Уилям Шекспир
Перикъл ^[0] (28)

Трета сцена

 

ПЕРИКЪЛ

Хвала, Диано! Аз, Перикъл Тирски,

явявам се по твоята повеля.

От смърт заплашен, своя град напуснах

и в Пентаполис за съпруга взех

прекрасната Таиса. Тя почина

при раждане в морето, но дари ме

със дъщеря, която назовах

Марина и която, о, богиньо,

е още в твойта сребърна одежда.

Във Тарс я бях оставил на Клеон,

да я отгледа, но когато тя

порасла, той решил да я убие

и само нейната добра звезда

я е довела жива в Митилин.

Когато аз след време хвърлих котва

край този град, случайно тя качи се

на кораба и с бистрата си памет

успя да ми докаже, че е плът

от мойта плът…

 

ТАИСА

                Лицето му! Гласът му!…

О, ти си!… Ти си!… Царствени Перикле!…

 

ПЕРИКЪЛ

Какво туй значи? Жрицата припадна!

Умира! Помогнете й!

 

ЦЕРИМОН

                Царю,

ако си казал правда пред Диана,

таз жрица е жена ти.

 

ПЕРИКЪЛ

                Невъзможно,

дълбокоуважаеми! Жена си

аз хвърлих във морето с тез ръце!

 

ЦЕРИМОН

Край този бряг, уверен съм.

 

ПЕРИКЪЛ

                        Край него.

 

ЦЕРИМОН

Сам виж я!… Не, припаднала е само

от много радост… Бурното море

изхвърли в ранно утро на брега ни

един ковчег, във който тя лежеше,

покрита с драгоценности. Възвърнах

бездушното й тяло към живота

и настаних спасената във този

Дианин храм.

 

ПЕРИКЪЛ

                Ще можем ли да видим

това, което си намерил с нея?

 

ЦЕРИМОН

Ще бъде то донесено в дома ми,

във който моля те да бъдеш гост,

велики господарю… Вижте, тя

съвзема се.

 

ТАИСА

                О, нека да го видя!

Ако не ми е сродник, мойта святост

не ще даде на чувствата ми вяра

и очевидното ще подчини

на себе си. Почтени господарю,

не си ли ти Перикъл? В глас и образ

приличаш му досущ. Не спомена ли

за морска буря, раждане и смърт

или така съм чула?

 

ПЕРИКЪЛ

                Сякаш слушам

покойната Таиса!

 

ТАИСА

                Аз съм тази

Таиса, за която ти си мислиш,

че е покойна и лежи в морето.

 

ПЕРИКЪЛ

Диано всемогъща!

 

ТАИСА

                О, сега

съм сигурна във теб! Когато двама

напускахме във сълзи Пентаполис,

баща ми, царят, подари ти пръстен,

близнак на тоз.

 

ПЕРИКЪЛ

                Не, същият! Туй стига!

О, богове, сегашната ви щедрост

превръща всички мои досегашни

лишения в шеги! О, разрешете

от допира на скъпите й устни

да се стопя във сладост! О, ела,

във тез прегръдки да те погреба

за втори път!

 

МАРИНА

                Сърцето ми се блъска

да скочи във гръдта ти, майко моя!

 

ПЕРИКЪЛ

Виж, скъпа, кой пред тебе коленичи!

Това е твойто бреме във морето,

което ний нарекохме Марина,

защото сред морето се роди!

 

ТАИСА

Бъди благословено, чедо мое!

 

ХЕЛИКАН

Привет, госпожо, и поклон, царице!

 

ТАИСА

Не те познавам.

 

ПЕРИКЪЛ

                Казвах ти, Таисо,

че бягайки от Тир, за свой заместник

оставил бях един почтен сановник.

Дали си спомняш неговото име?

Повтарях ти го често.

 

ТАИСА

                Хеликан!

 

ПЕРИКЪЛ

Отново потвърждение! Таисо,

със обич прегърни го! Туй е той!

Сега жадувам да ми обясниш

как бе намерена и как се върна

от оня свят. Освен на боговете

кому признателен да съм за туй

наистина невероятно чудо?

 

ТАИСА

На уважавания Церимон,

съпруже мой — небето прояви

чрез него свойта мощ. Той най-добре

от край до край ще ти разкаже всичко.

 

ПЕРИКЪЛ

Почтени господине, боговете

не ще намерят изпълнител друг,

така богоподобен! Ще ли мога

да чуя как възкръснала е тази,

която помня мъртва?

 

ЦЕРИМОН

                Да, ще можеш,

но моля те, преди това, царю,

да почетеш дома ми, в който аз

ще ти покажа туй, което бе

намерено при нея, и разкажа

как тя оказа се във този храм,

без нищо да пропусна.

 

ПЕРИКЪЛ

                О, Диано,

ще ти принасям жертва всяка нощ

за твоето явление! Таисо,

тоз знатен годеник на дъщеря ни

ще се венчае с нея в Пентаполис.

Сега на тази чорлава коса

ще дам приличен вид и ще окастря

тоз свой сплъстен придатък, невидял

бръснач от четирнадесет години,

за да не бъда черното петно

на сватбения ден.

 

ТАИСА

                Съпруже, тука

до уважаемия Церимон

получи се писмо за туй, че моят

баща се е поминал.

 

ПЕРИКЪЛ

                Небесата

да го превърнат в бляскава звезда!

Все пак, царице, мисля да извършим

венчавката във неговото царство

и там, във Пентаполис, ние с тебе

да доживеем земните си дни;

а тези наши зет и дъщеря

ще царствуват над Тир… Ала кога

ще чуем всичко във подробен разказ

Минутите изглеждат ми години.

Да тръгваме! Хазаино, води ни!

 

ГАУЕР

Макар за края им да чухте само,

узнахте в Антиох и дъщеря му

последствията на сластта какви са;

в Перикъл, във Марина и в Таиса

видяхте как накрая добротата

надвива над камшика на Съдбата;

във Хеликан чист образ бе показан

на преданост, незнаеща съблазън;

във Церимон — на ученост такава,

която се на ближния раздава;

а пък Клеон и злата му съпруга

получиха си, знайте, по заслуга:

за злия им кроеж дочул мълвата,

народът в Тарс подпалил им палата,

така че във пожара изгоряло

с тях заедно семейството им цяло;

и, явно, туй възрадвало небето,

защото то наказва и което

било е само умисъл… Но вече

прощалният поклон не е далече.

Играта свърши. На добър ви час!

Бъдете снизходителни към нас!