Грег Беър
Вечност (23)

21.

Шишарк, Пета кухина

 

Джартът обитаваше безмълвно вътре в Олми, сякаш не осъзнаваше промяната на местонахождението си. Олми лежеше във втората стая, затворил очи, сондирайки предпазливо своя нов съсед, както хирург търси най-удобното място да проникне в заспало, но опасно животно.

През цялото време чувстваше огромната маса на обкръжаващия го астероид, непроменена от милиарди години, непроницаема като времето — първична скала и въглеводородни съединения, и вода, от която неговите сънародници черпеха векове наред.

Той погледна към пустеещия екран, където доскоро се виждаше схемата на джартовото съзнание. Но сега паметта на тайното хранилище беше празна, а съзнанието беше прехвърлено в един от имплантатите на Олми.

Първото му откритие след не повече от неколкосекундно сондиране на „госта“ беше, че съществува нещо като интерпретираща обвивка, като интерфейс, която или беше създадена от джарта по време на първоначалните изследвания, или бе въведена от самите изследователи. Без тази обвивка Олми едва ли щеше да възприеме каквито и да било смислени послания, когато Мар Келен за първи път го свърза със системата. Макар и незавършена, обвивката поне засега беше полезна.

След като потвърди наличието на интерпретираща среда, Олми извърши повторна проверка на предпазните мерки. Беше разположил съзнанието на джарта и своето собствено частично копие в един и същи имплантат, зад сложна верига от прегради, между които и ограничител за проникване в някой от останалите имплантати. На частичния поръча да поеме предварителното изследване и да му докладва периодически.

В свръхбързия свят на имплантираните функции целият този процес отне само десет минути след края на прехвърлянето. Частичният първо откри, че съзнанието на джарта е почти непокътнато — с други думи, че неговите главни и второстепенни мозъчни дейности следват строго определен модел, характерен за наличието на разум. Те не бяха разпокъсани или хаотични. Имаше само някои периферни отклонения, които Олми остави за по-късна преценка.

Не можеш да разбереш коя е повредената част на бомба с часовников механизъм, докато не я изучиш цялата.

След час пратеникът на Олми вече се беше натъкнал на няколко участъци със спомени, съхранени от джарта. Още първите опити за тяхното прехвърляне от тази страна на бариерите обезпокоиха извънземния. Част от съзнанието му се пробуди от дълбоката летаргия и за втори път Олми получи какофония от разтревожени послания:

> Мисия неизвестна. Проверка наличие на целеви възложител (?) <

> Невъзможност за определяне на местонахождението (съзнание?) <

> (Ненавист) <

След което джартът отново потъна в лишения от време свят на привиден покой.

Спомените, които Олми успя да измъкне, не бяха нито достатъчно ясни, нито лесни за интерпретация. Сетивният апарат при джартите се отличаваше съществено от този при хората — „очите“ например възприемаха както светлинни, така и звукови дразнители, съчетавайки сигналите по начин, напълно непознат за обитателите на Хексамона. Но не това създаде затруднения при преглеждането на спомените, защото от векове съществуваха достатъчно усъвършенствани алгоритми, които да дешифрират почти всички сетивни съобщения. Изненадата му (или по-скоро тази на неговото частично копие) дойде от липсата на каквато и да било лична оценка за възприеманите събития. Собствената гледна точка на джарта, изглежда, нямаше никакво значение, всичко се възприемаше и вършеше в името на общия просперитет — имаше неоспорими доказателства, че конкретният екземпляр е действал по-скоро като дистанционен рецептор за събиране на информация, отколкото по собствена воля.

Ала скоро Олми се натъкна на сведения, противоречащи на този факт. Джартът притежаваше ясно изразена мотивировка за действие — нещо, което при хората се определяше като его. Съществуваха огромен брой невероятно сложни психологически комплекси за социално и йерархическо поведение, които се преплитаха и си влияеха, създавайки своеобразна ценностна система. И все пак при определени условия, свързани с промяна в обкръжаващата го социална среда, съществото можеше да бъде съвсем покорно и послушно, лишено от всякаква воля. При това за него не съществуваше никакво противоречие между тези две състояния.

Въпреки че джартът не правеше разлика между подчинението на външна команда и собствената си воля, Олми интуитивно се досещаше, че той не е част от същество с колективен разум. Освен ако плененият екземпляр не е бил подложен предварително на известни корекции.

В началото, докато Олми получаваше цялата събрана информация чрез еднопосочна връзка със своя частичен, той непрестанно си задаваше въпроса дали не е прехвърлил две и дори повече съзнания в имплантата. Иначе как да обясни наличието на толкова сериозни, дори несъвместими противоречия само у една личност.

