Уилям Шекспир
Хенри VI. Трета част ^[0] (2)

Първа сцена

 

УОРИК

Учудвам се: как кралят се измъкна?

 

ЙОРК

Когато ний се впуснахме да гоним

отстъпващите конни северняци,

той хитро духна, изоставил своите.

Тогаз Нортъмбърланд, за чийто слух

ненавистен е призивът „Назад!“,

извика на войската да го следва

и заедно с лорд Клифорд и лорд Стафорд

се хвърли в челен удар срещу нас,

но тримата загинаха във боя,

съсечени от простите войници.

 

ЕДУАРД

Дук Бъкингам, бащата на лорд Стафорд,

е също мъртъв или с тежка рана —

забралото му моят меч разсече;

виж, татко, туй е неговата кръв!

 

МОНТАГЮ

А тази, братко, е на графа Уилтшир —

аз в битката сражавах се със него!

 

РИЧАРД

А ти кажи им аз какво направих!

 

ЙОРК

Ти, Ричард, от чадата ми най-ярко

се отличи!… Нима сте мъртъв, драги

лорд Съмърсет?

 

НОРФЪК

                Дано подобна участ,

очаква всички Гонтови потомци^[1]!

 

РИЧАРД

Надявам се да хвърля скоро тъй

главата и на Хенри!

 

УОРИК

                И аз — също!

Заклевам се, победоносни Йорк,

очите си за сън не ще притворя,

дорде не те съзра, заел със право

престола, узурпиран от дома

на Ланкастър! Това е тук, дворецът,

туй — тронът на страхливия ни крал.

Вземи го, Йорк, защото той е твой,

а не на изтърсаците на Хенри!

 

ЙОРК

Ще го направя — само помогни ми —

тук влязохме насила, ти го знаеш!

 

НОРФЪК

Със теб сме всички! За беглеца — смърт!

 

ЙОРК

Благодаря ти, Норфък! Господа,

със мене стойте! Вий, войници, също

таз нощ не ще напускате двореца!

 

УОРИК

И без насилия, щом дойде кралят,

освен ако рече да ви изгони!

 

ЙОРК

Кралицата, която тука днес

е съзовала своя парламент,

не се надява да ни свари в него.

Със думи или сила да наложим

правата си!

 

РИЧАРД

                В таз зала ще останем

въоръжени, както сме, до зъби!

 

УОРИК

И Кървавият парламент ще бъде

наречен днешният, ако дук Йорк

Плантадженет не стане крал английски

на мястото на тоя пъзлю Хенри,

направил ни за смях пред враговете!

 

ЙОРК

Тогаз не ме оставяйте, милорди —

реших да встъпя в своите права!

 

УОРИК

И кралят, и най-близките до него,

и кой да е поддръжник на рода му

подобно плахи птички ще се сгушат,

когато чуят Уорик да разклаща

звънчета на сокол^[2]! Аз твоя корен,

Плантадженет, ще посадя и нека

опита се да го изскубне някой!

Короната поискай, Ричард Йорк!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Милорди, вижте, дръзкият предател

е седнал на самия кралски трон!

С подкрепата на тоз изменник Уорик

той явно иска кралската корона!

Нортъмбърланд и Клифорд, той уби

бащите ви и вий сте дали клетва

да отмъстите нему, на рода му,

на всичките му близки и любимци!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Не го ли сторя, нека небесата

ми отмъстят!

 

КЛИФОРД

                Със същата надежда

баща си Клифорд в ризница оплаква!

 

УЕСТМОРЛАНД

Ще го търпим ли? Да го смъкнем долу!

Пламтя от гняв! Не мога да го гледам!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Търпение, достойни Уестморланд!

 

КЛИФОРД

Страхливци като него да търпят!

Не би посмял да седне той на трона,

да беше жив баща ви! Господарю,

да го нападнем, него и рода му,

тук, в Парламента!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

                Вярно казваш, Клифорд!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ах, те се ползват с любовта на Лондон

и имат зад гърба си мощна сила —

не го ли знаете?

