Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pericles, Prince of Tyre, 1609 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Sir_Ivanhoe(2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Alegria(2012 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012 г.)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети
Събрани съчинения в осем тома
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Коректор: Евгения Владинова
Художник: Петър Добрев
ISBN 954–739–074–0
История
- —Добавяне
Втора сцена
Ефес[1]. В дома на Церимон.
Влиза Церимон, следван от един чужд Слуга и от един Бедняк.
ЦЕРИМОН
Хей, Филемоне!
Влиза Филемон.
ФИЛЕМОН
Моля, господарю!
ЦЕРИМОН
Съгрей и нахрани тез бедни хора,
пострадали от бурята нощес!
Филемон излиза.
СЛУГАТА
Във много бури бил съм, но такава
за пръв път виждам!
ЦЕРИМОН
Твоят господар,
преди да си се върнал, ще е мъртъв.
За неговата болест няма цяр
на таз земя…
Към бедняка.
Дай туй на аптекаря
и после пак ще дойдеш да ми кажеш
дали й е подействало.
Слугата и Беднякът излизат.
Влизат двама знатни Граждани.
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Привет,
почтени Церимоне!
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Добро утро,
дълбокоуважаеми!
ЦЕРИМОН
Здравейте,
какво ви е довело толкоз рано?
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Ний двамата, почтени Церимоне,
живеем много близко до брега
и къщите ни в тази страшна буря
се клатеха, като че ли земята
тресеше се! Повярвай, Церимоне,
гредите им се движеха така, че
очаквахме ги всеки миг да рухнат.
Страхът от туй доведе мен в дома ти.
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Да, не от трудолюбие, от нужда
тревожим те тъй рано.
ЦЕРИМОН
Моля, моля!
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Но ний сме удивени, господарю,
че обкръжен от толкова охолство,
тъй рано ти отърсил си се вече
от златните вериги на съня.
Нима възможно е човек да бъде
такъв по нрав, че без да е принуден,
сам грижи да си търси?
ЦЕРИМОН
Драги мои,
у хората аз винаги ценял съм
учеността и личните достойнства
над сана и богатството, които
безгрижният наследник може бързо
да пръсне и натика във калта,
когато двете първи ни даряват
безсмъртие и правят ни подобни
на богове. Вий знаете, че аз
отдавна и упорно изучавам
лечителството, във чиито тайни
чрез книгите и личния си опит
напреднах толкоз много, че постигнах
целителните духове, стаени
във всички камъни, метали, билки.
Познавам всички болести, които
се срещат в организма, и успешно
лекувам ги; и от това изкуство
наслада по-голяма получавам,
отколкото от туй да се боричкам
за мимолетна чест или да тъпча
богатствата си в свилени кесии,
та Шутът приживе, Смъртта след туй
с мен глума да си правят.
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Господарю,
тъй щедро ти изля над цял Ефес
безценната си милост, че стотици,
от теб спасени, се наричат твои
създания. За туй, че ни раздаваш
не само свойте знания и грижи,
но даже собствените си богатства,
ще трае името ти, Церимоне,
додето трае времето!
Влизат Слуги, носещи сандък.
ПЪРВИ СЛУГА
Ха, тъй!
Вдигни!
ЦЕРИМОН
Какво е туй?
ПЪРВИ СЛУГА
Един сандък,
изхвърлен от морето, господарю.
Остатък от крушение навярно.
ЦЕРИМОН
Сложете го ей тука, да го видим!
ВТОРИ СЛУГА
Прилича на ковчег, като го гледам.
ЦЕРИМОН
Каквото и да е, добре тежи…
Разбийте му ключалките! По-бързо!
Ако Нептун със злато е преял,
ще бъде щастие да го избълва
отгоре ни.
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Така е, Церимоне.
ЦЕРИМОН
И как грижовно е набит със чоп
и катраносан! Значи тъй, морето
изхвърли го?
ПЪРВИ СЛУГА
Морето, господарю.
Една вълна, каквато не съм виждал,
го метна върху пясъка.
ЦЕРИМОН
Отваряй!
Как сладостно ухае!
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Чуден дъх!
ЦЕРИМОН
Какъвто не съм вдъхвал досега!
Така! Отваряй!… Богове небесни!
Какво е туй! Покойница!
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Я, гледай!
ЦЕРИМОН
Във скъп саван! Обмазана с балсами!
Отвсякъде натъпкана с торбички,
съдържащи ухания!… Ха, свитък!
Помагай ми в разчитането, Феб[2]!
Чете.
„Ако този саркофаг
стигне някога до бряг,
който найде го, да знае,
че покойната жена е
на Перикъл, тирски цар,
роб на дивния й чар.
Нека, милостив към нея,
той в земята погребе я.
Ако стори го, освен
туй съкровище от мен,
да получи за отплата
щастие от небесата!“
Ако си жив, Перикле, в скръб сега е
сърцето ти! Умряла е таз нощ.
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Така изглежда.
ЦЕРИМОН
Да, така е. Вижте
как свежа е. Не са могли да чакат
тез, дето са я хвърлили в морето!…
Веднага огън! Донесете тука
кутиите от моя кабинет!
Един Слуга излиза.
Смъртта открадва често от Живота
по някой час и жизненият пламък
тогава още може да събуди
потиснатите сили. Чел съм нейде
за някои египтяни, които
са връщали след четри часа смърт
тела, угаснали като това,
към прежното им здраве.
Влиза отново Слугата, с кърпи, кутии и мангал.
Тъй! Отлично!
Жарта и кърпите насам! И нека
свирачите изпълнят нещо тъжно!
Музика.
Отново лютнята! Свири, глупако!
Какво стоиш!
Музика.
Повейте й!… Добре!
Тя още ще живее! Вижте, ето,
животът се събужда! Топлина
излъхва се от нея! Вероятно
пет часа — да, не повече — била е
във мнима смърт. Ха, вижте как отново
разцъфва за живота!
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Небесата
чрез теб усилват нашата почуда
и врязват твойта слава в паметта ни
завинаги!
ЦЕРИМОН
Живее! Вижте само
как нежните кутийчици на двете
чудесни скъпоценности, които
Перикъл е загубил, с нежен трепет
открехват своите ресни от злато;
как двата й блестящи диаманта
проблясват вече, да, и удвояват
цената на вселената!… Живей
и разплачи ни с разказа за свойте
премеждия, създание вълшебно,
единствено в света!
Таиса се раздвижва.
ТАИСА
Диано скъпа,
къде съм аз? Къде е моят цар?
Кои са тези хора?
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Чудеса!
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Невероятно!
ЦЕРИМОН
Тишина, съседи!
И помогнете да я отнесем
внимателно във по-спокойна стая!
Завивки донесете! По-полека!
Един възврат ще бъде съдбоносен.
Вървете! Ескулап[3] да бъде с нас!
Излизат, изнасяйки Таиса.