Уилям Шекспир
Ричард III ^[0] (16)

Седма сцена

 

РИЧАРД

Кажи, кажи! Какво говорят там?

 

БЪКИНГАМ

Изобщо не говорят, взел ги дявол!

Кълна се в Богородица, мълчат!

 

РИЧАРД

А спомена ли, че са незаконни

хлапетата на Едуард?

 

БЪКИНГАМ

                Да, сър.

И казах, че бе свързан чрез обет

със лейди Люси^[43]; и освен това —

чрез пратеници — с френската принцеса^[44];

и за ужасната му похотливост,

за изнасилените им съпруги;

за туй, как бе жесток за дреболии

и че самият беше незаконен,

и че баща ви бил е на война,

когато са го правили; и още,

че няма капка прилика със него;

а пък за вас, обратно, им изтъкнах,

че сте одрали кожата му външно,

а вътрешно сте негова отливка;

припомних им за вашите победи

в шотландските войни; за колко вий сте

безстрашен в бой и мъдър в мирно време,

за вашите смиреност, щедрост, благост.

Каквото можеше да ни помогне,

използвах го ту косвено, ту пряко

и в края на речта си призовах

онези между тях, които мислят

за благото на своята страна,

да викнат с мене: „Бог да пази Ричард,

английски крал!…“

 

РИЧАРД

                А те какво?

 

БЪКИНГАМ

                        Те — нищо!

Ни гък! Ни дума! Бог ми е свидетел,

мълчаха като живи истукани

и се споглеждаха мъртвешки бледи.

Тогава аз обърнах се към кмета

и го запитах как тълкува туй,

а той ми каза, че народът бил

привикнал с него да приказват само

посредством неговия говорител.

Накарах го да им повтори всичко,

а той все: „Дукът каза…“, „Дукът рече…“

от себе си — ни думица, хитрецът!

Когато свърши, моите момци

подхвърлиха нагоре две-три шапки

и викнаха: „Да пази Бог крал Ричард!“

от дъното на залата, така че

аз имах повод да им кажа свойто:

„Благодаря ви, граждани на Лондон,

тез общи одобрения говорят

за вашата привързаност към Ричард!“;

и с тез думи се измъкнах вън.

 

РИЧАРД

Безгласни пънове! Мълчаха значи?

А кметът и събратята му — как,

ще дойдат ли?

 

БЪКИНГАМ

                Пристигат. Но помнете

да сте уплашен! Позволете само

след увещания да ви говорят!

Явете се с молитвеник в ръка,

смирен, между двамина Божи хора,

защото върху туй ще изградя

аз свойта литургия. На молбите

отстъпвайте след силна съпротива;

на девственица ролята играйте:

сто пъти „не“ и най-подире „хайде“!

 

РИЧАРД

Добре, отивам. Ако зарад тях

ти молиш ме тъй тънко, както аз

заради себе си ще ти отказвам,

не се съмнявам в крайния успех!

 

БЪКИНГАМ

Качете се по-бързо! Кметът чука!

Привет, милорд! Все още го очаквам.

Май никого не иска да приеме.

Е, казвай, Кейтсби! Как ти отговори?

 

КЕЙТСБИ

Той моли, сър, това да стане утре,

понеже днес потънал е със двама

високоуважаеми отци

във размисъл духовен и не иска

да го разлъчват мирски ходатайства

от туй му занимание.

 

БЪКИНГАМ

                Върни се

и му кажи, че кметът на града,

старейшините и самият аз

дошли сме да говорим с милостта му

върху въпрос от най-голяма важност

за благото на цялата страна.

 

КЕЙТСБИ

Ще бъде съобщено незабавно.

 

БЪКИНГАМ

Е, да, милорд, това не ни е Едуард!

Не се търкаля той в развратно ложе,

а на колене разговаря с Бога;

не се развлича със продажни дами,

а размишлява със почтени старци;

във сънна леност не гои плътта си,

а с бдения укрепва своя дух.

Блазе на Англия, ако такъв

приеме да я вземе под властта си,

но страх ме е, че няма да склони.

 

КМЕТЪТ

Не дай си Боже, да получим отказ!

 

БЪКИНГАМ

Страхувам се, че точно тъй ще бъде!

Но Кейтсби се завръща.

                Казвай, Кейтсби!

 

КЕЙТСБИ

Дук Глостър се учудва, ваша милост,

че без да го запитате, дошли сте

във неговия дом със толкоз хора.

Той подозира нещо недобро.

 

БЪКИНГАМ

Скърбя, че моят знатен братовчед

съмнява се във мен. Небето вижда,

че всички пълни сме с любов към него.

Върни се пак и увери го в туй!

Когато свети и набожни хора

се молят Богу, трудно е да бъдат

откъснати от него — тъй горещо

е тяхното общуване с небето!

 

КМЕТЪТ

Ха, ей го между двама благи хора!

 

БЪКИНГАМ

Два стълба за един набожен принц,

предпазващи духа му от провал.

И, гледайте, с молитвеник в ръка!

О, украшение и знак, по който

се разпознава светия човек!…

О, славни наш Плантадженет, о, благи

велики принце, дайте ни слуха си

и, молим ви, простете ни за туй, че

прекъснахме светия миг, във който

така прилежно бяхте се отдали

на чистия си християнски дълг!

 

РИЧАРД

Милорд, не вий от мен, а аз от вас

съм длъжен извинение да прося,

задето, вдълбочен във служба Богу

приятели накарах да ме чакат.

И тъй, какво желаете от мен?

 

БЪКИНГАМ

Това, което — вярвам — е желано

от Бог и от безвластния ни остров.

 

РИЧАРД

Боя се, че извършил съм простъпка,

обидна за града, и че сте тука,

със цел да ме упрекнете за нея.

 

БЪКИНГАМ

Извършили сте, сър, и ще ви молим

да я поправите!

 

РИЧАРД

                Не го ли сторя,

защо живея в християнско кралство!

 

БЪКИНГАМ

Тогава знайте: вашата простъпка

е в туй, че се отказвате безгрижно

от сана висш, от царствения трон,

от скиптъра на вашите деди,

от свойто положение във двора,

от своите наследствени права

и от честта на кралския си род

във полза на един нездрав израстък

от сух покварен ствол. И туй, когато —

но вий не го съзнавате в съня,

от който сме дошли да ви разбудим

за благото на нашата страна! —

когато благородният ни остров,

осакатен, с лице във срамни рани,

със кралски корен, развален от разни

неблагородни присади, очаква

последен тласък, за да полети

във бездната на пълната забрава;

която, участ за да се избегне,

ний молим ваша милост да поеме

товара и властта на таз страна

не в качеството на регент, настойник,

домоуправител, служител, който

полага труд за други, а като

наследник по закона на кръвта,

комуто се полага да получи,

което си е негово — в тоз случай:

престол, владичество, върховна власт.

Това — ведно със тези ваши верни

и любещи ви граждани, подтикван

от тяхната настойчивост — аз прося

за благото на Англия от вас!

 

РИЧАРД

Не знам кое от тези две неща:

да ви напусна, без да кажа дума,

или пък да ви смъмря, по-добре

ще съответствува на моя сан

и вашто положение, милорд.

Ако не ви отвърна, може би

ще си помислите, че ням от радост,

приемам мълком златния хомот,

предлаган ми от вас така безумно;

ако упрекна ви за тази просба,

пропита с топла преданост към мен,

тогава пък приятеля ще скастря.

За да избягна първата опасност

чрез ясен отговор и при това

във втората да не попадна с него,

веднаж завинаги ви казвам тъй:

Макар признателен за обичта ви,

аз себе си не мога да призная

достоен за предлаганата титла.

Дори да нямах всички тези пречки

по пътя към короната и тя

да беше явно моя, както бива

наследство или доход от земя,

все пак аз толкова съм беден духом

и толкова богат откъм недъзи,

че предпочел бих като плитък чълн,

негоден за голямото море,

да се укрия сам от своя ранг,

наместо да заплавам и загина

в мъглите му от царственост и слава.