 

ЕКСЕТЪР

                Но ако ние

убием дука, тя ще се разпръсне!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Не дай си Боже Хенри да превърне

във кланица дома на Парламента!

Той, родственико Ексетър, ще води

война със строги думи и заплахи…

Бунтовни Йорк, от трона ми слезни

и на колене се моли за милост!

Аз твоят крал съм!

 

ЙОРК

                Аз съм твоят крал!

 

ЕКСЕТЪР

Той дук направи те — позор за тебе!

 

ЙОРК

Не, граф и дук съм по наследство аз!

 

ЕКСЕТЪР

Баща ти подло измени на трона!

 

УОРИК

Ти, Ексетър, изменяш му с това, че

подкрепяш този узурпатор Хенри!

 

КЛИФОРД

Кого да следва, ако не тоз, който

е негов крал по кръв?

 

УОРИК

                Така е, Клифорд,

а Ричард Йорк по кръв е негов крал!

 

КРАЛ ХЕНРИ

И да стоя, додето ти седиш

на моя трон?

 

ЙОРК

                Спокойно приеми го —

по право тъй е и ще бъде тъй!

 

УОРИК

Бъди дук Ланкастър от днес нататък

и остави на Ричард да е крал!

 

УЕСТМОРЛАНД

Той едновременно е крал и дук

и Уестморланд ще утвърди, че тъй е!

 

УОРИК

А Уорик ще докаже, че не е!

Забравяте, че сте пред тез, които

ви гониха по бойното поле,

избиха ви бащите и през Лондон

преминаха с развети знамена

до външните врати на тоз дворец!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Със яд го помня, Уорик, и кълна се

в душата на баща си, ти и твойте

ще има да се каете за туй!

 

УЕСТМОРЛАНД

Плантадженет, от тебе и рода ти

аз повече души ще пратя в ада,

отколкото безценни капки кръв

е имала снагата на баща ми!

 

КЛИФОРД

Не прекалявай с думите, защото

такъв вестител ще ти пратя, Уорик,

че за баща ми той ще отмъсти,

преди да съм помръднал!

 

УОРИК

                        Този Клифорд,

как смешни са безсилните му думи!

 

ЙОРК

Приемаш ли правата ни над трона?

Ако ли не, ще ги докажем с меч!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Какви права, изменнико, ти имаш?

Баща ти беше като теб, дук Йорк,

а твоят дядо, Роджър Мортимър —

граф Марч, и толкова. Пък аз съм син

на Хенри Пети, пред чиято мощ

французкият дофин отстъпи свойте

безбройни области и градове!

 

УОРИК

За Франция ти няма да говориш —

ти цяла я загуби!

 

КРАЛ ХЕНРИ

                Не, не аз,

а лорд-настойникът. Аз бях кърмаче,

когато станах крал!

 

РИЧАРД

                Сега не си,

а продължаваш все така да губиш!…

Свали венеца, татко, от главата

на тоя узурпатор!

 

ЕДУАРД

                Да, смъкни го

и го сложи на своята глава!

 

МОНТАГЮ

Ако си воин, братко, действай смело!

Какво ще го усукваме! Във бой!

 

РИЧАРД

Дай знак на барабаните и кралят

ще хукне в страх!

 

ЙОРК

                Млъкнете!

 

КРАЛ ХЕНРИ

                        Ти млъкни

и позволи на краля да говори!

 

УОРИК

Не, първи ще говори Йорк!… Вий всички

внимателно го слушайте, защото

тоз, който го прекъсне, ще умре!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Нима си мислиш, че ще дам престола,

на който моят дядо и баща

седели са! Не, знай: преди това

войната страшна ще обезлюди

страната ми и знамето, което

над Франция тъй често се е вяло —

а днеска ще се вее тук, уви! —

ще стане мой саван!… Английски знатни,

не бойте се! Над трона ни аз имам

далече повече права от него!

 

УОРИК

Когато ги докажеш, той е твой!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ще ги докажа! Хенри Болинбрук

си извоюва кралската корона!

