Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Richard the Third, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2012)
Начална корекция
Alegria(2012)
Допълнителна корекция
NomaD(2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми

Събрани съчинения в осем тома

Превел от английски: Валери Петров

Художник: Петър Добрев

Редактор на изданието Бояна Петрова

Редактор на издателството Иван Гранитски

Коректор Евгения Владинова

Формат 16/60/90 Печатни коли 49

Печат

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. —Добавяне

Трета сцена

Полето край Босуърт[61].

Влизат, въоръжени, Крал Ричард, Норфък, Ратклиф, Съри и Войници.

 

КРАЛ РИЧАРД

Удобно е това поле край Босуърт.

На него ще разгънем своя лагер.

Защо сте мрачен, Съри?

 

СЪРИ

                Тъй изглеждам.

Духът ми е по-весел, господарю.

 

КРАЛ РИЧАРД

Лорд Норфък!

 

НОРФЪК

                Господарю?

 

КРАЛ РИЧАРД

                        Как си мислиш,

ще падне здрава бъхтаница, а?

 

НОРФЪК

Ний — тях, те — нас, могъщи господарю…

 

КРАЛ РИЧАРД

Да се разпъне шатрата ми! Тука

ще спя таз нощ…

Войници разгъват в единия край на сцената кралската палатка.

                А утрешната — где?

Но все едно! Узнахте ли числото

на долните изменници?

 

НОРФЪК

                        Да, сър.

От шест до седем хиляди най-много.

 

КРАЛ РИЧАРД

По брой ги превишаваме трикратно,

а името на краля освен туй

само по себе си е страшна сила,

пък то им липсва… Шатрата по-бързо!

Сега да вземем неколцина с опит

и да огледаме добре полето.

Да бъде дисциплината най-строга

и строят на войската — проверен,

че утре ни очаква жарък ден!

 

Излизат.

Влизат, от една страна, Ричмонд, Брандън, Оксфорд, Дорсет, Хърбърт и Блънт. Войници разпъват палатката на военачалника.

 

РИЧМОНД

На запад със пламтящата следа

на своя впряг отруденото слънце

ни предвещава светъл ден за утре.

Сър Уилям Брандън, назначавам вас

за кралски знаменосец… Донесете

хартия и мастило в мойта шатра,

за да направя плана си за боя,

да уточня позиция за всеки

и разделя оскъдните си сили

на равностойни части! Вие, Оксфорд,

вий, Брандън, и вий, Хърбърт, останете!

Граф Пембрук е при своите войници —

Блънт, лека нощ от мен му пожелайте

и помолете го да ме потърси

тук, в шатрата ми, утре рано в два.

И още нещо: знаете ли где

е разположен полкът на лорд Станли?

 

БЛЪНТ

Ако не съм объркал знамената —

а убеден съм, че не съм го сторил, —

поне на половина миля южно

от челото на кралската войска.

 

РИЧМОНД

Дали могъл би да му отнесеш,

без туй да те излага на опасност,

тез два-три реда от голяма важност?

 

БЛЪНТ

Заклевам се, че той ще ги получи!

Желая ви спокоен сън таз нощ.

 

РИЧМОНД

Благодаря ти, Блънт.

Блънт излиза.

                Да влезем вътре,

за да обсъдим утрешния бой.

Навън е вече влажно и студено.

 

Оттегля се в палатката си заедно с останалите.

Влиза отново — от другата страна, към своята палатка — Крал Ричард, следван от Ратклиф, Норфък и Кейтсби.

 

КРАЛ РИЧАРД

… А колко е часът?

 

КЕЙТСБИ

                Към девет, сър,

и време за вечеря.

 

КРАЛ РИЧАРД

                Не съм гладен.

Да донесат мастило и хартия!

Дали ми е поправен лицебранът?

Доспехите ми в шатрата ли са?

 

КЕЙТСБИ

Да, всичко е в изправност, господарю.

 

КРАЛ РИЧАРД

За часовите погрижи се, Норфък,

и гледай да избираш верни хора.

 

НОРФЪК

Отивам, сър.

 

КРАЛ РИЧАРД

                И рано сутринта

със чучулигата бъди на крак.

 

НОРФЪК

Ще бъда, господарю.

 

Излиза.

 

КРАЛ РИЧАРД

                Кейтсби!

