Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pericles, Prince of Tyre, 1609 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Sir_Ivanhoe(2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Alegria(2012 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012 г.)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети
Събрани съчинения в осем тома
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Коректор: Евгения Владинова
Художник: Петър Добрев
ISBN 954–739–074–0
История
- —Добавяне
Първа сцена
Перикловият кораб край брега на Митилин. На палубата е опънат шатър със спусната завеса.
Влизат — от една страна — двама Моряци, единият от тирския кораб, другият от Митилин; а от друга — Хеликан.
ТИРСКИЯТ МОРЯК
Молбата ви ще трябва да отправя
към уважаемия Хеликан…
Ха, ето го!… Достойни господарю,
Пристигнал е във лодка Лизимах,
управител на Митилин, и моли
За позволение да се качи
на кораба. Каква е твойта воля?
ХЕЛИКАН
Да бъде неговата. Неколцина
От свитата да дойдат!
ТИРСКИЯТ МОРЯК
Господа,
Качете се на палубата, моля!
Влизат двама-трима Благородници.
ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК
На твойте заповеди, Хеликане!
ХЕЛИКАН
От сушата дошъл е висш сановник.
Срещнете го любезно!
Благородниците излизат и влизат отново, следвани от Лизимах и Свитата му.
ТИРСКИЯТ МОРЯК (към Лизимах)
Господине,
това е този, на когото трябва
да зададеш въпросите си.
ЛИЗИМАХ
Поздрав,
дълбокоуважаеми! Небето
да ти дарява здраве!
ХЕЛИКАН
И на теб,
почтени господине, та да стигнеш
и минеш мойта възраст!
ЛИЗИМАХ
Благи думи!
От пристана, където бях отишъл
да почета Нептуновия празник,
съгледах твоя кораб и пристигнах,
за да узная кой си и отгде си.
ХЕЛИКАН
Кажи ми първо кой си ти самият?
ЛИЗИМАХ
Управител съм тук, на този град,
пред който сте на котва.
ХЕЛИКАН
А пък ние
пристигаме от Тир и с нас пътува
владетелят на нашата страна,
три месеца ни дума непроронил
и ял единствено за да проточи
страданията си.
ЛИЗИМАХ
А на какво
дължи се туй разстройство на духа му
ХЕЛИКАН
Ще бъде скучно да ти отговарям
с подробности, но главната причина
е в туй, че той загуби скъпи нему
жена и дъщеря.
ЛИЗИМАХ
О, двойна скръб!
Дали ще е възможно да го видя?
ХЕЛИКАН
О, да. Но той не иска да говори
със никого.
ЛИЗИМАХ
И въпреки това!
ХЕЛИКАН
Добре тогава. Ето, погледни го!
Дръпва завесата и открива Перикъл, несресан и облечен във власеница.
Той беше хубавец, преди бедата
в една съдбовна нощ да го докара
в такова състояние.
ЛИЗИМАХ
Привет, царю! Небето да те пази!…
Добре дошъл, владетелю на Тир!
ХЕЛИКАН
Недей очаква отговор от него —
напразно е.
МИТИЛИНСКИ САНОВНИК
Една девица зная
във Митилин, която ще изтръгне
от него две-три думи.
ЛИЗИМАХ
Умна мисъл!
Безспорно тя със сладкия си глас
и другите си чарове ще смогне
да го подмами и извърши пробив
във крепостта на неговия слух,
за нас непревземаема. Днес тя
във весела беседа с мили дружки
разхожда се в прохладната горичка
край залива.
Шепне нещо на Сановника, който излиза.
ХЕЛИКАН
Напразно ще е, знам, ала не бива
да пренебрегнем нищо, във което
мъждей искра надежда. И понеже
използвах вече твоята любезност,
то разреши ми да възстановим —
за щедро злато — своите запаси,
които не че липсват ни, но вече
от пътя престояли са.
ЛИЗИМАХ
Услуга
тъй дребна, че откажа ли я, Зевс,
почтени господине, ще ни прати
на всеки лист гъсеница и с глад
ще умори страната ни. Но нека
узная по-подробно за бедата
на царя ви!
