Уилям Шекспир
Хенри VI. Трета част ^[0] (5)

Четвърта сцена

 

ЙОРК

Войската на кралицата надви

и двамата ми вуйчовци умряха,

за да спасят живота ми, а всички

привърженици мои се огъват,

обръщат гръб на жадния противник

и бягат като кораби пред буря

или овце, подгонени от вълци!

За синовете си не зная нищо,

но те са се държали, убеден съм,

като мъже, обречени на слава

в живота и в смъртта. Трикратно Ричард

проби си път към мене и трикратно

извика ми: „Кураж! Трепи ги, татко!“

И три пъти видях и Едуард

до мойто рамо да размахва меч,

до дръжката обагрен със кръвта

на тез, които беше срещнал в боя.

А щом и най-упорните ни войни

огънаха се, Ричард им извика:

„Назад ни крачка! Скиптър или смърт!

Корона или славен гроб!“ И пак

се хвърлихме в атака, но, уви,

отстъпихме отново така, както

съм виждал лебед, който плува с труд

срещу течението и напразно

хаби усилия в борба с вълните.

О, чувам, преследвачите са близо!

Аз слаб съм да избягам от гнева им,

а даже да бях силен, пак не бих

могъл да го избягна. Преброен

е пясъкът на мойте часове.

Ще чакам тук животът ми да свърши.

Ела, жестоки Клифорд! Приближи се,

Нортъмбърланд! Гнева ви предизвиквам!

Аз ваша цел съм, изстрела ви чакам!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Плантадженет, моли се за пощада!

 

КЛИФОРД

И ще я имаш същата, каквато

ръката ти стовари над баща ми!

От колесницата си Фаетон^[6]

е паднал и направил нощ по пладне.

 

ЙОРК

От пепелта ми ще изникне Феникс^[7],

чиято мъст ще ви плати на всички —

аз гледам към небето с таз надежда,

презрял дълбоко вашите заплахи.

Елате де! Цял полк, а ви е страх!

 

КЛИФОРД

Тъй бие се пъзливецът без изход,

тъй гълъбът кълве от страх сокола,

тъй, в отчаяние, крадците сипят

към стражите ругателства и клетви!

 

ЙОРК

О, Клифорд, в мисълта си се върни

във мойто минало и ако можеш

срама си да надвиеш, погледни ме

и прехапи езика си, задето

нарекъл е страхливец оня, който,

щом само вежди сключеше по-рано,

те караше да бягаш, блед от ужас!

 

КЛИФОРД

Със теб аз няма да разменям думи,

а удари и четири ще имаш

за всеки твой!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

                Почакай, храбри Клифорд!

По хиляди причини аз желая

да бъде удължен за кратко време

животът на предателя!… Не чува!

Кажете му да спре, Нортъмбърланд!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Спри, Клифорд! И недей му прави чест

да си порежеш кутрето, макар и

да го пронижеш срещу туй в сърцето!

Не е безстрашие ръка да мушкаш

в устата на озъбеното куче,

когато можеш да го ритнеш с крак.

Във бой предимствата не се изпускат

и туй, че десет сме против един,

не намалява бойната ни доблест.

 

КЛИФОРД

Така глухарят в примката се блъска!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Така във мрежата подрипва заек!

 

ЙОРК

Така разбойниците тържествуват

над честния, от броя им надвит!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Какво да правим с него, господарко?

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Нортъмбърланд и Клифорд, храбри мои,

сложете го да стъпи ето тук

на таз къртичина, понеже беше

прострял ръце да стига върховете,

а пък разсече сянката им само!…

Ти значи искаше да ставаш крал,

развяваше си коня в Парламента,

наду ушите ни със своя род?

Къде е кучешката ти четворка

от синове: развратният ти Едуард,

напереният Джордж; къде е оня

гърбушко грозен, храбрият ти Дик,

сега да ти мърмори за метежи?

Къде е с тях любимецът ти Рътланд?

На, гледай Йорк, таз кърпа натопих

в кръвта, която храбрият ни Клифорд

със меча си накара да избликне

от малкия ти син. Ако за него

поискаш да поплачеш, ето, дръж я

и избърши страните си със нея!

О, бедни Йорк, чак бих те съжалила,

ако не беше ми така омразен!

Бъди добър, поразвлечи ме малко

със някоя проява на скръбта си!

