилетия. Съществува един определен период, необходим за пълното заздравяване на раните, които е получила Земята, и той не подлежи на ускоряване. По моя преценка извършената работа съответства на половината от необходимата, ако крайната цел е възстановяването на човешката цивилизация до икономическо състояние, сравнимо с това преди Смъртта.

— Не смятате ли, че този процес зависи и от амбициите и желанията на земните жители? — попита Рас Мишини. — Може би целта ни е не да се изравним с условията преди Смъртта, а с тези, които съществуват в кварталите или Шишарк… — Той не довърши изречението, но не беше необходимо.

— Това ще отнеме стотина години и повече — заяви Олми. — А и не съм чувал земните да настояват за толкова ускорен напредък. Някои дори открито му се противопоставят.

— Всъщност доколко стабилни са връзките ни със Земята в този момент? — попита президентът.

— Все още може да се желае много в тази насока, сер. Съществуват зони на силно политическо противопоставяне, като например Южна Африка и Малайзия.

Рас Мишини се подсмихна иронично. Спомените от изненадващия опит на Южна Африка да завладее Австралия — една от най-големите кризи през четирийсетте години от началото на Възстановяването — бяха все още пресни.

— Все пак става дума за политическо, а не за военно противопоставяне. Положението в Южна Африка е доста спокойно след разгрома на Вуртрекер, а опитите на Малайзия са лишени от необходимата организираност. Не виждам с какво могат да ни обезпокоят за момента…

— Значи нашите малки „профилактични чумни епидемии“ свършиха добра работа?

Олми бе заварен неподготвен. До момента използването на психобиологични щамове на Земята се пазеше в най-строга тайна, в проекта бяха посветени не повече от шепа земни. Дали Рас Мишини принадлежеше към тази група? А Тик? Защо Фарен Силиом си позволяваше така открито да говори по този въпрос пред тях?

— Да, сер.

— И въпреки това вие имахте известни угризения от прилагането на подобни средства?

— Но винаги съм признавал тяхната необходимост.

— Без никакви съмнения?

Май му се подиграваха. Усещането не беше от приятните.

— Ако намеквате за усилията, които положи в тази насока Сули Рам Кикура… ние не споделяме еднакви политически възгледи, въпреки че делим едно легло, сер президент.

— Това са отминали неща. Простете, че ви прекъснах. Моля, продължавайте, сер Олми.

— Все още съществуват доста силни, макар и невидими на пръв поглед разногласия между земните и управляващите партии на орбиталните тела.

— Неприятно ми е да го чуя и същевременно съм озадачен — призна Фарен Силиом.

— Не съм сигурен дали подобно отношение може да бъде преодоляно. Те са ни обидени за толкова много неща. Ние им отнехме младостта…

— Спасихме ги от Смъртта! — прекъсна го с рязък глас президентът. Призракът на Рас Мишини продължаваше да се подсмихва.

— Ние им попречихме да се изправят сами на крака, сер. Макар и стартирал от същото окаяно положение, Хексамонът е успял да създаде Шишарк без чужда помощ и някои от земните смятат, че вместо да им помагаме, ние им налагаме със сила взети от други решения.

Фарен Силиом изобрази неохотно съгласие. През последните десет години Олми бе забелязал, че сред чиновниците и администраторите от Хексамона все по-често се шири неприязнено отношение спрямо земните. А и самите земни — хора все още необразовани и недодялани, потресени от преживяната Смърт, лишени от политическите и техническите постижения, осъществени от гражданите на Хексамона през вековете от изследването на Пътя — постепенно бяха започнали да се отнасят с недоверие към грижовната, но твърда ръка на своите могъщи потомци.

— Земният Сенат е кротък и покорен — продължи Олми като избягваше погледа на Рас Мишини. — Най-сериозна опозиция и недоволство съществува на територията на някогашен Китай и в югоизточна Азия.

— Където науката и техниката бяха възродени най-рано в нашата собствена история… и където живеят волеви и силни хора. Всъщност какви са размерите на това недоволство?

— Едва ли може да се говори за световен процес. Става дума по-скоро за предразсъдъци, отколкото за омраза.

— Ами този Джералд Брукс от Англия?

— Срещнах се с него, сер. Не представлява заплаха.

— Той ме безпокои. Има многобройни последователи в Европа.

— Не повече от две хиляди души при население от десетина милиона. Бива го да говори, но не ръководи реална политическа сила. Освен това изпитва искрена благодарност към Хексамона за всичко, което беше направено за Земята… а възмущението му е насочено главно към онези чиновници, които се отнасят със земните като с непослушни деца.

„Твърде са много, ако питат мен“ — добави мислено той.

— Към моите чиновници значи. — Президентът закрачи по платформата. Олми го проследи с ироничен поглед. Политиците бяха претърпели значителна промяна от времето на неговата младост — дори от епохата след Разделянето, Формалното поведение беше забравено изкуство. — Ами религиозните движения?

