Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pericles, Prince of Tyre, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Sir_Ivanhoe(2012 г.)
Разпознаване и начална корекция
Alegria(2012 г.)
Допълнителна корекция
NomaD(2012 г.)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети

Събрани съчинения в осем тома

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Коректор: Евгения Владинова

Художник: Петър Добрев

ISBN 954–739–074–0

История

  1. —Добавяне

Втора сцена

Митилин[1]. Пред един публичен дом.

Влизат Сводникът, Сводницата и Резето.

 

СВОДНИКЪТ

Ей, Резе!

 

РЕЗЕТО

Да, господарю!

 

СВОДНИКЪТ

Претърси добре пазара! Митилин е натъпкан с клиенти, а ние… Сума ти пара изпуснахме през тези празници по липса на момичета!

 

СВОДНИЦАТА

Никога не сме били така зле с тях. Само три нещастни твари са ни останали и каквото и да правят, не могат да се справят. Капнали са от работа.

 

СВОДНИКЪТ

Затуй казвам, че трябва да купим пресни на всяка цена. Търговията, каквато и да е, иска честност към клиента — без честност няма да ни потръгне никога!

 

СВОДНИЦАТА

Прав си. Само от незаконни дечица няма да прокопсаме — вече съм изхранила на брой единайсет.

 

РЕЗЕТО

И на възраст до единайсет, а след това са ни изхранвали те… Е, да търся ли на пазара?

 

СВОДНИЦАТА

Ще търсиш я! Тези пачаври, дето ги имаме, вятърът да ги духне, и ще ги раздере — толкоз са прогнили от парене[2]!

 

СВОДНИКЪТ

Право говориш. Поне две от тях са заразени. Оня нещастен трансилванец, дето спа с по-малката, хвърли вече топа.

 

РЕЗЕТО

Да, бързо го нареди тя; направи тя от него добро блюдо за червеите! Отивам на пазара.

 

Излиза.

 

СВОДНИКЪТ

Да ти кажа, три-четири хиляди цехина[3] ще ни стигнат, за да си доживеем спокойно дните. Да ги съберем и да се оттеглим!

 

СВОДНИЦАТА

А защо да се оттегляме, кажи? Срамно ли е човек да припечелва нещо и на старост?

 

СВОДНИКЪТ

Работата е в туй, че доброто ни име не расте с дохода, а доходът пък не си струва неприятностите. Затуй, ако можем да натрупаме добро състоянийце, преди да сме остарели, най-умното ще е да пуснем кепенците. Освен това и лошите ни отношения с боговете са една причина да се отдръпнем.

 

СВОДНИЦАТА

Хайде, хайде! Много хора с други занаяти грешат не по-лошо от нас!

 

СВОДНИКЪТ

„Не по-лошо“ ли? То се знае, че не по-лошо. От нашия грях по-лош няма. И нито е призната професия, нито е призвание свише… Ха, Резето се връща!

 

Влиза отново Резето, следван от Пиратите и Марина.

 

РЕЗЕТО

Елате, елате, драги! Казвате, че е девствена?

 

ПЪРВИ ПИРАТ

Сигурни сме, господине!

 

РЕЗЕТО

Господарю, сключих сделката за това парче. Дано го харесаш, че ако не, хвръква ми капарото!

 

СВОДНИКЪТ

А ще ни върши ли работа, а, Резе?

 

РЕЗЕТО

Милолика е, говори красиво, дрехите й са скъпи. Не виждам какво й липсва, та да се откажем от нея.

 

СВОДНИКЪТ

А каква й е цената?

 

РЕЗЕТО

От хиляда стотинка по-долу не слизат.

 

СВОДНИКЪТ

Добре. Елате с мене, приятели! Ще си получите парите веднага. Настани я, жено, и я научи каква ще й е работата, та да посреща гостите както трябва.

 

Излиза заедно с Пиратите.

 

СВОДНИЦАТА

Сега, Резе, запомни всичките й качества — цвят на косата, тен, ръст, възраст, гаранция за девственост — и бягай да викаш по улиците: „Който даде най-много, ще я има пръв!“ Такова моминство щеше да ми донесе доста, да бяха днешните мъже като някогашните. Бягай, изпълнявай!

 

РЕЗЕТО

Разбрано!

 

Излиза.

 

МАРИНА

Уви, как жалко е, че Леонин

бе толкоз муден! Вместо да говори,

би трябвало да действа! Или тези

пирати — недостатъчно жестоки —

да бяха ме изпратили в морето

при майка ми!

 

СВОДНИЦАТА

Какво те натъжава толкова, мила?

 

МАРИНА

Туй точно — че съм мила.

 

СВОДНИЦАТА

Боговете са те направили такава.

 

МАРИНА

Не им се сърдя.

 

СВОДНИЦАТА

Щастлива си, че си попаднала на тази, която ти предлага живот!

 

МАРИНА

И затова — нещастна, че убягнах

от онзи, който готвеше ми смърт!

 

СВОДНИЦАТА

Ще живееш в удоволствия, ти казвам!