Нима е тъй овъглена гръдта ти

от огъня на твоето сърце,

че ни една сълзица не проронваш

за своя мъртъв Рътланд? Как? Търпиш,

когато редното е да лудееш,

и аз, за да лудееш, с теб се гавря?

Бесувай, тропай, та от радост аз

да пея и танцувам! Ха, разбирам,

не щеш да ме развличаш без награда…

Той без корона няма да говори.

Корона за крал Йорк! Поклон пред краля!

Задръжте го, додето му я сложа!

Сега, ей Богу, има вид на крал!

Да, тоя тук зае на Хенри трона,

той чака за английската корона.

Ала защо, Плантадженет, тъй бързо

си станал крал? Доколкото си спомням,

ти трябваше да встъпиш на престола

чак след като крал Хенри се здрависа

със Костеливата? Нима решил си,

погазвайки обета си пред Бога,

да грабнеш святата му диадема,

преди да е умрял? О, туй е грях,

за който, честна дума, няма прошка!

Снемете му короната и с нея

снемете и главата на злодея!

 

КЛИФОРД

Мой дълг е туй в отплата за баща ми!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Молитвата му нека чуем първо!

 

ЙОРК

Вълчице френска, всички френски вълци

пред теб са агънца! Езикът твой е

по-църкащ яд от зъб на пепелянка!

Как зле подхожда на една жена,

подобно на безсрамна амазонка^[8]

да тържествува над скръбта на тези,

които са сломени от Съдбата!

Ако не бе ликът ти като маска

непроменлив, закоравял от толкоз

извършени злини, аз бих опитал

да те накарам да поруменееш.

Да ти припомня твоя произход,

би стигало, за да те хвърли в срам,

ако ти бе известно срам какво е!

Баща ти е „Владетел на Неапол,

двете Сицилии и Божи гроб“,

но тука всеки селянин английски

е по-богат от него. Тоз ли крал,

крал-просяк, те е учил на надменност?

Напразно е, кралице горделива,

освен за да покажеш, че е вярна

оназ пословица, която казва:

„Не дай си Боже просяк кон да яхне!“

Със красота гордеят се жените,

а, вижда Бог, от нея много нямаш;

за нравственост почитани са те,

а ти с обратното света учудваш;

за тяхната умереност ги хвалят,

а ти си отвратителна, защото

тя тъкмо липсва в тебе. Да, във всичко

срещуположна ти си на доброто,

тъй както антиподите за нас са,

и северът за юга, не по-малко!

О, тигрово сърце във женска плът^[9]!

Да даваш на бащата да си бърше

очите със кръвта на свойто чедо

и да запазваш още женски образ?

Жените са смирени, меки, благи,

а ти си злобна, твърда и свирепа!

Да буйствам, искаш! На, бъди доволна.

Да плача, искаш? Имаш и това,

защото вихрите докарват дъжд

и щом те стихнат, той веднага руква.

Тез сълзи са за сладкия ми Рътланд

и всякоя от тях зове за мъст

над теб, жестоки Клифорд, и над теб,

безжалостна, коварна французойко!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Заклевам се, скръбта му тъй ме трогва,

че с труд задържам своите сълзи.

 

ЙОРК

Лицето му и людоедът гладен

не би докоснал, с кръв не би залял,

но ти си десет пъти по-свирепа,

по-зла дори от тигрите хиркански^[10]!

Безмилостна кралице, виж как плаче

злочестият баща! Виж как той мие

със сълзи тази тъкан, напоена

с кръвта на злополучния му син!

Задръж си я и се хвали със нея

и ако случката разказваш вярно,

слушателите, знам, ще ронят сълзи,

да, даже враговете ми ще плачат

с потоци бързи сълзи и ще казват:

„О, колко жална повест!“ На, вземи

короната ми и със нея туй

проклятие: във тежък час да имаш

утехата, която аз получих

от твоята ръка! Убий ме, Клифорд —

душата ми да иде на небето,

кръвта ми — върху вашите глави!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Да бе изтребил целия ми род,

не бих могъл плача си да възпра

пред гледката на тая страшна мъка!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Какво? Узрял за плач, Нортъмбърланд?

Спомни си какво зло ни стори той

и сълзите ти бързо ще пресъхнат!

 

КЛИФОРД

На, взимай туй в отплата за баща ми!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

А туй — за незлобливия ни крал!

 

ЙОРК

Отключвай милостта си, вишни Боже!

През раните към теб духът ми литва!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Главата му — над портите на Йорк,

така че Йорк на Йорк да се порадва!