— Както винаги силни.

— Мм. — Фарен Силиом поклати глава, сякаш бе получил неприятна вест.

— Съществуват близо тридесет и две религиозни групи, които не признават вашите чиновници за временни или духовни водачи…

— Не сме и очаквали да ги признават за духовни водачи — прекъсна го Фарен Силиом.

— Но някои служители са си позволили да разпространяват сред земните мита за Добрия човек — припомни му Олми. Спомените от опита на един фанатизиран ортодоксален надерит да наложи използването на психобиологически щамове, за да приобщи всички неверници към идеята за Звездите, Съдбата и Светия Дух бяха още съвсем пресни. Колко измина оттогава — петнадесет години? В онези дни Олми и Рам Кикура положиха задружни усилия, та това да не стигне до тайната сесия на Възела.

— Тези неща вече са минало — рече Фарен Силиом.

— Но все още има немалко хора с власт и възможност да развръщат подобни кампании. По-важното е, че нито едно от споменатите религиозни движения не призовава на открита борба.

— Гражданско неподчинение?

— Законно право на всеки гражданин на Хексамона.

— Използвано доста рядко през последните десетина години — напомни му Фарен Силиом. — А какво ще кажете за Обновените предприемачи?

— Никаква заплаха.

— Никаква? — Президентът изглеждаше почти разочарован.

— Никаква. Каквото и да твърдят, те са изцяло на страната на Хексамона. Освен това водачката им почина преди три седмици на територията на някогашна Невада.

— От естествена смърт, сер президент — намеси се Тик. — Беше необходимо да го уточня. Тя категорично отказа да й бъде присаден имплантат…

— Отказа — прекъсна го Олми, — защото не предложихме и на последователите й.

— Знаете, че не разполагаме с необходимите средства да дарим с безсмъртие всички граждани на Земния Хексамон — отбеляза Фарен Силиом. — Освен това все още не са налице нужните социални предпоставки за подобно решение.

— Истина е — призна Олми. — Във всеки случай… никога не са се противопоставяли срещу плановете на Хексамона, засягащи промени извън тяхната територия.

— А срещнахте ли се със сенатор Каназава в Хавай? — попита с видима неприязън Мишини и Олми едва сега разбра причината за неговото присъствие. Рас Мишини беше сърцето и душата в лагера на орбиталните тела.

— Не — отвърна той. — Предполагах, че е редови сътрудник на Хексамона.

— През последните няколко години е събрал значителни сили.

— Той е способен политик и администратор — заяви Фарен Силиом и погледна към сенатора. — А и нашата работа не е да държим вечно властта. Ние сме лекари, учители, но не и тирани. Нещо Друго, което да заслужава внимание, сер Олми?

Имаше, но Олми не желаеше да го обсъждат пред частичните.

— Не, сер. Подробностите са в доклада.

— Господа! — Президентът вдигна ръце и разтвори длани към тях. — Да имате някакви въпроси към сер Олми?

— Само един — каза частичният на Тик. — Какво е становището ви за отварянето на Пътя?

Олми се усмихна.

— Възгледите ми по този въпрос едва ли имат значение, сер Тик.

— Моят патрон е доста любопитен да го узнае. Вие сте един от онези, които помнят добре епохата на Пътя. — Самият Тик беше роден след Разделянето, той беше един от най-младите неогешелисти в Аксис Евклид.

— Сер Олми има право да запази становището си в тайна — припомни му Фарен Силиом.

Частичният на Тик побърза да се извини и беше съвсем искрен.

— Благодаря ви, сер президент — каза представителят на Мишини. — Ценя дълбоко сътрудничеството ви със Земния парламент. Очаквам с нетърпение да се запозная с вашия доклад, сер Олми.

Призраците избледняха, оставяйки след себе си пусто, фосфоресциращо пространство, през което не се виждаше нито Земята, нито Луната. Олми погледна право надолу и зърна сияние сред проблясващите звезди. Шишарк. Имплантатите побързаха да го снабдят с допълнителна информация.

— Един последен въпрос, сер Олми, и. после срещата ще бъде приключена. Ако неогешелистите успеят в желанието си да отворят наново Пътя, как смятате, ще разполагаме ли с достатъчно средства да поддържаме живота на Земята на същото равнище?

— Не, сер президент. Едно успешно отваряне ще доведе до забавяне в изпълнението на всички главни възстановителни програми.

— А и без това се задъхваме от недостиг на ресурси, нали? Макар никой да не го признава открито. Колкото и странно да е обаче, има и земни — като Мишини например, — които искрено вярват, че в далечна перспектива отварянето на Пътя ще донесе полза за всички. — Президентът поклати глава и изобрази символа за решение, последван от втори, по-изненадващ символ, означаващ изключителна непредпазливост и дори глупост — човек, който заостря невероятно дълъг меч. Макар пиктираният символ да нямаше конкретна връзка с идеята за война, скритият в него подтекст накара Олми да вдигне озадачено глава. Война с кого?

