Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pericles, Prince of Tyre, 1609 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Sir_Ivanhoe(2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Alegria(2012 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012 г.)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети
Събрани съчинения в осем тома
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Коректор: Евгения Владинова
Художник: Петър Добрев
ISBN 954–739–074–0
История
- —Добавяне
Втора сцена
Пентаполис. Дворът на Симонид.
Алея, водеща към арената. Встрани шатър.
Влизат Симонид, Таиса, Сановници, Свита.
СИМОНИД
Дали участниците са готови?
ПЪРВИ САНОВНИК
Готови, господарю, и очакват
пристигането ти, за да преминат
във шествие пред теб.
СИМОНИД
Да им се каже,
че тук сме с дъщеря си, чийто празник
ний честваме със днешния турнир,
дете на Красотата, рядък чар,
изпълващ със възхита млад и стар!
Излиза един Сановник.
ТАИСА
Мой царствени родителю, едва ли
заслужила съм твоите похвали!
СИМОНИД
Похвалите са нужни. Ний, царете,
сме пръстени с лика на боговете
и както пръстените помътняват,
ако не са почиствани, тъй ние,
ако не сме почитани, сивеем…
Но да започнем! Теб се пада, дъще,
тук всеки рицар с неговото мото
да видиш и приемеш в тържеството.
ТАИСА
Охотно ще го сторя, драги татко.
Двамата заемат местата си под шатъра. Започва шествието на рицарите, при което всеки рицар е предшестван от паж, който показва щита му на принцесата. Преминава Първи рицар.
СИМОНИД
Кажи, отде е този първи рицар?
ТАИСА
От Спарта[1], татко, и на своя щит
той има негър, който се пресяга
към слънцето; а надписът под него
гласи така: „Lux tua — vita mini“[2].
СИМОНИД
Обича те, щом ти си му животът!
Преминава Втори рицар.
А кой е този?
ТАИСА
Македонски цар.
Рисунката му представлява дама,
която побеждава рицар в броня;
а пък девизът му на италиански
гласи: „Più per dolcezza che per forza“[3].
Преминава Трети рицар.
СИМОНИД
А тоз?
ТАИСА
От Антиохия е той.
На щита му изписана е грива,
развята върху шлем, със текст: „Me pompae
provexit apex“[4].
Преминава Четвърти рицар.
СИМОНИД
Този герб какъв е?
ТАИСА
Обърната надолу факла с надпис
под него: „Qui me alit, me extinguit“[5].
СИМОНИД
Туй намек е за дамата красива —
тя само и разпалва, и убива.
Преминава Пети рицар.
ТАИСА
А петият пък има за емблема
ръка, обвита в облаци, която
опитва с пробен камък късче злато,
под свитък с мото: „Sic spectanda fides“[6].
Преминава Перикъл, в доспехи, без паж.
СИМОНИД
А кой е този шести и последен,
непридружен от паж, но тъй изящно
поднесъл своя щит към тебе, дъще?
ТАИСА
Изглежда чужденец. За знак той има
изсъхнал клон, зелен на края само,
над лента, казваща: „In hac spe vivo“[7].
СИМОНИД
Добър девиз — от бедността си той
надява се чрез теб да се възмогне.
ПЪРВИ САНОВНИК
Така ръждясал външно, ще е нужно
да блесне с много вътрешни достойнства,
ако желае нашите похвали.
Прилича повече на някой, който
не копие въртял е, а тояга.
ВТОРИ САНОВНИК
Да, странник е, щом в толкоз странен вид
явява се на тъй висок турнир!
ТРЕТИ САНОВНИК
Ще лъсне с прах ръждивата си броня,
когато някой смъкне го от коня!
СИМОНИД
Тъй съдят за духа по външността
умът припрян и бързата уста.
Но рицарите вече са готови —
местата си да вземем, дъще моя!
Всички излизат.
Зад сцената — силни викове, придружаващи успехите на бедния рицар.