ХЕЛИКАН
Добре тогава, слушай!…
Но трябва да прекъсна.
Влиза отново Сановникът, водещ Марина и още една Девойка.
ЛИЗИМАХ
О, това е
момата, за която стана дума.
Привет, красавице… Не е ли мила?
ХЕЛИКАН
Прекрасна е!
ЛИЗИМАХ
Да, прав си! Ако беше
от знатен род, със радост бих я взел
и смятал себе си за пръв щастливец!
Към Марина.
Девойко мила, можеш да очакваш
безкрайна щедрост: цар ще се подложи
на твоето лечителско изкуство.
Изтръгнеш ли от немите му устни
един-единствен отговор, то знай,
целебното ти средство ще получи
каквато ще награда.
МАРИНА
Господарю,
ще сторя всичко, за да излекувам
болника ви, но трябва той да бъде
оставен насаме със мен и мойта
приятелка.
ЛИЗИМАХ
Да идем настрани
и нека й помагат боговете!
Оттеглят се. Марина пее.
Не ти ли даде знак поне, че слуша?
МАРИНА
Не, никакъв. Дори не ме погледна.
ЛИЗИМАХ
Внимавайте! Говори му!
МАРИНА
Царю,
изслушай ме!
ПЕРИКЪЛ
Хм, ха!
Отблъсва я.
МАРИНА
Със теб говори
една девица, ни веднъж до днеска
не мамила нарочно ничий поглед,
а гледана отвред като комета
със удивление; една, чиито
страдания, възможно е, царю,
да се окажат на везните равни
със твоите. Капризната Фортуна
ми бе враждебна, но предци аз имам,
които са се мерили по сила
с могъщи властелини. Лоша участ
отскубна ме от знатния ми род
и ме предаде в робство на тоз свят
и сляпата случайност…
Настрани.
Аз отдавна
бих млъкнала, но нещо — чувствам — кара
ланитите ми да пламтят и шепне
в ушите ми: „Упорствай! Говори му!“
ПЕРИКЪЛ
„Фортуна“… „знатен род“… „наравно с мойте“…
Как беше? Как го каза?
МАРИНА
Господарю,
аз казах, че да знаеше рода ми,
не би бил груб към мен.
ПЕРИКЪЛ
И аз тъй чувствам…
Почакай!… Погледни ме!… Нещо в теб
ми спомня за… Кажи, отде си родом?
От тези ли земи?
МАРИНА
От ни една
земя на туй кълбо, макар да съм
родена смъртна и такваз, каквато
изглеждам ти.
ПЕРИКЪЛ
Препълнен съм от скръб и ще прелея
в ридания и плач! На таз девойка
приличаше жена ми и навярно
би станала такава дъщеря ми.
Да, същото широко, светло чело
на моята царица! В ръста — съща!
И същата тръстикова снага!
Очите — като нейните: брилянти
във гъста филиграна! Като нея —
Юнона[1] във походката! А има
и умната й реч, която храни
тъй сладко вечно гладния ни слух,
че той, нахранен, огладнява двойно!…
Къде живееш?
МАРИНА
Гдето чужденка съм.
Оттук, царю, се вижда моят дом.
ПЕРИКЪЛ
А где са те възпитали и где си
добила тези дарове, които
са станали по-ценни от това,
че ти ги притежаваш?
МАРИНА
Ако трябва
да ти разкажа свойта повест, вярвай,
като измислица ще я презреш,
недоизслушал я.
ПЕРИКЪЛ
Разказвай! Почвай!
Лъжа от теб не може да излъхне —
ти скромна си като самата Честност
и всичко в тебе сякаш е дворец
за царствената Правда. Ще ти вярвам
и ще накарам всичките си чувства
доверие да ти гласуват пълно
дори в невероятното; защото
напомняш ми ти много за една,
която любех. Кой е твоят род?
Не спомена ли — след като те блъснах,
когато те видях за първи път —
че си от знатен корен?
