Уилям Шекспир
Перикъл ^[0] (3)

Първа сцена

 

АНТИОХ

Добре осведомен си, вярвам, млади

царю на Тир^[1], за страшната опасност,

срещу която тръгваш?

 

ПЕРИКЪЛ

                Да, напълно,

могъщи Антиохе, но за мене

печалбата е толкова голяма,

че и смъртта ми капка ценност няма!

 

АНТИОХ

Свирачи!

        Доведете дъщеря ми

в одеждата й сватбена, в която

и Зевс я би прегърнал! От Луцина^[2]

получи тя във дар природна хубост,

а сборът на планетите втъкал е

във нея всички свои съвършенства!

 

ПЕРИКЪЛ

О, вижте я в таз дреха пъстроцветна

като самата пролет! Господарко

на всички качества, пред твоя образ

отстъпват трите Грации^[3]! О, лик

прекрасен като книга, във която

четат се само радост и наслади,

като че ли тъгата е изтрита

от страниците й, а злият гняв

не се е никога съдържал в нея!

О, богове, направили ме мъж

и в мойта гръд запалили копнежа

да вкуся от божествения плод

на туй дърво небесно, па макар и

с опасност да загина, помогнете

на своя син и ревностен служител

да стигне това щастие, което

не знае граници!

 

АНТИОХ

                Царю Перикле,

пред теб сега…

 

ПЕРИКЪЛ

                … е блянът зет да стана

на царя Антиох!

 

АНТИОХ

                Пред теб сега

е Хесперидската градина^[4], пълна

със ябълки от злато, но която

е пазена от дракон, бълващ смърт.

Видът й те подмамва да посегнеш

и завладееш дивната й сладост,

ала помни: за този свой ламтеж

при неуспех ще трябва да умреш!

От слух привлечени, от страст обзети,

сега със неми устни тези клети

ти казват, че от жажда за любов

днес стряха им е звездният покров,

и шепнат ти: „На брой сме доста вече.

Отказвай се, отказвай се, човече!“

 

ПЕРИКЪЛ

Благодаря ти, славни Антиохе,

задето ми припомни, че съм смъртен

и мойта плът — със тяхната еднаква —

подготви за което я очаква,

показвайки й сякаш в огледало

нетрайността на всяко земно тяло!

И тъй, за завещание е време

и както смъртникът, щом взор възземе

към небесата вече, в миг престава

да се държи за всяка мирска слава —

ценена преди туй! — така и аз

оставям: мир и щастие на вас

и на човеците с добро в сърцето;

богатствата си на пръстта, отдето

излезли са; а чистия си плам,

очарователна принцесо — вам!

И тъй, готов за смърт или живот,

загадката ти чакам, Антиохе!

 

АНТИОХ

Презрял съвета ми, чети тогава!

Не ми ли кажеш скритото във нея,

като на тез кръвта ти ще пролея!

 

ДЪЩЕРЯТА

От толкоз други по-щастлив бъди!

След толкоз победени победи!

 

ПЕРИКЪЛ

Като безстрашен рицар влизам в бой

и ничие подсказване не искам

освен това на своята любов!

„Не съм змия, но в своя път

аз майчина прояждам плът^[5].

Подирих другаде съпруг,

намерих го до мене тук.

Как може син, баща и мъж

да бъдат в него наведнъж,

а майка, щерка и жена

да са събрани в мен една?

Дай отговор на таз задача

или готви се за палача!"

Горчи тоз цяр накрая! Но, о, сили,

които сте дарили небесата

с безчет очи, за да следят отгоре

човешките дела, защо не сте ги

забулили за вечни времена,

ако е вярно туй, което прави

при четене ликът ми да бледнее?

О, лъчезарна, любех те, понеже

отвън бе дивно твоето ковчеже,

но то оказа се претъпкан склад

на всякакви пороци и разврат,

и аз от теб отвръщам се, защото

не може да се счита чист от злото

тоз, който казва: „Грях живее тука!“

и все таки на портата му чука.

Ти лютня си, чиито струни-чувства,

докоснати за музика законна,

способни са да смъкнат небесата

и да накарат боговете висши

във унес да я слушат; но така,

разстроена за мерзостна наслада,

ти караш да танцува само ада!