 

КЕЙТСБИ

                        Да, сър?

 

КРАЛ РИЧАРД

Прати човек да съобщи на Станли,

че ако утре с първия светлик

войските си не вдигне, син му Джордж

ще падне в тъмнината на смъртта.

Кейтсби излиза.

Да ми налеят вино! Дайте свещ!

Да оседлаят белия ми Съри!

И копията ми да бъдат здрави,

но не и много тежки… Ратклиф!

 

РАТКЛИФ

                        Сър?

 

КРАЛ РИЧАРД

Видя ли мрачния Нортъмбърланд?

 

РАТКЛИФ

Те двамата с граф Съри днес по здрач

обходиха войската, полк след полк,

за да повдигнат бойния й дух.

 

КРАЛ РИЧАРД

Отлично! Донесете кана вино!

Не чувствувам в духа и в мисълта си

привичните им веселост и бодрост.

Донасят вино.

Сложете го! Донесоха ли тука

нещата ми за писане?

 

РАТКЛИФ

                        Да, сър.

 

КРАЛ РИЧАРД

Сложете постове!… Върви си, Ратклиф,

а в полунощ ела да ми помогнеш

да облека доспехите си! Тръгвай!

Ратклиф излиза. Крал Ричард заспива.

Влизат — от една страна — в палатката на Ричмонд Станли и други благородници.

 

СТАНЛИ

Победа да венчае твоя шлем!

 

РИЧМОНД

Каквато радост може да предложи

таз черна нощ на морното ти тяло,

да бъде твоя, татко! Разкажи

добре ли е любимата ми майка?

 

СТАНЛИ

Тя моли се за теб и ти изпраща

по мене своята благословия.

Но толкова за туй. Нощта изтича

и дрезгав лъч бразди на изток мрака.

Накратко, тъй като часът налага

да бъдем кратки: стягай се за бой

таз сутрин още и предостави

съдбата си на съдника Война,

нанасящ рани и раздаващ смърт!

Аз някак си ще гледам да намеря

удобен случай, за да ти помогна

във тоз опасен сблъсък, но не мога

да взема явно твоята страна,

защото инак брат ти Джордж ще бъде

посечен пред очите на баща си.

Прощавай, синко! Липсата на време

и страшната опасност съкращават

проявите на обич и любезност,

естествени за сродници, които

били са толкоз дълго разделени.

Дай Боже, и за тях да дойде време!

Прощавай пак, желая ти успех!

 

РИЧМОНД

Да бъде върнат в полка му с охрана,

пък аз ще се помъча да подремна,

за да не би оловеният сън

да ме потисне към земята утре,

когато ще е нужно да летя.

Приятели, събратя, лека нощ!

Излизат всички освен него.

Ти, чийто воин считам се, бъди

доброжелателен към мойте хора!

Вложи в ръцете им убийствен меч,

за да крушат със всеразсичащ удар

и най-добрите шлемове на тези,

които бранят злия узурпатор!

Чрез нас въздай възмездието Свое,

за да Те слави нашата победа!

На Тебе поверявам, Справедливи,

душата си, преди да съм затворил

прозорците на своите очи!

Пази ме, Боже, в бдение и в сън!

 

Заспива. Влиза Духът на принц Едуард, син на Хенри VI.

 

ДУХЪТ НА ПРИНЦ ЕДУАРД (към Ричард)

На твоята душа ще тегна утре!

Спомни си как ме мушна — в росна младост —

при Тюксбъри! Отчай се и умри!…

Към Ричмонд.

Бъди безстрашен, Ричмонд! Редом с теб са

душите на избитите князе!

Принц Едуард, синът на Хенри, с теб е!

 

Излиза.

Влиза Духът на Хенри VI.

 

ДУХЪТ НА ХЕНРИ VI (към Ричард)

Когато смъртен бях, ти, звяр, надупчи

свещеното ми тяло. Припомни си

за Тауър и за мене! Хенри Шести

ти казва с гняв: отчай се и умри!…

Към Ричмонд.

Надвий го ти, защото благ и свят си!

Тоз, който ти предрече кралска титла,

говори ти: живей и преуспявай!

 

Излиза.

Влиза Духът на Кларънс.

 

ДУХЪТ НА КЛАРЪНС (към Ричард)

На твоята душа ще тегна утре!

