Уилям Шекспир
Перикъл ^[0] (24)

Шеста сцена

 

СВОДНИКЪТ

Бих дал двойно повече, отколкото платих, за да не е стъпвала тук!

 

СВОДНИЦАТА

Не я е срам! Тя е способна да замрази и самият бог Приап^[1] и да попречи да се роди цяло поколение! Трябва или някак да я лишим от моминството й, или да се отървем от нея. Вместо да си изпълнява задълженията към гостите и да бъде любезна с тях, както го иска професията, седнала да ми капризничи, вади ми разни доводи и доказателства, моли се, коленичи! Тя ще направи пуританин и дявола, ако той рече да се пазари с нея за целувка!

 

РЕЗЕТО

Точно така! Аз трябва да й взема честта или тя ще ни разгони цялата благородна клиентела и ще подстриже за свещеници всички коцкари на тоя град!

 

СВОДНИКЪТ

Чума да я хване тази светица!

 

СВОДНИЦАТА

Не чума, а френската болест, та да излезем наглава с нея!… Ха, пристига, преоблечен, благородният Лизимах!

 

РЕЗЕТО

Щяхме да имаме тук и благородни, и долнородни, ако тази вироглава глупачка беше по-любезна с посетителите!

 

ЛИЗИМАХ

Как са вашите девственици? По колко ги давате дузината?

 

СВОДНИЦАТА

Боговете да са с тебе, ваше благородие!

 

РЕЗЕТО

Радвам се, че те виждам в добро здраве, господарю!

 

ЛИЗИМАХ

И прав си да се радваш. За трима ви е по-добре гостите да се държат на краката си. Казвай, раздавачко на здраве, имаш ли нещо, с което човек да има работа, без да отвори работа на лекаря?

 

СВОДНИЦАТА

Имаме една нова. Ако поиска… само че друга като нея не сме виждали в Митилин…

 

ЛИЗИМАХ

Ако поиска да прави онези неща, които обичат тъмното, искаш да кажеш?

 

СВОДНИЦАТА

Как умееш да изразяваш мисълта ми, ваше благородие!

 

ЛИЗИМАХ

Добре, викни я, викни!

 

РЕЗЕТО

Една кожа, ваше благородие — кръв и мляко! Честна дума, розичка! И щеше да е наистина роза, само че й трябва един… нали се казва, че „няма роза без…“

 

ЛИЗИМАХ

Без какво?

 

РЕЗЕТО

Знаем какво е скромност, господарю.

 

ЛИЗИМАХ

Това качество краси всеки сводник, както девствеността краси всяка от занаята.

 

СВОДНИЦАТА

Ето го това росно цветенце, още неоткъснато, честна дума, ваше благородие!

Не е ли прелестна, а?

 

ЛИЗИМАХ

Ей Богу, може да послужи след дълго плаване. Добре, това е за тебе. Остави ни!

 

СВОДНИЦАТА

Разреши ми само две думи с нея, ваше благородие, и си отивам!

 

ЛИЗИМАХ

Моля!

 

СВОДНИЦАТА (към Марина)

Първо, окажи му уважение, защото е от благородните.

 

МАРИНА

Дано се окаже такъв, за да мога да го уважавам.

 

СВОДНИЦАТА

Второ, е управител на страната и ние сме негови слуги.

 

МАРИНА

Слуги сте му, но дали трябва да се гордее с вашите услуги, това не зная.

 

СВОДНИЦАТА

Слушай, стига с тези момински превземки! Той ще те позлати от горе до долу!

 

МАРИНА

Ако щедростта му е добродетелна, аз ще му бъда признателна.

 

ЛИЗИМАХ

Свършихте ли?

 

СВОДНИЦАТА

Тя, ваше благородие, е още нова. Ще трябва да си дадеш малко труд, докато привикне с юздата ти… Хайде, да оставим госта насаме с нея. Идвайте!

 

ЛИЗИМАХ

Кажи, красавице, от колко време водиш този живот?

 

МАРИНА

Кой живот, господине?

 

ЛИЗИМАХ

Ако го назова, ще те обидя.

 

МАРИНА

Нищо от моя живот не може да ме обиди. Моля ви да се изясните.

 

ЛИЗИМАХ

От колко време си това, което си?

 

МАРИНА

Откак се помня.

 

ЛИЗИМАХ

От толкоз малка? Възможно ли е да си такава от седемгодишна?

 

МАРИНА

Каквато съм била тогава, такава съм и сега.

 

ЛИЗИМАХ

Как е възможно? Това че живееш в този дом, показва, че се продаваш.

 

МАРИНА

И вие влизате в него, знаейки, че той е такъв? Казаха ми, че сте от уважаван род и управител на страната.

 

ЛИЗИМАХ

Значи твоята госпожа ти е открила кой съм?

 

МАРИНА

Коя „моя госпожа“?

 

ЛИЗИМАХ

Ами тази твоя билкарка-градинарка, дето сее семената на срама и на разврата. Чула си нещо за моето обществено положение и нарочно се дърпаш, за да те ухажвам. Бъди спокойна, властта ми ще си затвори очите за тебе, а ако види нещо, ще бъде снизходителна. Хайде, заведи ме нейде на скрито. Хайде, хайде!

 

МАРИНА

Ако от честен род сте, потвърдете

честта си тук, ако удостоен сте

по-късно с нея, тука докажете,

че с право ви е дадена!

 

ЛИЗИМАХ

                        Как? Как?

Нататък! Друга мъдрост!

