Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pericles, Prince of Tyre, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Sir_Ivanhoe(2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Alegria(2012 г.)
Допълнителна корекция
NomaD(2012 г.)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети

Събрани съчинения в осем тома

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Коректор: Евгения Владинова

Художник: Петър Добрев

ISBN 954–739–074–0

История

  1. —Добавяне

Второ действие

Влиза Гауер.

 

ГАУЕР

Видяхте сред царе как може

един да спи в развратно ложе,

а друг човечно да протяга

към ближния десница блага.

За него се не бойте вие —

той всички пречки ще надвие,

защото ви доказва мойто

повествование, че който

във смътни дни е с бистри цели,

трошица дал, хамбар печели.

Тоз благ владетел, на когото

аз искам искрено доброто,

е още в Тарс, от всички тачен,

и то по тъй безспорен начин,

че даже статуя красива

градът във памет му отлива.

Но вест донася лош обрат

и Гауер дръпва се назад.

 

                        ПАНТОМИМА

От едната страна влизат, разговаряйки, Перикъл и Клеон, следвани от свита. От другата страна влиза Вестител, носещ писмо за Перикъл. Перикъл показва писмото на Клеон, възнаграждава вестителя и го посвещава в рицарство. Перикъл и Клеон излизат в различни посоки.

 

Добрият Хеликан в туй време

на тирския престол не дреме,

не е той търтей, да се храни

със капки мед, от други сбрани,

а лошото плеви, защото

желае да кълни доброто.

За идването на Талярда

във Тарс той пише и макар да

е Тарс далеч, Периклу дава

съвет отново да отплава.

Съвета му Перикъл чува

и пак се впуска да пътува,

но гръм разцепва нощ беззвездна —

вълни над него, долу бездна! —

и корабът му в миг разбит е

и става плячка на вълните.

По чудо някакво голямо

Перикъл оцелява само

и носи се натам, където

го тласка — яростно — морето.

Но на Фортуна[1] й дотяга

да го измъчва и веднага

пред взора му се бряг явява

и той на него се спасява.

И ето го. Оттук натам

да действа и говори сам!

 

Излиза.

Бележки

[1] Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха.