Уилям Шекспир
Ричард III ^[0] (22)

Първа сцена

 

БЪКИНГАМ

Не иска ли да ме изслуша кралят?

 

ШЕРИФЪТ

Не иска. Примирете се, милорд!

 

БЪКИНГАМ

О, благи Хенри, о, невръстни Едуард,

о, малки принцове, о Хейстингз, Ривърз,

о, Воън, Грей, о, всички вий, които

без съд погуби черната неправда,

ако сърдитите ви духове

през облаците в този миг надничат,

надсмейте се, доволни над смъртта ми!…

Задушница е днес, нали?

 

ШЕРИФЪТ

                        Да, сър.

 

БЪКИНГАМ

Задушница Тогаз ще е денят

на праведния съд за мойта плът.

Тоз черен ден за мене да настъпи

си пожелах, когато крал бе Едуард,

ако не бъда предан към жена му,

чадата му и нейните роднини.

Тоз ден докарах си, когато казах,

че си желая, ако изменя им,

да падна от измяната на оня,

комуто доверявал съм най-много.

На таз Задушница с душа във ужас

аз плащам за извършеното зло.

Всевиждащият, към когото нявга

отправих аз престорена молба,

за думата ме хвана и със нея

сега наказва моята измяна.

Да, Бог, извърнал китките на злите,

насочва меча им към тях самите.

Над мене Маргаритината клетва

сега се струпва — помня как ни каза:

„Когато ти разкъса той сърцето,

спомни си мойте думи и кажи:

Пророчица излезе Маргарита!“

Водете ме главата си да дам.

Да бъде зло за зло и срам — за срам!