Заклевам се, не те желая вече!

 

АНТИОХ

Царю, докоснеш ли я, смърт те чака!

Законът ни е строг по тази точка,

тъй както и по другите. И тъй

на нашата загадка ключа дай

или мисли за близкия си край!

 

ПЕРИКЪЛ

Велики господарю, много рядко

ний слушаме с охота за греха си,

охотно вършен. Не на мен се пада

да порицавам твоите постъпки.

Разумно е да се държи затворен

тефтерът със делата на царете:

изреченият царски грях е вятър,

наблъскващ прах в очите на монарха,

а ползата е никаква, защото

след него вече пази се окото

и спира с клепки дразнещия порив

на въздуха. Безоката къртица

издига купчини към небесата,

за да им каже, че човекът тъпче

земята твърде силно; и умира

заради тях. Царете богове са —

те правят си, каквото им хареса.

За туй, че Зевс бил имал волни нрави,

кой упрек би посмял да му отправи?

Ти знаеш се и туй на теб ти стига —

защо ненужна глъчка да се вдига?

Обича всеки себе си, нали?

Главата си да пазя, позволи!

 

АНТИОХ (настрани)

О, само да я имах таз глава!

Разкрил е мойта тайна! Но ще трябва

да му говоря ласкаво… Царю,

макар че според нашия закон,

понеже даде отговор неверен,

би трябвало да ти прекъснем дните,

надеждата, която се разлиства

от ствол, великолепен като твоя,

ни кара да постъпим другояче;

отпускаме ти срок четирсет дни,

за да отключиш нашата загадка.

Успееш ли, таз милост ще ти каже,

че много сме те искали за зет.

Гостувай ни в двореца дотогава,

тъй както твоят сан го заслужава!

 

ПЕРИКЪЛ

О, как любезността се престарава,

когато като хитър лицемер

облича снежен плащ грехът ни чер!…

Да бях уверен, че съм изтълкувал

загадката ти грешно, в никой случай

не бих допуснал, че си тъй порочен,

та с връзка кръвосмесна да погубиш

душата си! Но ти си в също време

баща и син поради свойте грешни —

съпружески, не бащински! — прегръдки

със дъщеря ти, а пък тя развратно

се въплотява в майка си, понеже

с мъжа й блудства в нейното легло.

Яд църкате по змийски ти и тя,

макар и да се храните с цветя!

Прощавай, Антиохио, защото

известно е, че иде зло след злото!

Тоз, който тъне в мрака на разврата,

гаси със всички средства светлината

и гдето е сластта, смъртта е там,

неотделима като дим от плам!

С коварства и отрови не от лани

грехът като със щитове се брани,

затуй наместо в гроба чер да легна,

опасността чрез бягство ще избегна!

 

АНТИОХ

Решено е: главата му ще взема,

защото мойта тайна е разбулил.

Позора ми той няма да тръби!

Не искам да разказва по света,

че Антиох потънал е до шия

в отблъсващ грях! Към действие тогаз

Ще падне той, за да не рухна аз!…

Да дойде някой!

 

ТАЛЯРД

                Моля, господарю?

 

АНТИОХ

Талярде, ти си пръв съветник наш,

делили сме най-скритното си с тебе.

За твойта вярност ще те повишим.

Това отрова е; туй тука — злато.

Нареждаме ти да убиеш този

омразен тирски цар. Защо, не питай!

Желаем го и толкоз! Отговаряй:

направено?

 

ТАЛЯРД

                Направено, царю!

 

АНТИОХ

Достатъчно!

                Отдъхвайки си, казвай,

какво те е накарало да бързаш!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Перикъл, царят тирски, е избягал!

 

АНТИОХ

Ако желаеш да останеш жив,

лети подире му като стрела,

отправена от опитен стрелец

към точката в мишената, и тука

върни се само ако ще ми кажеш,

че е убит!

 

ТАЛЯРД

                Царю, ако го зърна

пред себе си на пистолетен изстрел^[6],

отписан е от този свят! Отивам!

 

АНТИОХ

На добър час!

                Дордето жив е той,

не ще намеря никъде покой!