За Кларънс, изверго, когото ти

принуди да препие[62], припомни си

и в битката размахвай утре тъп,

безвреден меч! Отчай се и умри!…

Към Ричмонд.

За тебе, млади Ланкастър, се молят

онеправданите чада на Йорк.

От ангели закрилян, преуспявай!

 

Излиза.

Влизат Духовете на Ривърз, Грей и Воън.

 

ДУХЪТ НА РИВЪРЗ (към Ричард)

На твоята душа ще тегне утре

обезглавеният във „Пъмфрет“ Ривърз.

Помни за мен! Отчай се и умри!

 

ДУХЪТ НА ГРЕЙ (към Ричард)

Помни за Грей! Отчай се и умри!

 

ДУХЪТ НА ВОЪН (към Ричард)

Припомнил Воън, копие пусни

във смъртен страх! Отчай се и умри!…

 

ТРИТЕ ДУХА (към Ричмонд)

Помни, че злото, сторено на нас,

помага ти! Стани и побеждавай!

 

Излизат.

Влиза Духът на Хейстингз.

 

ДУХЪТ НА ХЕЙСТИНГЗ (към Ричард)

Кървясал, с гузна съвест, събуди се

и спомнил Хейстингз, загини безславно

във битката! Отчай се и умри!…

Към Ричмонд.

Ти чист си. С бодър дух се събуди,

за Англия влез в бой и победи!

 

Излиза.

Влизат Духовете на синовете на Едуард.

 

ДУХОВЕТЕ НА СИНОВЕТЕ (към Ричард)

За свойте племенници удушени

спомни си, Ричард; със оловна тежест

ще легнем ний на твоето сърце,

за да погинеш във позор и срам,

престъпнико! Отчай се и умри!…

Към Ричмонд.

Ти, Ричмонд, от укрепващ сън стани —

глигански зъб не ще те нарани!

Злочестите наследници на Едуард

вещаят ти потомство от крале!

 

Излизат.

Влиза Духът на Ана.

 

ДУХЪТ НА АНА (към Ричард)

Жена ти Ана, Ричард, сън спокоен

до тебе не видяла, сега твоя

сън пълни с ужаси. За мен спомни си

и в утрешната битка изтърви

безсилен меч! Отчай се и умри!…

Към Ричмонд.

Душа спокойна, спи спокоен сън

и знай, че утре в сблъсъка свиреп

жената на врага ти ще е с теб!

 

Излиза.

Влиза Духът на Бъкингам.

 

ДУХЪТ НА БЪКИНГАМ (към Ричард)

Аз, пръв помогнал ти да станеш крал,

узнах последен твоето коварство.

Спомни си в битката за Бъкингам

и трепери, обзет от страх и гузност!

Сънувай ужаси и кръвнини

и с дух без мощ, отчаян, загини!

Към Ричмонд.

Да ти помогна исках и умрях,

но ти бъди спокоен и без страх —

на Ричмонд ще помогне Божа рат,

а Ричард ще се срине в смърт и ад!

 

Излиза.

Ричард се събужда.

 

РИЧАРД

Друг кон ми дайте! Губя кръв! Превръзка!

Помилуй, Боже!… Тихо! Сън било е!

Ах, как притискаш ме, страхлива съвест!

Свещта синее[63]. Мъртва полунощ е.

Треперя цял и цял съм в хладна пот.

А от кого се плаша? Няма никой!

От себе си? Та аз съм аз! А Ричард

обича Ричарда, нали така?

Дали убийци няма тук наблизо?

Да, има — аз самият съм убиец!

Да бягам! От какво? От свойта мъст?

Мъст над кого? Над себе си? Уви,

аз се обичам! За какво? За нещо

добро, което сам съм си извършил?

О, не! По-скоро мразя се, уви,

за хиляди извършени злини!

Да, аз злодей съм! Лъжа! Не, не съм!

Хвали се сам, глупако! Хей, глупако,

недей да се ласкаеш! Съвестта ми

дарена е със хиляди езици

и всеки поотделно ме нарича:

„Злодей, злодей!“ Клетвопрестъпник? Да!

Клетвопрестъпник в най-висока степен!

Убиец? Да! Във най-ужасна степен!