 

МАРИНА

                        Аз мома съм,

макар че от враждебната Фортуна

бях тикната в таз кочина ужасна,

в която болестите се продават

по-скъпо от лекарствата! О, само

да искат боговете да ме пуснат

да излетя от този смраден дом,

готова съм завинаги да стана

най-мъничкото птиченце, което

хвърчи в лазура чист!

 

ЛИЗИМАХ

                Не подозирах,

че можеш да говориш тъй добре!

Не съм си го представял! Ако носех

в тоз дом развратна мисъл, твойто слово

я би изправило! Вземи туй злато

и постоянствай в чистия си път!

Небето да е с теб!

 

МАРИНА

                И с вас, и с вас!

 

ЛИЗИМАХ

И знай, девойко, че явих се тука

не с низка цел, защото в тоз вертеп

врати, прозорци лъхат срам за мене!

Довиждане, девойко мила. Ти си

самата добродетелност и явно

възпитана добре. Дръж още злато!

Като крадец да свърши на въжето

тоз, който те лиши от чистота!

За мен щом чуеш нещо, знай, ще бъде

добро за теб!

 

РЕЗЕТО

Пусни и на мен, ваше благородие!

 

ЛИЗИМАХ

Махни се, своднико! Тоз ваш бардак,

ако не го крепеше таз девица,

отдавна да е рухнал и затрупал

и трима ви! Пръждосвай се оттук!

 

РЕЗЕТО

Какво значи това? Ще трябва да обърнем другия край с тебе! Ако оставя тая твоя упорита девственост, която не струва една закуска в най-евтиното село под небето, да докара до фалит солидната ни фирма, ще ида да ме скопят като спаниел^[2]! Тръгвай!

 

МАРИНА

Къде ме водиш?

 

РЕЗЕТО

Да ти взема целомъдрието, та да не се мъдри цяло и неизползвано! Пътувай! Няма вече да ни пъдиш клиентите! Тръгвай, казах!

 

СВОДНИЦАТА

Какво има? Какво става тук?

 

РЕЗЕТО

Все по-лошо, господарко! Говорила е благочестиви думи на управителя!

 

СВОДНИЦАТА

Ах, мръсницата!

 

РЕЗЕТО

Кара професията ни да вони пред лицето на боговете!

 

СВОДНИЦАТА

На въже да увисне проклетницата!

 

РЕЗЕТО

Благородникът щеше да се отнесе като благородник с нея, а тя го отпрати студен като сняг и шепнещ молитви!

 

СВОДНИЦАТА

Взимай я, Резе! Прави с нея, каквото искаш! Строши й това, дето толкова се перчи с него, и останалото ще омекне веднага!

 

РЕЗЕТО

Трънлива нива е тя, но пак ще я изора аз нея!

 

МАРИНА

О, чуйте ги, о, чуйте, богове!

 

СВОДНИЦАТА

Боговете ще вика! Води я! Да не й беше стъпвал кракът в къщата ми! Дано пукнеш, дано! Тя е родена да ни разори! Не щеш да вървиш по пътя на всички жени, а? Виж я ти, префърцунената, гледай я ти, непокътнатата торта с розмарин и дафинов лист!

 

РЕЗЕТО

Хайде, гълъбче, тръгвай с мене!

 

МАРИНА

Къде ме водиш?

 

РЕЗЕТО

Да ти взема съкровището, дето толкоз държиш на него.

 

МАРИНА

Отговори ми първо на едно!

 

РЕЗЕТО

Добре, казвай го това едно!

 

МАРИНА

Кажи какво би пожелал на своя

най-страшен враг?

 

РЕЗЕТО

Ха, бих му пожелал да има занаята на моя господар и на жена му.

 

МАРИНА

И двамата са по-добре от теб,

защото ти си техен подчинен.

И най-жестоко мъченият дявол

не би сменил със твойто свойто място.

Вратар си ти на сетния слуга,

дошъл да търси тук продажни ласки;

муцуната ти гнъсна е по мярка

за гневния юмрук на всеки просяк;

ти храниш се, отблъсващо животно,

с бълвочите на други!

 

РЕЗЕТО

А какво искаш да правя? Да ида на война ли? Гдето човек може да служи седем години, за да дослужи до един липсващ крак и да няма пари да го замести с дървен?

 

МАРИНА

Прави каквото искаш, само не

това, което правиш! Наеми се

да чистиш смрадни ями и канали,

чирак стани на градския палач —

която и да е от тези служби

е по-добра от твоята, защото

от нея и най-сластният маймун

се би обидил кръвно! О, да можех

да се измъкна читава оттук!

Дръж злато! Ако твоят господар

с мен иска да печели, ти кажи му,

че аз умея да тъка, да шия,

да пея, да танцувам, без да казвам

за още ред заложби, със които

не искам да се хваля. Всичко туй

отлично бих могла да преподавам

и вярвам, този многолюден град

ще ми даде не малко ученички.

 

РЕЗЕТО

Ама наистина ли умееш да преподаваш тези работи?

 

МАРИНА

Изпитай ме и ако не умея,

върни ме пак във гнусния ви дом

и ме отдай на сетния слуга,

похлопал на вратата ви!

 

РЕЗЕТО

Добре, ще видя какво мога да направя за тебе. Ако те поискат някъде, ще те настаня.

 

МАРИНА

Но само при жени със честни нрави!

 

РЕЗЕТО

Честно казано, връзките ми с тях са слаби, но ще опитам. Само че, понеже господарят и господарката са дали парите за тебе, оттук можеш да излезеш само с тяхно съгласие. Затова ще им предам твоето предложение, но сигурен съм, че няма да имат нищо против. Хайде, ще ти помогна с каквото мога. Върви!