Уилям Шекспир
Перикъл ^[0] (10)

Трета сцена

 

СИМОНИД

Достойни рицари, да казвам тук,

че сте добре дошли, ще е излишно,

а бойната ви ловкост да изтъквам,

ще бъде — мисля — неуместен увод

към книгата на вашите дела,

понеже подвигът се хвали сам.

Но пир без смях е като пир през пости,

бъдете всички тук желани гости!

 

ТАИСА

А ти си моят най-желан от всички.

Венец на победител аз ти давам

и цар на този пир те назовавам!

 

ПЕРИКЪЛ

Принцесо, не на своята способност,

а главно на Фортуна го дължа.

 

СИМОНИД

И тъй да е, денят остава твой

и няма никой тук да ти завиди.

В изкуствата Природата ни лее

един за „Браво!“, други за „Добре е“,

а ти си й отливък най-успешен.

Седни до мене тука, дъще моя,

понеже си царица на пира.

Маршале, всички други нека седнат

във съответствие със своя сан.

 

РИЦАРИТЕ

Благодарим ти за честта, царю!

 

СИМОНИД

За рицарската доблест аз милея —

небето мрази, който мрази нея!

 

МАРШАЛЪТ

За теб е, рицарю, туй място тук.

 

ПЕРИКЪЛ

За него по-достоен ще е друг.

 

ПЪРВИ РИЦАР

Недей да спориш! Рицари сме всички —

и чужди са и непознати нам

към малък гордост, завист към голям!

 

ПЕРИКЪЛ

Наистина любезни сте!

 

СИМОНИД

                        Седни!…

Кълна се в Зевса, царстващ над ума ни,

не ми се хапва — все за него мисля!

 

ТАИСА (настрани)

Кълна се в Хера^[1] — властваща над брака,

тук всичко ми е блудкаво пред него!…

Изглежда ми галантен и изящен.

 

СИМОНИД

Обикновен провинциален рицар.

Е, счупи две-три копия, но инак

наравно с другите го слагам аз.

 

ТАИСА (настрани)

За мен са те стъкло, а той — елмаз!

 

ПЕРИКЪЛ (настрани)

Тоз цар така прилича на баща ми

и спомня ми за неговата слава.

Край трона му владетели по-малки

се трупаха като звезди край слънце

и всеки нов, съгледал го, корона

прекланяше пред светлата му власт;

а син му е светулчица една,

невидима на дневна светлина.

Да, времето, уви, е цар над всички,

то люлка наша е и гроб ни става

и туй, което ще, това ни дава!

 

СИМОНИД

Е, весел ли е рицарският кръг?

 

РИЦАРИТЕ

Какъв ще бъде, щом е в него царят?

 

СИМОНИД

Тогаз от чаша, пълна до ръба —

вий също свойте напълнете в чест на

царицата на празника, — аз пия

за вас, бойци!

 

РИЦАРИТЕ

                Благодарим, царю!

 

СИМОНИД

Но чакайте! Тоз рицар-венценосец

е тъжен, сякаш приемът ни няма

разкош, достатъчен, за да подхожда

на неговата стойност. Дъще моя,

не го ли виждаш?

 

ТАИСА

                Виждам го, но туй

не ме засяга, татко.

 

СИМОНИД

                Слушай, чедо,

престолът задължава мен и теб

да подражаваме на боговете,

които одаряват ни, когато

отдаваме им почит. Инак царят

прилича на комар — звъни до Бога,

а щом убиеш го, едва се вижда.

Върви, развесели го! Да, кажи му,

че вдигам таз наздравица за него!

 

ТАИСА

Дали ще ми приляга, мили татко,

такава свобода към чужденец?

У нас мъжът жената хладна тачи;

щом мила е, безсрамница е значи!

 

СИМОНИД

Детинщини! Прави каквото казах!

 

ТАИСА (настрани)

С голямо удоволствие, кълна се!

 

СИМОНИД

И му кажи, че искам да узная

отде е, от кой род е, как се казва.

 

ТАИСА

Баща ми, рицарю, пи пълна чаша

за теб…

 

ПЕРИКЪЛ

        Благодаря!

 

ТАИСА

                        … и ти желае

живот да имаш пълен като нея.

 

ПЕРИКЪЛ

Благодаря… За него и за теб!

 

ТАИСА

Освен това той би желал да чуе

отгде си, от кой род и как се казваш.

 

ПЕРИКЪЛ

Роден съм в Тир, от знатно потекло съм

и казвам се Перикъл. Образован

в науките и в бойните изкуства,

поех да странствувам, ала морето

остави ме без кораб и моряци

и ме изхвърли тук, крушенец жалък.

 

ТАИСА

Той, татко, ти отвръща с благодарност.

Перикъл казвал се. Бил тирски знатен,

загубил кораб и моряци в буря

и тук едва спасил се.

 

СИМОНИД

                        Честна дума,

съчувствам му и ще направя всичко,

за да прокудя черната му скръб.

Приятели, защо се бавим още?

Забавите ни чакат! И в доспехи

добрият воин знае да танцува.

И никой да не казва, че звънът им

не бил приятен за слуха на дами,

защото знае се, че те обичат

във танцовата зала и в леглото

на всеоръжие да бъдем с тях!

Една покана явно е навреме,

когато толкоз присърце се вземе!

Но тази дама има нужда някой

да я раздвижи. Гостенино, хайде!

За рицарите в Тир съм чул да казват,

че дамите си майсторски въртели

и в бавни тактове, и в стъпки смели.

 

ПЕРИКЪЛ

Това е тъй, но за онез, които

са майстори във танца, господарю.

 

СИМОНИД

Сам отказа си просиш от премного

изисканост!

                Пуснете се! Така.

Благодаря. Танцувахте отлично…

И в туй бе първи!… Пажове със факли

да отведат любезните ни гости

по спалните. За твоята решихме

да бъде, драги гостенино, редом

със нашата.

 

ПЕРИКЪЛ

                Благодаря, царю!

 

СИМОНИД

Приятели, за нежности — защото

натам клоните, знам! — е вече късно.

Затуй сега добре си отдъхнете,

та утре да сте свежи на конете!