Уилям Шекспир
Хенри VI. Трета част ^[0] (7)

Втора сцена

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Добре дошъл в прекрасния град Йорк,

съпруже мой! Пред тебе е главата

на този, който искаше да грабне

венеца ти. Не те ли радва тя?

 

КРАЛ ХЕНРИ

Да, колкото скалата радва, който

се плаши от крушение. Кълна се,

таз гледка ме потърсва и гнети.

Прости ми, Господи! Не съм виновен,

без умисъл обета си погазих!

 

КЛИФОРД

Велики господарю, неуместна

и вредна е таз ваша милозливост!

Нима лъвът поглежда благо звяра,

дошъл да му отнеме пещерата?

Или пък мечката ръката лизва,

посегнала към малките й рожби?

Или змията може би прощава

на оня, който я настъпи с крак?

Дори и червеят, премазан, хапе;

и гълъбът с клюн малките си брани.

Ламтеше за короната ти Йорк,

а ти му се усмихваше, когато

той чело бърчеше. Макар и дук,

той искаше синът му крал да стане,

показвайки се с туй любящ баща,

а ти, сам крал, благословен със син,

лиши наследника си от наследство,

показвайки се с туй баща без обич!

Дечицата си хранят всички твари

и въпреки страха им от човека

кой, кой не ги е виждал зарад тях

със същите крила, които друг път

използвали са за плашливо бягство,

да водят бой с неканения гост,

в гнездото им полазил, и да жертват

живота си за своето потомство?

Не е ли срамно? Тях вземи за пример

Не ще ли бъде жалко, ако туй

момче надеждно зарад теб остане

лишено от наследствени права

и след години на сина си каже:

„Което мойте дядо и прадядо

печелиха, баща ми го изпусна

от глупаво нехайство“? Засрами се

и в мъжките черти на туй детенце,

които обещават толкоз много,

ти вгледай се и нека те втвърдят

духа ти мек, за да опазиш свойто

за себе си, а след това за него!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Красноречиво ти говори, Клифорд,

и доводи приведе много тежки,

ала кажи ми: чувал ли си нявга

със зло добитото добро да носи?

Кога вървяло е на този, чийто

баща е в ада за това, че жадно

е трупал зарад него? На сина си

добрите си дела ще завещая

и по-щастлив бих бил, ако баща ми

не беше ми оставил нищо друго,

защото то се пази с толкоз грижи,

че удоволствието да го имаш

далеч не може да се мери с тях…

Ах, братовчеде Йорк, да знаят твойте

как с болка гледам твоята глава!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Кураж, кралю! Противникът е близко

и тази ваша плахост всява смут

в поддръжниците ви. На своя син

вий обещахте да го посветите

във рицарство. Коляно свий пред краля,

мой принце Едуард!

 

КРАЛ ХЕНРИ

                От днеска рицар

ти, Едуард Плантадженет, бъди.

И меча си за правото вади!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

За правото на твой наследник, татко,

аз този меч на рицар ще извадя

и ще се бия на живот и смърт!

 

КЛИФОРД

Това е реч на обещаващ принц!

 

ПРАТЕНИКЪТ

Гответе се, върховни пълководци,

защото на страната на дук Йорк

граф Уорик с трийсетхилядна войска

поел е срещу нас. Където мине,

той Едуард за крал провъзгласява

и много от народа тръгват с него.

Те близко са. Гответе се за бой!

 

КЛИФОРД

Предлагам да се дръпнете назад,

ваше величество. Без вас, простете,

кралицата ни води по-успешно.

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Да, скъпи ми съпруже, остави ни

сами да срещнем своята съдба!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Съдбата ни е обща. Тук оставам!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Решен да се сражавате обаче!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

О, царствени мой татко, насърчете

за битка свойте лордове и смелост

вдъхнете в редовете на войската!

Разголил меч, викнете: „Свети Георги!“

 

ЕДУАРД

Клетвопрестъпнико, едно от двете:

за милост коленичил, постави

на челото ми своята корона

или съдбата си изпитай в бой!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

На своите държанки кряскай, пале!

Как смееш тъй нахално да говориш

на своя крал пред Бога и закона?

 

ЕДУАРД

Аз негов крал съм! Той да коленичи!

За свой наследник той посочи мен,

но клетвата си след това погази,

защото, както чувам, вий — която

сте истинският крал на таз държава,

макар короната да носи той —

сте го накарали да ме зачеркне

и вместо мен за трона да посочи

с нов акт на Парламента своя син.

 

КЛИФОРД

И правилно! Не трябва ли синът

да наследява по закон бащата?

 

РИЧАРД

А, тук ли си, кръвнико? Гняв души ме!