Да, грях до грях, във най-различна степен

се трупат пред съда, крещят: „Виновен!“

Ще се отчая! Нямам на света

едничко същество да ме обича

и никой зарад мен не ще заплаче —

защо да плаче друг, щом аз самият

към себе си не чувствам капка жал?

Видях насън как всичките ми жертви

се изредиха в мойта шатра — ужас! —

да ме заплашват със разплата утре!

 

Влиза Ратклиф.

 

РАТКЛИФ

Милорд! Милорд!

 

КРАЛ РИЧАРД

                По дяволите, кой е?

 

РАТКЛИФ

Ратклиф, милорд. Във селото петлите

за втори път приветстваха зората.

Приятелите ви отдавна вече

са станали и закопчават брони.

 

КРАЛ РИЧАРД

Сънувах страшен сън. Как мислиш, Ратклиф,

дали ще са ми верни всички тук?

 

РАТКЛИФ

Безспорно, сър!

 

КРАЛ РИЧАРД

                Боя се много, Ратклиф!

 

РАТКЛИФ

Боите се от сенки, господарю!

 

КРАЛ РИЧАРД

Кълна се в свети Павел, тъкмо сенки

таз нощ ми се видяха по-ужасни

от десет хиляди войници в брони,

командвани от тоя мухльо Ричмонд!

Ела със мен — край шатрите да минем:

бих искал да подслушам дали някой

не е намислил да ми измени.

 

Излиза заедно с Ратклиф.

В платката на Ричмонд влизат Благородници.

 

БЛАГОРОДНИЦИТЕ

Добрутро, Ричмонд!

 

РИЧМОНД

                Добро утро, братя!

Простете ми, задето ви оставих

да сварите така един сънливец.

 

БЛАГОРОДНИЦИТЕ

Добре ли спахте през нощта, милорд?

 

РИЧМОНД

Едва си тръгнахте, и посети ме

най-сладкият, най-радостният сън,

за който е мечтаел морен мозък:

душите на убитите от Ричард

се появиха всички в мойта шатра

и ми предрекоха победа в боя.

Сърцето ми ликува и танцува

след този сън! Но колко е часът?

 

БЛАГОРОДНИЦИТЕ

Към четири, милорд.

 

РИЧМОНД

Тогаз е време да затегна броня

и слово да отправя към войската…

Към войниците.

Любезни сънародници, моментът

и краткостта на времето ми пречат

да се простирам над това, което

съм казвал вече. Но едно помнете:

Всевишният и правото ни дело

са откъм нас! Молитвите на всички

светци и жертви Ричардови вдигат

защитен вал пред нашите лица.

От тез отсреща всички до един —

като изключим Ричард — предпочитат

да победиме ний, а не тоз, който

ги води в бой. Защото кой е той?

Един тиран, убиец, кръвопиец!

Един израснал в кръв и в кръв укрепнал!

Един целта си стигнал с долни средства

и след това изклал онез, които

проправяли са пътя му към нея!

Един лъжлив брилянт, получил блясък

от рамката на нашия престол,

във който със лъжа се е вгнездил!

Един, откак се помни, враг на Бога!

Така че, щом се борите с врага му,

Бог вас ще брани като свои войни;

щом пот проливате срещу тирана,

ще имате отмора след смъртта му;

щом браните земята си от кърви,

разцветът й труда ви ще плати;

щом пазите жените си от срам,

те с радост у дома ви ще ви срещнат;

щом браните децата си от меча,

децата им ще радват старостта ви.

А щом е тъй, във Божието име

вадете меч и стягове развейте!

Ако загубя, ще платя с туй тяло,

студено върху хладната земя,

но победя ли, в общата печалба

ще има дял последният от вас!

Тръби, тръбете! Бийте, барабани!

Със нас е свети Георги! Бог ни гледа!

Без страх във боя! Ричмонд и победа!

 

Излизат.

Влизат отново — от другата страна — Крал Ричард, Ратклиф и Войници.

 

КРАЛ РИЧАРД

Нортъмбърланд бои ли се от Ричмонд?

 

РАТКЛИФ

Не се бои. „Новак е — каза, — в боя!“

 

КРАЛ РИЧАРД

И прав е бил. А Съри какво каза?

 

РАТКЛИФ

Усмихна се и каза, че това е

добре за нас.

 

КРАЛ РИЧАРД

                И тъй е, честна дума!

Бие часовник.

Да чуем колко бие!… Календара!