 

МАРИНА

Но не за мене!

 

СВОДНИЦАТА

За тебе, и още какви! Ще опиташ всякакви мъже. Живот ще караш, казвам ти! Ще имаш разнообразието на всички народности… Защо си запушваш ушите?

 

МАРИНА

Нима жена говори тези думи?

 

СВОДНИЦАТА

А ти за мъж ли ме мислиш?

 

МАРИНА

Жената трябва да е скромна, инак

не е жена!

 

СВОДНИЦАТА

Виж я ти, глупачката му с глупачка! Май ще си имаме истории с тебе! Ти си една опърничава фиданка, но ще растеш, накъдето те огъна!

 

МАРИНА

Смили се над живота ми, небе!

 

СВОДНИЦАТА

Ако то реши да се смили над тебе посредством мъжете, то трябва да ги оставяш да се грижат за тебе, да те черпят, да те разпалват… Ха, Резето се връща!

Влиза отново Резето.

Е, разгласи ли й качествата на пазара?

 

РЕЗЕТО

Толкоз пъти, колкото косъма има косата й. И най-подробно. Просто я изрисувах във въздуха с гласа си!

 

СВОДНИЦАТА

И как се отзоваха на това мъжете и главно младежите?

 

РЕЗЕТО

Те ли? Наостриха уши, сякаш слушаха бащиното си завещание! На един испанец му потекоха лигите и свърши, докато я описвах!

 

СВОДНИЦАТА

Утре вечер ще е тук в най-разкошната си яка!

 

РЕЗЕТО

Тази вечер, тази вечер! А знаеш ли, господарко, оня, френския благородник, дето му треперят пищялките?

 

СВОДНИЦАТА

Кой, месье дьо Живак[4]?

 

РЕЗЕТО

Да! При моето съобщение той рече да направи от радост един танцов подскок, но вместо скок се получи вик. И все пак се закле, че още утре ще я навести.

 

СВОДНИЦАТА

Това е добро. Той домъкна френската болест в дома ни и иде само за да си я освежава. Знаех си, че ще дойде да се изръси под нашата стряха.

 

РЕЗЕТО

Дори да имаше в града по един чужденец от всяка страна, пак щяхме да ги съберем до един под тази фирма!

 

СВОДНИЦАТА (към Марина)

Ела насам, миличка, да ти кажа нещо! Щастието само те търси. Запомни: трябва да си даваш вид, че се боиш от това, което охотно правиш; и толкоз повече да се преструваш на безкористна, колкото по-щедър е любовникът; и да се оплакваш колкото може по-често от съдбата си, за да го разчувствуваш — почти винаги, знай това, съжалението прераства в симпатия, а симпатията се превръща в звонк.

 

МАРИНА

Не те разбирам, жено!

 

РЕЗЕТО

Кажи й го направо, господарко! Трябва да угасим този пламък по бузите й с малко практика!

 

СВОДНИЦАТА

Прав си, трябва. Жената, и когато е младоженка, пак се срамува от леглото, макар че стъпва към него по законна пътечка.

 

РЕЗЕТО

Някои се срамуват, а някои — не… Исках да кажа, господарко, че тъй като това парченце аз ви го намерих, то…

 

СВОДНИЦАТА

То можеш да си гризнеш от него, нали?

 

РЕЗЕТО

Е, може ли?

 

СВОДНИЦАТА

Кой ще ти откаже? Ела, малката! Харесва ми кройката на дрехата ти.

 

РЕЗЕТО

Да, честна дума, не трябва да ги сменя още.

 

СВОДНИЦАТА

На ти, Резе, да се почерпиш! Но навсякъде разправяй за новата хубавица, която е отседнала при нас. Няма да загубиш от увеличението на клиентелата. Природата ти е мислила доброто, когато е създавала това късче. Разтръби навсякъде какво чудо е тя и ще събереш богата жътва.

 

РЕЗЕТО

Бъди спокойна, господарко, моята възхвала на красотите й ще раздвижи всички градски развратници, както гръмотевицата буди спящите змиорки[5]! Ще ти доведа неколцина още тази вечер!

 

СВОДНИЦАТА

Бързай, бързай!… А ти последвай ме!

 

МАРИНА

Додето нож, вода и огън има,

честта си ще опазя невредима!

Закриляй ме, Диано!

 

СВОДНИЦАТА

Какво общо имаме ние с Диана? Хайде, идваш ли?

 

Излизат.

Бележки

[1] Митилин — главен град на остров Лезбос.

[2] „… прогнили от парене…“ — по Шекспирово време сифилисът се лекувал с парна баня.

[3] „… цехини…“ — стара венецианска златна монета.

[4] „…Дьо Живак…“ — в оригинала името е „Verole“ — което някога означавало на френски освен „шарка“ още и „сифилис“, болест, която се лекувала с живачни втривания.

[5] „… гръмотевицата буди спящите змиорки.“ — съществувало поверие, че гръмотевицата кара змиорките да се измъкват от тинята.