 

ЙОРК

Като въстана срещу своя крал!

 

КРАЛ ХЕНРИ (настрани)

Не знам какво да кажа на това!

Правата ми са слаби!… Според тебе

не може ли да си избира кралят

наследник отстрани?

 

ЙОРК

                Какво от туй?

 

КРАЛ ХЕНРИ

Това че, ако може, аз съм крал

според законите. Защото Ричард

пред много лордове отстъпи сам

короната на моя дядо Хенри,

а той пък я предаде на баща ми,

когото аз законно наследих.

 

ЙОРК

Въстанал срещу своя суверен,

той го принуди да се отрече

от кралската корона!

 

УОРИК

                А дори

и доброволно да се бе отрекъл,

нима това би с нещо накърнило

правата на наследника му?

 

ЕКСЕТЪР

                        Не,

защото, както и да се отрича,

наследникът му пак си е наследник.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Нима си наш противник, Ексетър?

 

ЕКСЕТЪР

Простете ми, но той е прав, милорд!

 

ЙОРК

Какво си шепнете? Отговорете!

 

ЕКСЕТЪР

Говорейки по съвест, Йорк е крал.

 

КРАЛ ХЕНРИ (настрани)

Предават ме, минават откъм него!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Каквито и претенции да имаш,

Плантадженет, не си мисли, че Хенри

ще бъде току-тъй свален от трона!

 

УОРИК

Ще го свалим, каквото и да става!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Ти лъжеш се, че твоите южняци,

набрани в Норфък, Съфък, Есекс, Кент,

чиято сила прави те тъй горд

и тъй самонадеян, ще поставят

на трона Йорк, щом аз не го желая!

 

КЛИФОРД

Каквито да са твоите права,

лорд Клифорд, господарю, ще те брани!

Да зине и ме глътне жив земята

на мястото, където коленича

пред долния убиец на баща ми!

 

КРАЛ ХЕНРИ

О, Клифорд, ти духа ми възкресяваш!

Предай короната си, Ланкастър!…

Какво шептите и кроите там?

 

УОРИК

Признай за крал великия дук Йорк

или с войска двореца ще изпълня

и ще напиша неговото право

със кръв на узурпатор върху трона,

на който той седи във тоя миг!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Лорд Уорик, чувайте! Две думи само!

Додето жив съм, нека бъда крал!

 

ЙОРК

Короната си завещай на мене

и моите наследници и мирно

ще можеш да я имаш до смъртта си!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Приемам. Подир мене крал бъди

ти, Ричард, от рода Плантадженет!

 

КЛИФОРД

Каква неправда спрямо твоя принц!

 

УОРИК

Но добрина за Англия и него!

 

УЕСТМОРЛАНД

Страхливи, долни, малодушни Хенри!

 

КЛИФОРД

Ти ощети и себе си, и нас!

 

УЕСТМОРЛАНД

Не ща да слушам как ще се спогаждат!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Аз — също!

 

КЛИФОРД

                При кралицата да идем,

да й разкажем тези новини!

 

УЕСТМОРЛАНД

На добър час, кралю без искра чест,

издънко, недостойна за рода си!

 

НОРТЪМБЪРЛАНД

Безсилна жертва в ноктите на Йорк

умри в затвор за своята страхливост!

 

КЛИФОРД

Надвит бъди във кървава война

или живей във мир, презрян от всички!

 

УОРИК

Ела със нас, недей ги гледа, Хенри!

 

ЕКСЕТЪР

Те търсят мъст и няма да отстъпят!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ах, Ексетър!

 

УОРИК

                Въздишате, милорд?

 

КРАЛ ХЕНРИ

Въздишам не за себе си, лорд Уорик,

а за сина си, своя принц, когото

лишавам от наследство… Но да бъде!

Короната си завещавам, Йорк,

за вечни времена на теб и твойто

потомство при условие, че ти

се закълнеш да прекратиш веднага

таз гражданска война и в мен да виждаш,

додето жив съм, своя крал, без нивга

да се опитваш с подлост или сила

да ме изместиш, за да властваш сам!

