Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pericles, Prince of Tyre, 1609 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Sir_Ivanhoe(2012 г.)
- Разпознаване и начална корекция
- Alegria(2012 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012 г.)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 8. Романси и сонети
Събрани съчинения в осем тома
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2000
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Коректор: Евгения Владинова
Художник: Петър Добрев
ISBN 954–739–074–0
История
- —Добавяне
Трето действие
Влиза Гауер.
ГАУЕР
Сега, след сватбената врява,
в дома покоят зацарява
и чува се от всички стаи
как хъркат гости и хазаи.
С два въглена-очи котака
пред миша дупка дебне в мрака
и край камината щурчето,
щастливо, пуска си гласчето.
Таз нощ е нощ на Хименея[1]
и нашата Таиса в нея,
преставайки да бъде дева,
детенце тутакси зачева…
Но ний след този увод кратък
ще скочим в разказа нататък
и той каква насока взима,
ще видите във пантомима,
която Гауер при това
ще ви допълва със слова.
ПАНТОМИМА
Влизат — от една страна — Перикъл и Симонид, следвани от Свита; от друга страна — Вестител, който коленичи и предава писмо на Перикъл. Перикъл показва писмото на Симонид. Свитата коленичи пред Перикъл. Влиза — бременна — Таиса, следвана от дойката Лихорида. Симонид й показва писмото. Тя е зарадвана. Двамата с Перикъл се сбогуват със Симонид и заминават заедно с Лихорида и част от свитата. Симонид и останалата част от Свитата излизат.
Из пустоши, в гори дълбоки
търсачи в четири посоки
Перикла дирят, обикалят,
за труд не мислят, харч не жалят.
До Симонида най-подире
писмо пристига. То от Тир е
и със подробности разказва
как Антиоха като язва
са изгорили боговете
и туй, че тирският съвет е
за цар поискал Хеликана,
а той отхвърлил таз покана,
но обещал да я приеме,
ако подир година време
не се завърнел в Тир Перикъл,
зарад което и го викал.
Във Пентаполис и в страната,
стоуста, плъпва новината,
стъгди шумят, лицата светят:
„Бил тирски цар на царя зетят!“
и изводът от туй един е —
Перикъл трябва да замине.
Жена му, бременна тогава —
а кой отказва на такава? —
го моли: „Искам с теб да ида!“
Със дойката й Лихорида
Перикъл взима я и ето,
пътува вече сред морето
Нептун със тях е. Но в средата
на пътя им, уви, Съдбата
пак лик обръща им враждебен:
вълна надига грозен гребен,
от север сприя страховита
със рев на кораба налита
и сякаш сламчица пияна,
подскача той и в бяла пяна
се гмурка като морска птица.
Пищи нещастната царица
и ето, от тревоги силни
я хващат болките родилни.
Онуй, което след това е,
пред вас само ще се играе;
достатъчно е всеки само
да види тук море голямо
и взел за палуба таз сцена,
сред разярената вселена
ще чуй Перикъл как зове
море, небе и богове.
Излиза.