— Ще трябва да привикваме с обстоятелствата, колкото и бързо да се менят — продължи Фарен Силиом. — А и влиянието ми не е безгранично. Толкова много хора вече изпитват носталгия. Включително и аз. Можете ли да си представите? А бях сред най-пламенните привърженици на Розен Гарднър и убеждавах всички, че трябва да се завърнем на Земята, която наистина смятах за наш истински дом. Колко лесно ставаме плячка на собствените си предразсъдъци и същевременно колко ирационални и изменчиви са нашите най-дълбоки чувства и мотиви. Дали не е време за един освежаващ талситов сеанс, а?

Олми се усмихна.

Президентът уморено отпусна рамене. После ги изправи наново, не без видимо усилие.

— Ще трябва да се научим да живеем и без този малък лукс. Добрият човек никога не си е позволявал талситови сеанси. — Той пристъпи към средата на платформата, сякаш за да избегне зейналата под краката му бездна. Земята отново изплува пред погледите им. — Как мислите, неогешелистите продължават ли дейността си на Земята? Зад гърба на хора като Мишини?

— Не, Изглежда, съвсем са изгубили интерес към Земята.

— Не го очаквах от тях. Това е сериозен политически пропуск. Нима наистина вярват, че Земята няма да има думата при подобно решение? А на Шишарк?

— Там продължава откритата кампания. Не срещнах никакви признаци за нелегална дейност.

— Сигурно вече имате известна представа в колко деликатно положение се намирам, след като трябва да балансирам между толкова многобройни и противоречиви във възгледите си политически фракции. Давам си сметка, че службата ми тук е ограничена по време. Не ме бива да крия личните си възгледи, които няма да са по вкуса на мнозина в наши дни. От три години водя истинска война срещу отварянето на Пътя. Противниците ми непрестанно набират нови сили. Но каквито и доводи да изтъкват, продължавам да мисля, че от идеята им няма да излезе нищо добро. Вече не можем да се завърнем у дома. Дори само защото не знаем точно кой е нашият дом. Живеем в трудни времена. Умора, недостиг на средства. Сам виждам, че отварянето е неизбежно… но не сега, а когато настъпи подходящият момент. И когато приключим със задачите си на Земята. — Фарен Силиом разглеждаше Олми с почти умоляващо изражение. — Боя се, че съм любопитен също като сенатор Тик. Та какви са възгледите ви за отварянето на Пътя? Олми поклати лекичко глава.

— Мисля, че ще преживея и без него, сер президент.

— Но скоро няма да можете да подновявате износените части на тялото си… казват, че недостигът им ставал все по-осезаем?

— Така е — призна Олми.

— И с готовност ще се преместите в Градската памет?

— Освен ако не избера смъртта. Но това ще е след няколко години.

— Не ви ли липсват предизвикателствата,.приключенията?

— Опитвам се да не мисля за миналото — рече Олми. Не говореше съвсем искрено, но отдавна беше привикнал да крие истинските си чувства.

— Цялата ви служба пред Хексамона е една голяма загадка. Научих го още докато се запознавах с архивите. Няма да настоявам повече. Но ако ви помоля за едно съвсем необвързано мнение… замисляли ли сте се някога какво може да се случи с нас, ако се свържем с Пътя?

Олми обмисли отговора си внимателно. Президентът, изглежда, беше много по-добре запознат с работата му от последните няколко месеца, отколкото бе предполагал.

— Пътят може да е зает от джартите, сер.

— Така е. Нашите ентусиазирани неогешелисти, изглежда, забравят тази възможност. Ще си призная, че имах известна представа за вашите изследвания. Те ме накараха още веднъж да се уверя, че сте изключително проницателен човек.

— Сер?

— Става дума за изследванията ви в Градската памет и библиотеката на Шишарк. Аз също разполагам с няколко активни злосторници, сер Олми. Научих, че информацията, която сте поискали, е била пряко или косвено свързана с отварянето. Не бих се изненадал, ако работите върху този проблем от години, за своя сметка. — Фарен Силиом го погледна тържествуващо, после се обърна и вкопчи ръце в перилата, — Официално ви освобождавам от всякакви задължения. А неофициално ви моля да продължите с изследванията си.

Олми изобрази разбиране и съгласие.

— Благодаря ви за работата. Решите ли, че трябва да споделите нещо с мен, потърсете ме незабавно. Ценя високо вашето мнение, каквото и да си мислите за мен.

Олми напусна платформата. Земята отново бе изплувала в цялата си прелест, като постоянно напомняне за тяхната отговорност пред този чужд и донякъде непознат дом, символ на болка, триумф, провал и възраждане.