 

ЙОРК

Полагам със готовност тази клетва

и ще я спазвам!

 

УОРИК

                Да живее Хенри!

Плантадженет, в прегръдка го вземи!

 

КРАЛ ХЕНРИ

И да живееш ти, могъщи Ричард,

със своите тъй буйни синове!

 

ЙОРК

Най-сетне Йорк и Ланкастър сдобрени!

 

ЕКСЕТЪР

Проклет да бъде, който иска друго!

 

ЙОРК

Сър, сбогом, аз отивам в своя замък.

 

УОРИК

А аз с войските си ще пазя Лондон.

 

НОРФЪК

Пък аз ще върна свойте хора в Норфък.

 

МОНТАГЮ

Аз своите пък — към нашето море.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Пък аз, печален, връщам се в двореца.

 

ЕКСЕТЪР

Кралицата пристига явно гневна.

Оттеглям се.

 

КРАЛ ХЕНРИ

                И аз ще дойда с тебе!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Не бягай, все едно, ще те настигна!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Спокойно говори и ще остана!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Спокойно? При такава страшна вест?

Нещастнико! Мома да бях умряла,

та син от теб да нямах, щом баща му

ще стъпче тъй природните закони!

С какво заслужил е да му отнемаш

наследственото право? Ако ти

го бе обичал с половина само

от мойта обич, ако бе се мъчил

да го родиш и ако бе го кърмил

с кръвта си като мен, ти тази кръв

докрай пролял би, но не би направил

наследник свой тоз черен дявол Йорк

във ущърб на едничкия си син!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

О, татко, вий не можете тъй страшно

да ме онеправдаете! Нали,

щом вий сте крал, то аз съм ваш наследник?

 

КРАЛ ХЕНРИ

Прости ми, драга! Сине мил, прости ми!

Принуден бях от Уорик и от Йорк!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Принуден бил! Принуден — един крал!

Червя се да те слушам! Страхопъзльо!

Ти себе си, сина си и жена си

погубил си и дал на Йорк такова

предимство, че ще бъдеш крал по тяхно

благоволение! Да завещаеш

на дука и чадата му престола,

туй значи сам да си изровиш гроба

и сам да скочиш в него преди време!

При Уорик — канцлер, и държащ Кале,

при Фокънбридж — владетел на Ръкава,

при Йорк — избран закрилник на страната,

ти искаш да се смяташ в безопасност?

В такава безопасност е сред вълци

треперещото агне! Аз — жена —

приела бих на пики да ме вдигнат

войниците им, но не бих си дала

съгласието за подобна сделка!

Ала за теб животът е по-скъп,

отколкото честта и затова

от днес аз, Хенри, се развеждам с тебе,

ще ти отказвам ложе и трапеза,

додето не зачеркнеш този указ,

лишаващ от наследство моя син!

Могъщите ни лордове от Север,

които скъсаха със твойто знаме,

ще тръгнат подир моето, когато

го зърнат да се вее. А това

ще стане и позор ще е за тебе,

и гибел за семейството на Йорк!

С това оставям те! След мене, синко!

Да тръгваме — войската ни очаква!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Изслушай ме, почакай, Маргарита!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Отивам си! Достатъчно те слушах!

 

КРАЛ ХЕНРИ

С баща си остани, мой скъпи Едуард!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Та враговете му да те убият!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

С победа щом се върна, ще ви видя,

а дотогава ще вървя със нея!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

След мене, сине! Да не губим време!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Горката ми кралица! От любов

към мен и към сина си тя избухна

в тъй гневна реч! Дано да отмъсти

на този дук надменен, който, зная,

разперил към короната криле

като орел, измъчван от глада,

ще разтерзае мене и сина ми!

Загубих трима лордове, уви,

но ще им пратя ласкави писма.

Ти, Ексетър, ще бъдеш мой посланик.

 

ЕКСЕТЪР

И, вярвам, ще ги върна пак към вас!