Най-сетне частичният успя да събере поредица от сензорни възприятия, които можеха да бъдат интерпретирани със средствата на човешката логика.

Нищо чудно, като се имаше предвид крайно възбуденото състояние на джарта, че най-ярки бяха спомените му от момента на залавянето. В началото Олми видя Пътя — доста плосък и безцветен — с ярко светещи обекти на преден план, запаметени до най-малката подробност. Отделните детайли се меняха в трескаво темпо и Олми взе да се съмнява дали частичният предава достоверна информация. Прехвърленото в имплантата „копие“ побърза да осведоми своя „оригинал“, че интерпретацията му е съвършено точна.

Джартът просто наблюдаваше обектите от няколко различни и почти независими източника, подлагайки зрителните и звукови възприятия на постоянен анализ. Малко по-късно Олми се досети — не без помощта на своя частичен, който се намираше в непосредствена близост до изучавания екземпляр, че джартът всъщност използва приспособени от други същества сетивни интерпретатори. Така например освен собствената, джартът притежаваше още няколко оптически системи, копирани от същества от не-джартови светове.

В момента на залавянето си джартът, изглежда, беше използвал всички възможности за наблюдение, с които разполагаше, опитвайки се да се доближи максимално до гледната точка на противника — в случая човека — с помощта на сетивни системи и възприятия, които по негова оценка наподобяваха тези при хората.

Дали този факт можеше да обясни противоречията с егото и ценностната система? А може би джартът наистина беше способен да погълне съзнанията на други, дори чуждопланетни същества и да ги носи в себе си като кутия с инструменти?

Колко разумни същества и различни култури са завладели джартите? И какво е била съдбата на победените?

Олми отдели още един час на визуалните спомени, докато получи ясна и последователна картина от залавянето.

Първо ниво на сетивно възприятие (вероятно естественото ниво на джарта):

Наоколо цари мрак, студено е и абсолютно тихо. На преден план се виждат някакви нагорещени предмети, които се движат с висока скорост. Това са машини, но джартите не строят подобни машини (кратко изображение на изкуствено осеменяване и вирусоподобно размножаване).

Второ ниво на сетивно възприятие (чуждо?):

Задният план е представен до най-малки подробности, предметите от предния план са леко размазани, извън обсега на внимание. Тази система не е в състояние да възприема машини или близки обекти.

(Интересно, зачуди се Олми, дали това е някоя от пригодените системи, която да подпомага общото възприемане на околната действителност? За разлика от предишната, приносът й беше почти нищожен. Пътят все още се различаваше съвсем ясно. Част от него беше закрита от огромно по размери тракционно поле, озарено в оранжево-червено сияние.)

Ярки, таранови лъчи разкъсват полето и проникват отвъд него — но системата отново не е в състояние да възприема машини.

(Обяснимо, макар и странно, мислеше си Олми. Виждането е неразривно свързано с мисленето, така че напълно беше възможно съществата, от които е била „заета“ тази система на възприятие, да не познават машините.)

Трето ниво (адаптирано или собствено? Прилича на първото):

Действията на предметите на преден план са напълно разбираеми, дори в абстрактен смисъл. Всяка машина е изобразена с отчетлива детайлност.

Тук Олми успя да разпознае използваните от Хексамона по време на войната бронирани материални вклинители (без екипаж, управлявани от частични) и автоматичните самонасочващи се огневи единици от най-различен калибър — всички оцветени в черно и обгърнати в сиянието на собствените си енергийни полета. Потрепери. От малък ненавиждаше оръжията. Те бяха примитивни, лишени от разум и създадени, за да разрушават. Унищожаваха всичко, което прихващаха в своите невидими разперени мрежи, превръщайки го в атоми, пулсираща топлина и гама-лъчение.

Джартът се беше изправил лице в лице с тези оръжия — и въпреки това бе оцелял, за да бъде заловен. При това той е бил на предната линия на сражението, запечатано в спомените му, докато хората изпращаха там само нематериални частични.

Дали и той не беше изкуствено създаден организъм? Първите изследователи са се усъмнили в автентичността на неговата физическа форма. Но защо тогава да се доверяват на съзнанието?

Олми отново се съсредоточи върху развоя на събитията, предхождащи залавянето на джарта. От постъпилата сетивна информация съумя да сглоби следващия епизод:

Джартът се намира в тясно превозно средство (всъдеход?), провиращо се между границите на тракционните полета като муха през тръстики. Високо над него в този участък от Пътя…

Вероятно това е 1.9х9 — сектор от около един милион километра, който и двете страни се опитват да контролират —

…бойните системи на хората и джартите са вкопчени в ожесточена битка. Силите им са изравнени — това равновесие съществува от значително време.

