Уилям Шекспир
Хенри VI. Трета част ^[0] (20)

Шеста сцена

 

КРАЛ ХЕНРИ

Началнико на тази мрачна кула,

сега, когато Господ и ръката

на моите приятели свалиха

короната на Йорк и ми заменят

затвора с волност, грижите — със радост,

страха — с надежда, казвай: за престоя

с какво, напускайки, да ти платя?

 

КОМЕНДАНТЪТ

Не може поданик от крал да иска,

но ако просбите ни имат сила,

за прошка бих ви молил, господарю!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Но за какво? Задето мек бе с мене?

За тази мекота, не се съмнявай,

ще бъдеш награден, защото тя

направи от затвора ми наслада;

да, да, наслада, също като тази

на славея във клетката, когато,

запял накрая в стаята, забрави

за свойта скръб по волните дъбрави…

Със Божа помощ, Уорик, ти спаси ме

и затова след Божието име

аз твоето да премълча не мога.

За мен ти бе оръдие на Бога

и пак затуй, гнева за да избягна

на своята Съдба, като се смъкна

там, гдето тя не може ме ухапа,

и моят драг народ, за да не страда

от злобата на злите ми звезди,

аз, Уорик, въпреки че още нося

короната на крал, на теб прехвърлям

върховната си власт, защото ти

щастливец си във всяко свое дело

за разлика от мене.

 

УОРИК

                Господарю,

със добротата си прочут сте вие,

но днес светът могъл би да узнае,

че сте и мъдър колкото добър,

видял ви как надхитряте умело

злината на Фортуна — малко хора

успешно се нагаждат към звездите;

но в туй, че мен избрахте, сте неправ,

когато Кларънс тук е жив и здрав.

 

КЛАРЪНС

Ти, Уорик, по-добре ще управляваш,

защото в хороскопа ти се сплитат

венец от лавър с клонка от маслина

във знак на туй, че щастие ще имаш

във мир и във война. И затова

властта на теб отстъпвам доброволно.

 

УОРИК

А аз посочвам теб за лорд-настойник.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ръцете си ми дайте, Уорик, Кларънс!

Така! Стиснете ги и с тях свържете

сърцата си, та никакъв раздор

на управлението да не пречи!

Ще бъдете от този ден и двама

настойници на нашата страна,

а аз от днес до сетния си ден

във тих живот и дисциплина строга

ще пъдя дявола и славя Бога.

 

УОРИК

С какво на своя крал отвръща Кларънс?

 

КЛАРЪНС

Със „да“, ако и ти се съгласиш,

защото на звездата ти разчитам.

 

УОРИК

Добре тогаз, макар и неохотно,

приемам ний да станем двойна сянка

от тялото на Хенри; с други думи,

да носим ний държавния товар,

а той на почестите да се радва.

При туй ще трябва Едуард да бъде

провъзгласен предател, след което

ще му изземем всичките земи.

 

КЛАРЪНС

Ще трябва при това да уточним

въпроса за наследството.

 

УОРИК

                        От него

и Кларънс ще получи своя дял.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Но разрешете ми да ви помоля

(да заповядвам вече нямам право)

сред първите ви работи да бъде

това да пратите да доведат

от Франция жена ми Маргарита

и син ми, принца Едуард, защото,

додето не ги видя тук, във Лондон,

тревогата за тях ще помрачава

във мене радостта от свободата!

 

КЛАРЪНС

Веднага ще го сторим, господарю.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Лорд Съмърсет, а кой е този момък,

когото тъй обграждате със грижи?

 

СЪМЪРСЕТ

Това е Хенри, младият граф Ричмонд.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ако правдиво в този миг говори

пророческият дух, витаещ в мен,

тоз момък е изпратен от небето

за благото на нашата страна.

Лицето му е царствено и ведро,

челото му — излято за корона,

ръката му — изваяна за скиптър;

той целият създаден е за трон.

Грижете се за него: той роден е

да върне пропиляното от мене!

 

УОРИК

Какво ни носиш?

 

ПРАТЕНИКЪТ

                Вест, че Едуард

избягал е от замъка на брат ви

в Бургундия, по всяка вероятност.

 

УОРИК

Горчива вест! А как се е измъкнал?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Дук Глостър и лорд Хейстингз, господарю,

са го очаквали на тайно място

в гората, дето всеки ден ловувал,

и лесно са се справили с ловците,

поставени от брат ви да го пазят.

 

УОРИК

Той леко е погледнал на дълга си.

Но да вървим и на съвет събрани,

от днес да дирим цяр за бъдни рани!

 

СЪМЪРСЕТ

Милорд, не ми харесва това бягство

на Едуард. Бургундецът безспорно

ще му помогне и във близко време

войната пак ще пламне, убеден съм.

И с колкото пророческото слово

на Хенри за тоз момък ме зарадва,

със толкова ме натъжи страхът

за туй, какво с младежа в тез раздори

могло би да се случи, зло за него

и зло за нас! В Бретания да иде —

тъй само според мен ще оцелее,

додето тука братска кръв се лее.

 

ОКСФОРД

Да, ако Едуард престола вземе,

за него ще настане лошо време!

 

СЪМЪРСЕТ

Решено! Във Бретания! Веднага!

За да остане, трябва да избяга!