Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The third Part of Henry the Sixth, 1591 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми
Събрани съчинения в осем тома
Превел от английски: Валери Петров
Художник: Петър Добрев
Редактор на изданието Бояна Петрова
Редактор на издателството Иван Гранитски
Коректор Евгения Владинова
Формат 16/60/90 Печатни коли 49
Печат
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Втора сцена
Лондон. Кралският дворец.
Влизат Едуард, вече крал; Ричард, вече дук Глостър; Джордж, вече дук Кларънс, и Лейди Грей.
КРАЛ ЕДУАРД
В полето при Сент Олбанз, братко Глостър,
сър Ричард Грей, съпруг на тази дама,
загина и имотът му бе взет
от победителя. Сега тя моли
да й се върнат взетите земи —
молба, която трябва да приемем,
защото храбрият й мъж е дал
живота си за правото на Йорк.
ГЛОСТЪР
Ще сторите разумно, господарю,
ако дадете ход на този иск.
Да го отхвърлим, би било безчестно.
КРАЛ ЕДУАРД
Разбира се, така е, но все пак
да го отложим.
ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)
Виж го ти! Тъй значи?
Май тя на краля нещо ще даде,
преди да й даде земите той?
КЛАРЪНС (настрани, към Ричард)
Познава дивеча и гледай как
го гони срещу вятъра!
ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)
Мълчи!
КРАЛ ЕДУАРД
Мадам, ще видим вашата молба.
Явете се за волята ни друг път.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Ваше величество, аз нямам сили
да чакам още. Отговор ми дайте!
Какъвто и да е, ще съм доволна.
ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)
Ако и той доволен е, вдовичке,
имотът ще е твой! Нападай смело
във близък бой, че инак ще загубиш!
КЛАРЪНС (настрани, към Глостър)
Кой, тя ли? Не, ако не се подхлъзне.
ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)
Не дай си Боже! Той ще се възползва!
КРАЛ ЕДУАРД
А колко са децата ви, мадам?
КЛАРЪНС (настрани, към Глостър)
Едно ще си изпроси, само гледай!
ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)
Напротив, двечки ще й подари!
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Три, ваша милост, Бог да ми ги пази.
ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)
Послушай го и четири ще станат!
КРАЛ ЕДУАРД
Ще бъде жалко без земя да бъдат.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Тогава съжалете ги, кралю!
КРАЛ ЕДУАРД
Милорди, оставете ни; бих искал
да проверя ума на тази дама.
ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)
Ще ви оставим, сър, дорде сластта ви
сакат със патерици ви остави!
Отдръпва се назад заедно с Кларънс.
КРАЛ ЕДУАРД
Обичаш своите деца, нали?
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Тъй силно както себе си, милорд.
КРАЛ ЕДУАРД
И много би направила за тях?
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Бих страдала, за да са те добре.
КРАЛ ЕДУАРД
Тогаз им дай земите на баща им.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Затуй съм и дошла при ваша милост.
КРАЛ ЕДУАРД
Ще те науча как да ги добиеш.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
А аз ще съм на вашите услуги.
КРАЛ ЕДУАРД
С какво да ми услужиш би могла?
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
С каквото вий поискате от мене.
КРАЛ ЕДУАРД
Без изключение? Със всичко, тъй ли?
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Освен ако не мога да го сторя.
КРАЛ ЕДУАРД
Което ще ти искам, ти го можеш.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Тогаз ще го направя, господарю.
ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)
Притиска. Ситен дъжд и мрамор точи.
КЛАРЪНС (настрани, към Глостър)
Страстта му я разтапя като восък.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Мълчите? Какво искате от мен?
КРАЛ ЕДУАРД
Любов към своя крал и само толкоз.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
За вашата васалка тя е дълг.
КРАЛ ЕДУАРД
Тогаз владей земите на мъжа си.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Оставям ви с дълбока благодарност.
ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)
Скрепихме сделката със реверанс.
КРАЛ ЕДУАРД
Стой малко, аз говоря за любов.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Аз също, мой любезни господарю.
КРАЛ ЕДУАРД
Но страх ме е, че я разбираш инак.
Каква любов ти искам според теб?
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Любов до гроб, признателна, набожна,
във рамките на нравственост и чест.
КРАЛ ЕДУАРД
Кълна се, не за нея ти говоря!
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Тогава значи зле съм ви разбрала.
КРАЛ ЕДУАРД
Сега обаче схващаш мойта мисъл.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Но мойта мисъл не приема туй,
което, схващам, искате от нея.
КРАЛ ЕДУАРД
С две думи, аз те искам в свойто ложе!
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
В затвора ви по-скоро ще отида!
КРАЛ ЕДУАРД
И никакви земи не ще получиш!
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Но вместо тях честта си ще опазя,
която за земи не се продава!
КРАЛ ЕДУАРД
Децата си така ще ощетиш.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
А вие — иначе — и мен, и тях.
Но виждам, че сте склонен към забава,
а моята молба е сериозна —
кажете ясно: „да“ ли или „не“?
КРАЛ ЕДУАРД
Тогава да, щом ти ми кажеш „да“,
и не, щом кажеш „не“. Сама решавай!
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Решавам „не“, милорд! И край на всичко!
ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)
Не го харесва. Виж я как се мръщи!