Но, слава Богу, аз не съм ви нужен —

пък и от много сам се бих нуждаел,

ако би трябвало да ви помогна —

плод царствен дал е царственият ствол

и той, узрял с годините, ще стане

подхождащ за държавния ни скиптър

и ще направи — в туй не се съмнявам —

щастливи всички ни през свойто време.

На него аз възлагам туй, което

предлагате на мен: правата кралски,

дар от Фортуна, на които аз,

не дай си Боже, да посегна с пръст!

 

БЪКИНГАМ

Тез ваши доводи, милорд, говорят

за съвестност, но, видени отблизо,

оказват се безсилни и дребнави.

Вий казвате, че Едуард е син

на брат ви. Туй е вярно. Но не е

от брак законен, тъй като крал Едуард

бе най-напред жених на лейди Люси

(което нещо майка ви е жива

да потвърди), а след това пък свързан

задочно с френската принцеса Бона.

Като разкъса тези два обета,

една просителка, една лукава

повехнала вдовица със деца,

отдавна в залеза на свойта хубост,

подмами похотливия му поглед

и провали високия му сан

в позора на омразното двуженство.

Така от незаконен брак баща ви

доби тоз „принц“, когото ние само

от възпитание зовяхме тъй…

и бих намерил по-горчиви думи,

но почитта към живите ме кара

да слагам граници на свойта реч.

И тъй, милорд, за себе си вземете

предлагания ви върховен сан,

поне за да възвърнете рода си

от днешната развала и упадък

във неговото правилно русло.

 

КМЕТЪТ

И гражданите молят ви, милорд!

 

БЪКИНГАМ

Недейте, сър, отблъсва обичта им!

 

КЕЙТСБИ

Възрадвайте законната им просба!

 

РИЧАРД

Защо ми струпвате туй тежко бреме

Не са за мен величие и власт.

Не ме разбирайте накриво, моля,

не мога и не ща да ви отстъпя!

 

БЪКИНГАМ

Отказвате, защото любовта

ви пречи да отнемете престола

от своя малолетен братов син —

известни са доброто ви сърце,

душевната ви мекост, обичта ви

към вашите роднини и към всички

съсловия в страната! — ала знайте:

приемете ли трона или не,

синът на брат ви няма да е крал —

ний другиго ще сложим на престола

за срамен край на кралския ви род!

И с туй привършвам! Граждани, след мен!

Да си вървим! По дявола молбите!

 

РИЧАРД

Милорд, милорд, недейте сквернослови!

 

КЕЙТСБИ

Върнете ги, милорд, и отстъпете!

Не карайте страната да скърби!

 

РИЧАРД

Налагате ми тоз товар от грижи?

Добре, викнете ги!

                Не съм от камък

и техните молби ме разтопиха,

макар че дух и съвест викат: не!

Дук Бъкингам и вие, мъдри старци,

понеже ми натрапвате така

товара на съдбата, ща не ща,

ще трябва търпеливо да го нося,

но ако чер провал и злобен укор

последват туй насилие над мен,

самото то ще ме очисти, знайте,

от всяка пръска кал по мойта съвест,

защото Господ знае, а и вие

донейде, вярвам, виждате как малко

причастен съм към туй, което стана!

 

КМЕТЪТ

Ний виждаме го, Бог да ви закриля

и ще го кажем!

 

РИЧАРД

                Със това вий само

ще кажете нещата, както са.

 

БЪКИНГАМ

Тогаз те поздравявам отсега:

„Щастливи дни на Ричард, крал английски!“

 

ВСИЧКИ

Амин!

 

БЪКИНГАМ

Дали ви е угодно да насрочим

за утре коронясването, сър?

 

РИЧАРД

Щом вие настоявате, да бъде!

 

БЪКИНГАМ

Тогаз ще дойдем утре да ви вземем

и радостни сбогуваме се с вас!

 

РИЧАРД (към духовниците)

Свети отци, молитвите ни чакат!…

Милорд, приятели, на добър час!