Уилям Шекспир
Ричард III ^[0] (6)

Първа сцена

 

КРАЛ ЕДУАРД

И тъй, денят ни беше плодотворен.

Князе, крепете този млад съюз!

Аз чакам всеки ден да ме повика

посланик на Христа и моят дух

ще литне по-спокоен към небето,

рода си щом сдобрил съм на земята.

Очистили сърца от тайна злоба,

стиснете си ръцете, Ривърз, Хейстингз,

и закълнете се във братска обич!

 

РИВЪРЗ

Че не тая ненавист, клетва давам

и запечатвам я със таз ръка!

 

ХЕЙСТИНГЗ

И аз кълна се: ако злоба крия,

в живота да не видя светъл ден!

 

КРАЛ ЕДУАРД

И не хитрувайте пред своя крал,

защото инак Кралят на кралете

ще ви разкрие и ще стори тъй, че

единият от вас да се окаже

за другия носител на погибел!

 

ХЕЙСТИНГЗ

Да преуспея колкото съм искрен!

 

РИВЪРЗ

Аз — колкото сърдечно го обичам!

 

КРАЛ ЕДУАРД

И вий, госпожо, носите вина

за всичко туй. И вие, Бъкингам.

И вие, синко Дорсет. Неуморно

създавахте вий клики в моя двор.

Съпруго, помирете се със Хейстингз,

ръката си му дайте за целувка

и в туй, което правите, да няма

двуличие!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

        Вземете я, лорд Хейстингз!

Да няма щастие за мен и мойте,

ако укривам помен от вражда!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Вий, Дорсет, прегърнете го! Лорд Хейстингз,

обичайте от все сърце маркиза!

 

ДОРСЕТ

Кълна ви се, че няма да разкъсам

тоз чист съюз!

 

ХЕЙСТИНГЗ

                И аз кълна се също!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Сега и вие, Бъкингам, в прегръдка

със близките на моята жена,

скрепете тоз съюз и направете

да ме възрадва вашето единство!

 

БЪКИНГАМ (към кралицата)

Ако кога да е към ваша светлост

погледне Бъкингам със неприязън,

забравил, че дължи любов и вярност

на вас и на рода ви, Господ нека

му заплати с омразата на тези,

в чиято обич най не се съмнява!

Когато от приятеля си имам

най-много нужда и най-много вярвам,

че той ми е приятел, той към мене

да се окаже подъл, вероломен,

лъжлив, двуличен — туй от Бога искам,

ако почувствате студено мойто

усърдие към вас и към рода ви!

 

КРАЛ ЕДУАРД

О, знатни Бъкингам, балсам укрепващ

е за сърцето ми таз твоя клетва!

Сега ни липсва само брат ни Глостър,

благословена точка да постави

под договора ви.

 

БЪКИНГАМ

                И ей ги, идат

сър Ричард Ратклиф и със него дукът!

 

РИЧАРД

Приветствам ви, велики господарю

и господарко! Добър ден на всички!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Добър бе той наистина, защото

използван беше за добри дела.

Успяхме, братко Глостър, да превърнем

в любов омразата и в мир враждите,

пламтящи между тези горделивци!

 

РИЧАРД

Благословено дело, господарю!

Ако сред тези принцове тук някой,

подведен от лъжлив осведомител

или от собствена догадка грешна,

ме счита за свой враг; ако неволно

съм сторил нещо труднопоносимо

за някого от вас, аз бих желал

да се сдобря и сключа дружба с него.

Враждата с някого е смърт за мен!

Аз мразя я и жаждам любовта

на всички добри хора! И затуй

към вас, госпожо, най-напред отправям

горещо предложение за мир

със обещание за вярна служба!

Към вас след туй, мой драги Бъкингам,

ако дели ни някаква обида;

към вас и вас, лорд Ривърз и лорд Дорсет,

които ми се мръщехте без повод;

към вас, лорд Уудвил, и към вас, лорд Скейлз,

към всеки във страната ни, бил той

дук, граф, лорд, джентълмен, към всички, всички!