 

КЛИФОРД

Да, тук съм, гръбльо, за да дам отпор

на всички самохвалци като теб!

 

РИЧАРД

Ти, ти уби невръстния ни Рътланд,

нали така?

 

КЛИФОРД

                И дъртия ви Йорк,

и още не се чувствам утолен!

 

РИЧАРД

По дяволите! Дайте знак за бой!

 

УОРИК

Отстъпваш ли короната си, Хенри?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Задръж езика си, бъбриви Уорик!

В последната ни среща при Сент Олбанз

по-живо ти си служеше с краката,

отколкото с ръцете, ако помниш!

 

УОРИК

Тогава беше моят ред да бягам,

сега е твоят!

 

КЛИФОРД

                И тогава ти

говореше така, но пак побягна!

 

УОРИК

Не твойта храброст ме подгони, Клифорд!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Но пък и твоята не те възпря!

 

РИЧАРД

Нортъмбърланд, към тебе храня почит —

спри тези приказки, защото с мъка

гнева си сдържам да не се излее

във грозна мъст над този кървав, долен

детеубиец!

 

КЛИФОРД

                Аз убих баща ти —

дете ли беше той?

 

РИЧАРД

                И него ти

уби като подлец и страхопъзльо,

тъй както и невръстния ни Рътланд;

но знай, до залез аз ще те накарам

да прокълнеш свирепото си дело!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Мълчете и изслушайте ме всички!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Извикай ги на бой или мълчи!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Не ме възпирай! Аз съм кралят тука

и имам право да говоря пръв.

 

КЛИФОРД

Таз рана, сър, която ни доведе

до срещата ни тук, не се лекува

със меки думи. Затова мълчете!

 

РИЧАРД

Тогаз разголвай меча си, палачо!

В Създателя кълна се, че ти, Клифорд,

си смел и храбър само във словата!

 

ЕДУАРД

Кажи ми, Хенри, ще те наследя ли?

Ако отвърнеш с „не“, хиляда души,

които са закусвали таз сутрин,

за обед не ще седнат, запомни го!

 

УОРИК

И ти ще си виновен за смъртта им,

защото Йорк за правда вади меч!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Ако е правдата на Уорик права,

то всяка кривда правда е тогава!

 

РИЧАРД

Не знам баща ти кой е, ала мязаш

на майка си по острия език!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

А ти не мязаш нито на баща си,

нито на майка си, отблъскващ урод,

белязан от Съдбата, за да бъде

отбягван с ужас, както се отбягва

отровна жаба или хапещ гущер!

 

РИЧАРД

О, груб неаполски метал, укрил се

под златото на Англия, баща ти

се титулува крал със толкоз право,

със колкото помийният канал

е прав да се нарича океан!

Не се ли срамиш, знаейки рода си,

да го издаваш с низката си реч?

 

ЕДУАРД

Хиляда крони срещу стиска слама

бих дал, за да накарам да се види

таз долна проклетия! Ти по хубост

далече си от гръцката Елена^[13] —

макар съпругът ти да би могъл

да бъде Менелай — и все пак братът

на Агамемнона не е пострадал

от нея, както този крал пострада

от теб, изменнице! Баща му Хенри

празнуваше победа след победа

в самата Франция, надви им краля,

дофина им накара да отстъпи

и ако той, синът, си бе намерил

подхождащо на сана му венчило,

до днеска би опазил тази слава,

но щом избра си той една бедничка

и с туй въздигна твоя татко-дрипльо,

от този слънчев ден се породи

пороят, който наведнъж отнесе

завоеванията на баща му

от Франция, а тук, у нас, натрупа

метежни недоволства срещу трона.

Защото не ли твоята надменност

отприщи този смут? Да бе по-скромна,

оставили правата си да дремят,

ний щяхме за по-късно да отложим

от жал към незлобивия ни крал

въпроса за правата ни над трона.

 

ДЖОРДЖ

Но виждайки, че нашият светлик

ти даде пролет, а пък твойто лято

не ни заплаща с добив, ний забихме

във чуждия ти корен свойта брадва

и въпреки че тя и нас ранява,

знай, няма да престанем да сечем,

дорде не те съборим на земята

или със свойта сгорещена кръв

не те полеем да растеш по-буйно!

 

ЕДУАРД

И затова извиквам те на бой

без други преговори, щом не даваш

на краля да издума меко слово!…

Развейте кървав стяг! За бой тръбете!

Победа или смърт! Едно от двете!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Почакай, Едуард!

 

ЕДУАРД

                Не, свадлива жено,

днес още твойте думи ядовити

ще струват десет хиляди убити!