МАРИНА
Споменах.
ПЕРИКЪЛ
Разкрий ми потеклото си! Ти каза,
че си видяла мъки и обиди
и че теглата ти не ще отстъпят
на моите, речем ли да ги теглим.
МАРИНА
Подобно нещо казах и със него
съм казала не повече от туй,
което вероятно е.
ПЕРИКЪЛ
Да чуем!
Ако при точна сметка твойта мъка
достигне само хилядна от мойта,
то ти си мъж, а моето държане —
момичешко. Но ти приличаш, мила,
на мраморно Търпение, което,
усмихнато към царски гроб, надвива
най-тежката беда. От чий си род?
Кога си се откъснала от него?
И как наричат те, девойко сладка?
Разказвай, умолявам те! Ела,
седни до мен!
МАРИНА
Наричат ме Марина…
ПЕРИКЪЛ
Не, туй е гавра! Някой гневен бог
те е изпратил, за да ме направиш
посмешище за всички!
МАРИНА
Господарю,
търпи или ще млъкна!
ПЕРИКЪЛ
Ще търпя,
но ти не знаеш как ме развълнува
това, че носиш името „Марина“!
МАРИНА
Нарекъл ме е тъй човек, дарен
с известна власт. Баща ми беше цар.
ПЕРИКЪЛ
Какво говориш? Царска дъщеря?
Наречена Марина?
МАРИНА
Господарю,
ти каза, че на всичко ще ми вярваш,
но аз ще млъкна, за да не смущавам
покоя ти.
ПЕРИКЪЛ
Не, не, кажи: какво си?
От плът и кръв ли си? Не си ли фея?
Пулс бие ли във теб? Отговори ми!
Къде си се родила? И защо си
наречена Марина?
МАРИНА
Господарю,
Марина съм наречена, защото
родена съм в морето.
ПЕРИКЪЛ
Как? В морето?
А майка ти коя е?
МАРИНА
Мойта майка
била е също дъщеря на цар.
При мойто раждане е тя умряла,
тъй както Лихорида, мойта дойка,
през плач ми е разказвала.
ПЕРИКЪЛ
Мълчи!
Това е най-лъжливото от всички
примамливи видения, с които
подигравачът Сън се е надсмивал
на тъжните глупци!… Не е възможно!…
Та тя е в гроба!… Казвай: где си расла?
Разправяй! Ще те слушам чак докрай,
без дума да продумам!
МАРИНА
Не, царю!
Ти смееш се със мене. Най-добре е
да спра, повярвай ми!
ПЕРИКЪЛ
Ще ти повярвам
на всяка сричка! Обясни ми, казвай:
как тук дошла си? Кой те е отгледал?
МАРИНА
Баща ми, царят, ме оставил в Тарс,
ала Клеон и злата му съпруга,
решили тайно да ме умъртвят,
подсториха убиец. Но когато
той вече меч измъкнал бе, внезапно
се появи една пиратска шайка,
от него отърва ме и докара
тук, в Митилин… Царю, какво ти става?
Добри царю, ти плачеш? Може би
ме смяташ за измамница? Не, не!
Кълна ти се, че аз съм дъщеря
на цар Перикла, ако цар Перикъл
е цар и жив!
ПЕРИКЪЛ
Къде си, Хеликане?
ХЕЛИКАН
На твойте заповеди, господарю!
ПЕРИКЪЛ
Ти мой съветник си, обикновено
и трезв, и прозорлив — кажи как мислиш:
коя е таз девойка? Коя може
да бъде тя, изтръгнала от мене
тоз сладък плач?
ХЕЛИКАН
Не знам, но Лизимах,
управител на Митилин, е тука
и той говори с много топли думи
за нея, господарю.
ЛИЗИМАХ
Тя не казва
кои са й родители и плаче,
щом стане реч за тях.
