Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pericles, Prince of Tyre, 1609 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Sir_Ivanhoe(2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Alegria(2012 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012 г.)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети
Събрани съчинения в осем тома
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Коректор: Евгения Владинова
Художник: Петър Добрев
ISBN 954–739–074–0
История
- —Добавяне
Трета сцена
Тарс.
Влизат Клеон и Диониза.
ДИОНИЗА
Ти луд ли си? Извършено е вече.
КЛЕОН
О, Дионизо, слънцето не помни
такова отвратително злодейство!
ДИОНИЗА
Изпадаш във детинщини!
КЛЕОН
Да бях
единствен господар на таз вселена,
аз бих я дал, ако за нея можех
да върна станалото! О, небе,
една девица прелестна, по-ценна
по нравственост, отколкото по кръв,
а пък по кръв наследница на трон
от най-високите! Ах, този подъл
негодник Леонин! С отрова — казваш
погубила си го, но би било
по-хубаво сама да бе изпила
бокала му с наздравица за него!
Какво ще отговориш на Перикъл,
когато той се върне и запита
за своето дете?
ДИОНИЗА
Че е умряло.
Бавачките не властват над Съдбата.
Децата ни отглеждат, но се случва
да ги изпуснат някога. Ще кажа:
„Издъхна нощем.“ Кой ще ме обори?
Освен ако за славата на честен
ти, глупави наивнико, не кажеш:
„Убихме я!“
КЛЕОН
Мълчи! За боговете
тоз грях е най-омразният от всички
възможни на света!
ДИОНИЗА
Тогаз мисли си,
че всички птичета от Тарс ще хвръкнат
към Тир, за да разказват на Перикла
какво е станало! Потъвам в срам
при мисълта за знатния ти корен,
родил тоз дух на пъзльо!
КЛЕОН
Оня, който
би одобрил подобно грозно дело,
макар не знаял преди туй за него,
не е от честен род!
ДИОНИЗА
Така да бъде!
Но за смъртта й никой освен теб
не знае нищо, нито ще узнае,
понеже Леонин е ням навеки.
Тя хвърли сянка върху дъщеря ми,
навсякъде стоеше между нея
и щастието й; от нея бяха
омаяни очите на мъжете,
а мойто чедо срещаха те гордо
като случайна дрипла, недостойна
за „добър ден“! Аз страдах от това
и можеш ти — защото не обичаш
детето си достатъчно — да смяташ
за нечовешка моята постъпка;
за мен тя знак е на любов към твойта
едничка дъщеря!
КЛЕОН
Небе, прости й!
ДИОНИЗА
А колкото до нейния баща,
в какво ще ме упрекне той? Със сълзи
изпратихме ковчега й; в жалейка
до днеска сме; а паметникът, който
почти завършен е насред града ни,
ще хвали нея, но и нас, които
платили сме за него!
КЛЕОН
Ти приличаш
на харпия[1], която с лик на ангел
подмамва жертвата, за да я сграбчи
със нокти на орел!
ДИОНИЗА
А ти на тези,
които не убиват и муха
от страх пред боговете. Но накрая
по мойта свирка ще играеш, зная!
Излизат.