Не зная англичанин, към когото

да храня капка повече враждебност,

отколкото могъл би той да чака

от младенеца, тази нощ роден.

Благодаря на Господа, задето

ме е създал тъй кротък!…

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                        Братко мой,

тоз ден от днес ще бъде считан празник!

Дай Боже всички разпри да утихнат!

Велики господарю, приемете

отново в милостта си брат ни Кларънс!

 

РИЧАРД

Какво? Нима предложих ви любов,

за да се подигравате със мен

пред краля ни? Кому не е известно,

че благородният ни дук е мъртъв?

Това е гавра с неговия труп!

 

КРАЛ ЕДУАРД

„Кому не е известно“? А кому

известно е?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                Небе, къде живеем?

 

БЪКИНГАМ

И аз ли, Дорсет, блед съм като тях?

 

ДОРСЕТ

И вий, милорд! Със бузите на всички

сбогувал се е руменият цвят!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Как мъртъв? Нали беше отменена

заповедта?

 

РИЧАРД

                Нещастникът умрял е

след първата ви заповед изглежда,

отнесена от хвърковат Меркурий^[28]

а втората, дошла по куц носител,

е стигнала, за да го свари в гроба.

Дано, о, Боже, някои, по-малко

и предани, и знатни — и по-сродни

по кървав дух, отколкото по кръв,

не заслужават повече съдбата

на бедния ни брат, макар да са

ценени като злато чиста проба!

 

СТАНЛИ

Награда за услугите ми, сър!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Не ми пречи! Душата ми е скръбна.

 

СТАНЛИ

Додето не ме чуете, не ставам!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Тогава по-накратко: какво искаш?

 

СТАНЛИ

Пощада за служителя ми, който

убил е днеска някакъв побойник

от свитата на Норфъкския дук.

 

КРАЛ ЕДУАРД

Нима с езика, с който произнесох

смъртта на брат си, трябва да помилвам

роб някакъв? А бедният ми Кларънс

не бе убивал, само мисълта му

се беше провинила и за нея

наказан бе от мен със страшна смърт!

За него кой тогава се застъпи?

Кой, коленичил в оня миг на гняв,

направи опит да ме вразуми?

Кой спомни ми, че Кларънс ми е брат?

Че ме обича? Кой от вас ме върна

към времето, когато той напусна

всесилния си тъст^[29], за да се бие

до мойто рамо? Кой ми спомни как

при Тюксбъри не друг, а той спаси ме

от меча на граф Оксфорд и ми каза:

„Живей и крал бъди ни, скъпи братко!“

Кой спомни ми как той, когато двама

лежахме вкочанени сред полето,

уви ме в свойта дреха и прозъзна

сам гол, по риза ледената нощ?

Туй всичко бе изтрил от паметта ми

греховният ми гняв, а между вас

един не се намери с капка милост,

да ми го спомни! А когато някой

от вашите слуги или коняри

наръга някого в кръчмарска свада

и с туй затрие образа безценен

на нашия Спасител, вий веднага

скимтите на колене: „Прошка! Прошка!“

и аз — греховно — трябва да прощавам!

А пък за Кларънс неми бяхте всички

и аз самият не намерих думи

пред съвестта си в негова защита!

Най-гордият от вас му беше длъжен,

дорде той дишаше, а ни един

за този негов дъх не ме помоли!

О, Боже, страх ме е, че твоят съд

ще порази за туй и вас… и мен

с роднините ни, вашите и мойте!…

Подкрепяйте ме, Хейстингз!… О, мой братко!

 

РИЧАРД

До туй достига, който много бърза!

Видяхте ли как гузно побледняха

роднините на нашата кралица,

когато чуха за смъртта на Кларънс?

Нали я те изпросиха от брат ми!

Но Бог ще им плати! Сега да идем

да облекчим скръбта на своя крал!

 

БЪКИНГАМ

Готови да ви служим, ваша светлост!