(Олми не е в състояние да разбере мерните единици на джартите)

Всъдеходът на джарта среща и унищожава няколко малки, човешки машини, които пълзят по обгорената повърхност на Пътя. По някакъв начин всъдеходът избягва срещата със самонасочващите се огневи единици, Сега вече той се намира на територията отвъд фронтовата линия — територия, която е под контрола на хората и където възнамерява да нанесе съкрушителен удар срещу някакъв команден център — огромен поточен кораб или бронирана крепост. Но следващата му среща е с ескадрон от вклинители

— и други бойни машини, които Олми не може да разпознае —

и преди да се измъкне с маневра той е заловен в плътен слой от тракционно поле, а обвивката на всъдехода започва да се пропуква под неимоверното напрежение отвън. Зад него една пъргава разузнавателна машина запушва отвора във фронтовата линия с тракционен мехур. Сега джартът се намира в нещо като енергийна клопка, която изсмуква ресурсите на всъдехода и не след дълго генераторите му започват да отслабват. Няколко дистанционни апарати, наподобяващи грамадни черни бръмбари, пропълзяват под тракционния мехур и издърпват джарта от контролното табло. Тялото му е получило многобройни сериозни увреждания. От повърхността на Пътя се отделя още един бързодвижещ се обект с размери на поточен кораб

— тук възприятията на джарта на всички нива се замъгляват и спомените приключват.

Олми отвори очи. Мисията на джарта е била безнадеждна, никога досега не беше чувал каквато и да било органична форма да е правила опит за проникване през фронтовата линия с джартовите еквиваленти на вклинителите. В цялата постановка имаше нещо крайно подозрително, на пръв поглед лишено от всякаква логика.

Но въпреки това хората бяха лапнали примамката, радостни да се сдобият с първия заловен джарт. Никой не е предполагал, че джартът се предава доброволно, разчитайки на невежеството на противника, за да се промъкне като троянски кон зад стените на крепостта. Защо обаче е трябвало да унищожава своите изследователи? Защо не е отворил търбуха на коня едва когато се спусне нощта и троянците потънат в сън?

Олми затвори очи и си припомни последните няколко изображения, пратени от неговия частичен. Бяха прекалено разпокъсани, за да се получи ясна картина…

Ала едно от изображенията беше придружено от острото, неприятно разяждащо усещане. Олми потрепери и побърза да прехвърли целия епизод в един от свободните имплантати, където го изолира незабавно.

След това се върна във втория имплантат и нареди на частичния да се подложи на самоанализиране. Още щом получи първите резултати, осъзна, че събитията се развиват в неприятна посока. Оказа се, че частичният е бил разкрит.

Значи джартът е активен. Нито една от първоначалните предпазни мерки, взети от Олми, не беше дала нужния резултат.

Олми вдигна нови прегради около изолираните имплантати и подготви следващия частичен. Да изпраща частични в този извънземен ад беше като да изпраща себе си — и без това те бяха негови съвършени копия. Той почувства внезапно нежелано покачване на хормоналното ниво и побърза да потисне надигащия се в него клаустрофобичен ужас, заплашващ да го лиши от контрол на ситуацията.

От прехвърлянето не бяха изминали и два часа.

Изучаването на джарта очевидно щеше да се превърне в състезание по находчивост. След като изтри втория имплантат и прехвърли в него следващия частичен на мястото на компрометирания, Олми изчака резултатите от следващата серия сондажи. Този път съзнанието на джарта не предприе никакви опити за активно проникване в обкръжаващия го информационен слой, нито за компрометиране на частичния.

Двамата все още си мереха силите.

Въпреки успеха в атаката си срещу първия частичен — обстоятелство, за което Олми беше подготвен — джартът все още не беше успял да промени главната операционна система на имплантата, които обитаваше. Олми предполагаше, че противникът не е разбрал принципите на системата, макар вероятно да е наясно с факта на прехвърлянето.

Значи основните предпазни средства бяха достатъчно ефикасни. Поуспокоен от тази мисъл, той реши да продължи с разглеждането на подземното хранилище. Все още го потискаше усещането за тоновете скали, които се намираха над него. Въпреки това не беше готов за връщане в обществото. Необходими бяха многократни изследвания и сондажи преди да предприеме подобен риск.

Ако джартът наистина се пробужда, значи дошло е време да се запознае с реалността на човешкото съществувание.