Видя ли някой слънцето?

 

РАТКЛИФ

                        Аз — не.

 

КРАЛ РИЧАРД

Не иска да ни свети! Преди час

е трябвало да се яви на изток.

За някого денят ще бъде черен,

а, Ратклиф?

 

РАТКЛИФ

        Сър?

 

КРАЛ РИЧАРД

                Какво ще значи туй?

Небето гледа свъсено към нас!

И тези росни сълзи по тревата

не ми харесват. Но какво пък толкоз?

Което е за мен, е и за Ричмонд.

Това небе, навъсено към нас,

се мръщи и на неговите хора!

 

Влиза Норфък.

 

НОРФЪК

Милорд, въоръжете се веднага!

Врагът се перчи вече на полето!

 

КРАЛ РИЧАРД

По-бързо! Бързо! Коня ми стегнете!

Лорд Станли да придвижи свойте части!

Аз своите извеждам към полето.

Ще разположим силите си тъй:

отпред, разгърнат, челният отряд

от конници с пехота между тях,

като стрелците бъдат във средата —

командващи: дук Норфък и граф Съри;

зад тях ще е ядрото на войската,

предвождано от нас, със две крила

от най-отбраните ни конни сили.

Това е. И в прибавка — свети Георги!

Харесва ли ви тоз порядък, Норфък?

 

НОРФЪК

Отличен е, мой войнствени кралю!…

Това намерих в своята палатка.

 

Подава му писмо.

 

КРАЛ РИЧАРД (чете)

        „Глупако Норфък, ти гориш от жар,

        но служиш на предаден господар!“

Противникът се мъчи да ни стресне!

Отивайте по частите си всички!

Не бива да смущаваме духа си

със празни сънища! С таз дума „съвест“

страхливците се мъчат да държат

под своя власт безстрашните сърца.

Да бъде съвестта ни във юмрука,

а правото ни — в таз стомана тука!

Напред във боя! Удряй без пощада!

Щом не във рая — заедно във ада!…

Към войниците.

Какво да кажа в повече към туй,

което казал съм? Едно помнете:

че тез отсреща ви са само паплач,

бездомници, крадци и беглеци,

бретонска смрад, избълвана над нас

от тяхната преситена държава,

за бунт отчаян и за вярна смърт!

Спокойни спяхте — те съня ви взеха;

земите ви те искат да заграбят;

жените ви те искат да посрамят!

И кой ги оглавява? Един глезльо,

издържан във Бретания от зет ми,

едно хлапе, което досега

с обувки не е стъпвало на сняг!

С камшик да ги прогоним през морето

тез нагли френски плъхове, таз паплач

от парцаливци, на които толкоз

животът в гладория причернял е,

че ако случаят да пукнат тука

не бе им се удал, от бедност щяха

сами да се избесят у дома си!

Ако ще бъдем завладени, нека

мъже да ни владеят, а не тези

кръстосани бретончета, които

бащите ни на тяхната земя

са били, бъхтали и тимарили,

оставяйки ги, както е известно,

наследници на срам и на позор!

Такива нашите земи да грабят?

Да лягат със жените ни? Да взимат

моминството на наште дъщери?…

Това са барабаните им! Чуйте!

Напред, английски рицари! Напред,

свободни собственици на земя!

Стрелци, опнете лъкове докрай!

Пришпорвайте коне сред локви кръв!

С трески от копия небето смайте!…

Влиза Пратеник.

Къде е Станли? Иде ли с частта си?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Отказва да я хвърли в боя, сър!

 

КРАЛ РИЧАРД

Главата на сина му, незабавно!

 

НОРФЪК

Врагът прегази блатото, милорд!

Смъртта му може да почака малко!

 

КРАЛ РИЧАРД

Усещам хиляди сърца в гръдта си!

Раздипляй знамената! Влизай в бой!

Патроне наш, безстрашни свети Георги,

раздухай във кръвта ни змейска ярост

Срещу врага! Победата е с нас!

Бележки

[61] Босуърт — местност в Централна Англия. Босуъртската битка (1485) положила край на войната на двете рози и установила на трона династията на Тюдорите.

[62] „… принуди да препие…“ — намек за удавянето на Кларънс в бъчвата с вино.

[63] „… свещта синее…“ — според поверието огънят добивал син цвят в присъствието на духове.