ПЕРИКЪЛ
О, Хеликане,
бъди добър, плесни ме през лицето,
със нож мушни ме, причини ми болка,
за да не би това море от радост,
нахлуло във телесната ми суша,
стените й да скъса и удави
живота ми във щастие!… Ела
ти, даваща живот на оня, който
е дал живот на теб, ти, морско чедо,
погребано на суша и отново
възкръснало в морето! Хеликане,
коленичи и прослави небето
с гръмовен глас: това е тя, Марина!…
Как беше името на твойта майка?
И него ми кажи — макар че всички
съмнения приспани са, аз още
жадувам доказателства!
МАРИНА
Царю,
кажи ми кой си ти преди това!
ПЕРИКЪЛ
Перикъл Тирски, ето кой съм аз.
Сега кажи ми името на мойта
погребана в талазите царица,
тъй както бе до сетна точка, точна
във всичко друго, казано от теб,
наследнице на царство, нов живот
за стария Перикъл!
МАРИНА (коленичи)
Значи стига,
за да ми кажеш „дъще“, да ти кажа,
че тя се е наричала Таиса?
Това е името на мойта майка,
завършила живота си, когато
аз почвала съм своя!
ПЕРИКЪЛ
Дъще моя!
Бъди благословена! Не, стани!
Това е мойто чедо, Хеликане!
Кажи да ми извадят нови дрехи!
Тя жива е! Не е умряла в Тарс,
тъй както злобният Клеон е искал!
Подробно щом сама ти го разкаже,
о, ти на колене ще я признаеш
за своя господарка! Този кой е?
ХЕЛИКАН
Управителят на града, царю.
Узнал за меланхолната ти болест,
дойде той от брега, за да те види.
ПЕРИКЪЛ
Прегръщам те, управителю!… Дайте
одеждите ми царски! В този вид
вселявам ужас. Небеса сияйни,
благословете чедото ми!…
Музика.
Чуйте!
Каква е тази музика? Марина,
кажи на тоз съветник, който още
съмнява се, кажи му, докажи му,
че моя дъщеря си!… Но каква е
таз музика?
ХЕЛИКАН
Царю, не чувам нищо.
ПЕРИКЪЛ
Не е възможно! Как, нима не чуваш
как пеят сферите[2]? Марина, чуй!
ЛИЗИМАХ
Недейте спори с него!
ПЕРИКЪЛ
Дивни звуци!
Не ги ли чуваш?
ЛИЗИМАХ
Чувам ги, царю.
ПЕРИКЪЛ
Небесна музика! Със нежна сила
слуха ми тя пленява… Тежка дрямка
притваря клепките ми… Бих желал
да си почина малко…
Заспива.
ЛИЗИМАХ
Сложете му възглавница!… Така…
Сега да го оставим. Драги гости,
ако се сбъднат моите надежди,
с добро ще ви запомня.
Появява се — като видение — Диана.
ДИАНА
В далечния Ефес е моят храм.
Лети към него с дарове богати
и разкажи на жриците ми там
за гибелта, постигнала жена ти;
за свойте и на твоето дете
безкрайни патила кажи им също,
та с тъжен вопъл да извикат те
Дианиното име всемогъщо.
Туй сториш ли, очаква те добро,
кълна се във лъка си от сребро!…
Стани и разгласи тоз сън на всички!
Излиза.
ПЕРИКЪЛ
О, сребролика, о, Диано дивна,
ще те послушам!… Хеликане!
ХЕЛИКАН
Да?
ПЕРИКЪЛ
Възнамерявах да се върна в Тарс,
за да накажа подлия Клеон,
но друго е по-спешно: към Ефес
платната обърни, със вятър пълни!
Причината ще чуеш подир малко…
Към Лизимах.
Ще разрешиш ли да си отпочинем
в града и срещу злато да получим
запасите, които ще са нужни
за пътя ни?
ЛИЗИМАХ
От все сърце, царю,
но на брега аз нещо ще ти искам.
ПЕРИКЪЛ
И ще го имаш, даже ако бъде
ръката на детето ми… защото
си бил добър към него май.
ЛИЗИМАХ
Царю,
да ти помогна ли?
ПЕРИКЪЛ
Ела, Марина!
Излизат.