Грег Беър
Вечност (2)

„Едва когато космосът се свие като къс изсушена кожа, ще настъпи краят на всички страдания и ще познаем Бог.“

Светасватара Упанишад, VI 20

И накрая само смърт и разруха покриха земята. Нито един слънчев лъч или блестяща песъчинка не радваше окото човешко, защото навсякъде цареше мрак и хладният Божествен взор проникваше изпод тежките клепачи на Всевишния, оглеждайки с еднаква надменност всичко. Само във вътрешната сила ще намериш спасение; ти трябва да живееш така, както живее дървото, или дървениците и мухите, които се множат сред руините на Земята. Успееш ли, ще почувстваш във всеки миг бремето на съществуванието. Ще ядеш каквото ши падне, пък било то и плът от плътта на твоите братя и сестри, така ще бъде, защото Бог е отвърнал очи от теб. Всички са отвърнали от теб очи.

Някои казваха, че ще дойде ден, когато отново ще покорим небесата. Други настояваха, че трябвало да. измрем всички, защото сме го заслужили. Но не това ни беше писано. И ето че по воля на съдбата и прищявка на историята от Камъка се спуснаха ангели, за да ни предложат утеха, каквато изтощената земя не можеше да ни даде; за да прогонят надвисналите мрачни облаци и пушеците и да позволят на. слънцето да надзърне зад черната завеса, та семената отново да поникнат и да изхранят изгладнелите чада на тази окаяна планета.

И не само това — те надвиха болестите и след време ни научиха сами да ги надвиваме. Медицината стана религия, изпълни се с могъществото на Божия заповед и изцеряваше така, както само Господ Бог е церил.

Те ни носиха чудеса от своя Камък. Оставаха да живеят сред нас, но не бяха от нас, и немалко бяха онези, които роптаеха, ала другите не им обръщаха внимание, като да са плява покрай житото. А роптаеха те, защото е вечно ненаситна и недоволна човешката природа. Но ангелите също не им обръщаха внимание.

И тогава от Библейските земи и още по на изток, където живее народът Библейски, се вдигна недоволство. Така е, защото пламъците бяха подминали страната им, почвата там бе силна и умееше да храни, а тези люде са неуморни и познават добре Закона на Дървото и Мухата. Така е, защото са Божи избраници и затова дръзнаха да вдигнат ръка срещу тези ангели — но изчадия адови за тях, — ала битката не продължи, дълго и накрая непокорните склониха глави и отново дойде мир, И Божите избраници заспаха съня на праведния, а когато се пробудиха, запретнаха ръкави да градят, забравили що е война. И беше това на същото място, където човечеството за пръв път е прогледнало.

И тогава от земите, напоени със зло, от самия център на Сърцето на мрака, от тази страна, където се говори африкански и английски, плъзнаха многолюдните орди на робовладелците, подкарали своите роби като добитък към Южните земи на планетата. И вдигна се нова война, но и тези синове на Рода човешки склониха глави пред чудесната сила на небесните ангели, заспаха съня праведен, а сетне се захванаха да работят и строят и забравиха що е война. И стана това на дъното, което оформя амфората на Африка,

Знанието и светлината отново изгряха над тази окаяна земя, защото силата се завръща в почвата, и в плътта също. И всичко това дължим на ангелите, пък дори и да са само хора, само наши потомци, дошли в доспехи от ярка светлина — нима не бива да сме им вечно признателни?

Те ни откъсват от Закона на Дървото и Мухата и отново ни превръщат в човеци.

Гершом Рафаел. „Книги на мъртвите“, Сура 4, Книга 1.