Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Richard the Third, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2012)
Начална корекция
Alegria(2012)
Допълнителна корекция
NomaD(2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми

Събрани съчинения в осем тома

Превел от английски: Валери Петров

Художник: Петър Добрев

Редактор на изданието Бояна Петрова

Редактор на издателството Иван Гранитски

Коректор Евгения Владинова

Формат 16/60/90 Печатни коли 49

Печат

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. —Добавяне

Четвърто действие

Първа сцена

Пред Тауър.

Влизат — от една страна — Кралица Елизабет, Дукеса Йорк, Дорсет; и от друга — Ана, дукеса Глостър, с Дъщерята на Кларънс.

 

ДУКЕСА ЙОРК

Кой иде срещу нас? Дукеса Глостър,

която води малката ми внучка

Плантадженет. Кълна се, че отиват

и те във Тауър, за да поздравят

със чиста обич скъпия ни принц…

Здравейте, мила!

 

АНА

                Добър ден на двете!

Да ви закриля Бог!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                И вас, сестрице!

Къде отивате?

 

АНА

                До Тауър само

и с благо намерение, което

съвпада с вашето: да поздравим

любимите ни принцове, госпожо.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Благодаря ви, мила ми сестрице.

Да влезем заедно!

Влиза Браканбъри.

                Съвсем навреме

пристига комендантът… Добър ден,

любезни коменданте! Как са принцът

и малкият му брат, синът ми Йорк?

 

БРАКАНБЪРИ

Добре, мадам. Но, ще простите, трябва

да възпрепятствам срещата ви с тях.

Така гласи заповедта на краля.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

На краля? Какъв крал?

 

БРАКАНБЪРИ

                Регентът, тоест…

Простете, лейди!…

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

                Бог да му прости,

ако простре ръка към тази титла!

Посмял е между мен и обичта им

да слага пречки? Аз съм тяхна майка!

Кой може да ми пречи да ги виждам!

 

ДУКЕСА ЙОРК

Аз — майка на баща им съм. И искам

да видя свойте внуци!

 

АНА

                Аз — по брак

съм тяхна леля, а по обич — майка!

Пусни ме да ги видя! Ще поема,

ако потрябва, всяка отговорност.

 

БРАКАНБЪРИ

Не мога, лейди. Много съжалявам.

Обвързан съм от клетва. Няма как.

 

Излиза.

Влиза Станли.

 

СТАНЛИ

Ако след час, госпожи, пак ви срещна,

към вас, дукесо Йорк, ще се обърна

с привет към майката на две кралици!…

Към Ана.

Да тръгваме към Уестминстър, мадам,

където с блясък ще ви коронясат

като съпруга царствена на Ричард!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

О, развържете шнура ми по-бързо

и дайте на сърцето ми простор,

додето не съм рухнала от тази

зловеща вест!

 

АНА

                О, черна новина!

 

ДОРСЕТ

Спокойствие, госпожо!… Майко, как сте?

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

О, Дорсет, не приказвай, бягай бързо,

убийството те гони по петите!

Аз нося смърт на своите чада.

Ако желаеш да й се изплъзнеш,

морето прескочи, живей със Ричмонд,

далеч от ноктите на този ад!

Спасявай се от тая скотобойна,

че иначе и ти ще станеш жертва.

И мене ще направиш да загина —

тъй както прокълна ме Маргарита —

ни майка, ни съпруга, ни кралица!

 

СТАНЛИ

Съветът ви, мадам, е пълен с разум.

Милорд, недейте губи нито час!

Ще пиша незабавно до сина

на моята жена[45] по пътя още

под своята закрила да ви вземе.

И бързайте! Минутата е време!

 

ДУКЕСА ЙОРК

О, пръскащ зло чер вихър на бедата!

О, мое лоно, о, гнездо на гибел,

ти базилиск[46] излюпи, чийто поглед

убива, към когото се насочи!

 

СТАНЛИ (към Ана)

Мадам, изпратен съм по спешност, моля…

 

АНА

Пък аз, милорд, ще дойда по неволя!

Защо не е тоз обръч златен, който

ще увенчае моята глава,

желязо нажежено, та да впие

ужасна смърт в нещастния ми мозък!

Защо не ме помажат със отрова,

та да издъхна и не чуя туй:

„Закриляй, Боже, нашата кралица!“

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Върви, нещастнице, не ти завиждам!

От жал към мене зло не си желай!

 

АНА

Как иначе? Когато този, който

е днеска мой съпруг, се приближи

до мене, следваща трупа на Хенри,

сам още със ръце в кръвта на моя

безгрешен първи мъж и на светеца

подир когото плачех, аз тогава

това му пожелах: „Проклет да бъдеш,

задето ме направи, така млада,

вдовица стара — ако се ожениш,

скръбта да обитава твоя дом

и лудата, която ще те вземе,

да сториш със живота си по-клета,

отколкото мен стори със смъртта

на моя мъж!“ И в толкоз кратко време,

че да не мога в него да повторя

тез свои думи, ето че сама,

замаяна от сладката му реч

попаднах в плен на страшната си клетва,

която от тоз ден отне покоя

на моите очи: защото, знайте,

сънят до днес със златния си мир

за час не ме е ръсвал, без да бъде

смутен от нощните си страхове.

Освен това съм дъщеря на Уорик

и той затуй ще ме захвърли скоро!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Отивай, твойта мъка ме затрогна!

 

АНА

И аз за вашата ви жаля, мила.

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Прости, нещастнице, на път към слава!

 

АНА

Прости и ти, сбогуваща се с нея!

 

ДУКЕСА ЙОРК (към Дорсет)

Върви при Ричмонд и щастлив бъди!

Към Ана.

Върви при Ричард, Бог над теб да бди!

Към кралица Елизабет.

Върви във храма, скрита от беди!…

А мене гробът ще освободи —

осемдесет тежат на тоя гръб,

и все: за час от радост — месец скръб!

 

КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ

Да спрем и да погледнем тази кула!…

О, древна крепост, имай жал към двете

безвинни същества, които злоба

зазида в твойте каменни стени!

О, твърда люлко, о, бавачко груба,

о, дружко зла на техните игри,

бъди добра към мойте дечица —

с таз луда реч към твоя зид свиреп

скръбта ми, Тауър, се сбогува с теб!

 

Излизат.

Бележки

[45] „… сина на моята жена…“ — става дума за граф Ричмонд.

[46] Базилиск — приказно влечуго, което убивало с погледа си.