КЛАРЪНС (настрани, към Глостър)
Ухажва като сетния простак!
КРАЛ ЕДУАРД (настрани)
Видът й изразява женска скромност,
словата й издават тънък ум,
със всичките си дивни съвършенства
достойна тя е за върховна власт
като любовница или кралица —
каквото и да става, ще я имам!…
Високо.
А представете си, че Едуард
поиска да ви вземе за жена!
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Това на думи ще е по-възможно,
отколкото на дело, господарю.
Като васалка за шеги подхождам,
но никак не подхождам за кралица.
КРАЛ ЕДУАРД
Вдовицо плаха, в трона си кълна се,
че казвам само туй, което мисля!
Аз жаден съм за твоята любов!
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Но с нея нямам как да ви зарадвам.
Макар и твърде ниска за кралица,
да се снизя не мога до държанка.
КРАЛ ЕДУАРД
Хитруваш. Аз те исках за кралица.
ЛЕЙДИ ГРЕЙ
Не ще ли ви е криво, сър, когато
ви кажат „татко“ мойте синове?
КРАЛ ЕДУАРД
Не повече, отколкото когато
ви кажат „майко“ мойте дъщери.
От своя брак ти имаш три деца,
а пък и аз, кълна се във небето,
макар и още да не съм венчаван,
си имам няколко. Нима е лошо
да си баща на повечко деца?
Недей се дърпа, взимам те и толкоз!
ГЛОСТЪР (настрани, към Кларънс)
Изповедта им все по-жарка става!
КЛАРЪНС (настрани, към Глостър)
Но този изповедник не прощава!
КРАЛ ЕДУАРД (към двамата)
Вестта ми вий не можете отгатна…
ГЛОСТЪР
Тя май за дамата не е приятна.
КРАЛ ЕДУАРД
Ще ви учуди, че съм й поискал
да се омъжи…
КЛАРЪНС
За кого, милорд?
КРАЛ ЕДУАРД
Как за кого? За мене, братко Кларънс!
ГЛОСТЪР
Туй чудо ако стане, ще се чудим
най-малко четри дни!
КЛАРЪНС
Със цял един
над отредените за всяко чудо!
ГЛОСТЪР
„Голямо чудо“, както има дума!
КРАЛ ЕДУАРД
Шегувате се вий, но ще й върнем
земите на покойния й мъж.
Влиза Благородник.
БЛАГОРОДНИКЪТ
Ваше величество, врагът ви Хенри
е хванат в плен и чака вън, пред входа.
КРАЛ ЕДУАРД
Откарайте го незабавно в Тауър!
А ний да идем, братя, и узнаем
от този, който го е заловил,
подробности. Мадам, елате с нас!…
Оказвайте й почит, господа.
Излизат всички освен Глостър.
ГЛОСТЪР
Да, с почит се отнася към жените!
Дано се изцеди и в срамна болест
съсипе сили, кръст и костен мозък,
та от чреслата му да не израсне
надежден ствол, способен да закрие
от моя поглед златния ми блян!
Но между този блян и мен самия,
когато бъдат във пръстта правата
на тоя похотливец Едуард,
все пак остават брат ми Кларънс, Хенри
със своя Едуард и всички бъдни
потомци техни — как да ги предвидиш! —
които мигом ще ме изпреварят
и ще запълнят техните места!
При тази мисъл тръпки ме побиват —
напразно аз мечтая за властта
подобно някой, който жално гледа
от вдадения във морето нос
брега, на който би желал да стъпи,
и гневен, че краката му не следват
очите му, заплашва океана,
че щял с лъжица да го изгребе,
за да достигне сушата отсреща.
Да, тъй пред мен, така далеч от нея,
короната се мярка и тъй аз
заканвам се да смачкам всички пречки
в самоизмамата, че бих могъл
да сторя невъзможното. Уви,
окото и сърцето ми са, явно,
премного дръзки, щом ръка и сила
не могат да ги стигнат. Е, добре,
да кажем, че за Ричард няма кралство,
какво тогаз предлага му светът?
Ще търся рая в скута на жените,
ще се обличам във изящни дрехи,
красавиците с думи ще омайвам!…
Мечта безумна! По-непостижима
от завладяване на сто корони!
От Любовта във майчиното лоно
съм бил отхвърлен аз и за да бъда
лишен от сладостта й, тя със подкуп
накарала е меката Природа
да изсуши ръката ми подобно
на мъртъв клон; да трупне на гърба ми
отблъскващ хълм, на който грозотата
е седнала, за да се гаври с мен;
по дължина различни да направи
краката ми; да ме превърне в урод,
в човешки хаос, във мече без форма,
което, необлизано, не носи
следа от образа на свойта майка[18].
А може ли такъв да е обичан?
Ще бъда луд, ако повярвам в туй!
И затова, понеже тук не виждам
за Ричард друго щастие освен
да тъпче, мъчи и тормози тези,
които са по-хубави от него,
короната за мен ще бъде рай,
а черен ад — животът на земята,
додето върху таз глава, побита
за присмех над сакатото ми тяло,
не засияе славният венец!
Но аз не зная как да го добия,
защото не един живот се пречка
по пътя ми към него. Аз приличам
на пътник, заблудил се в тъмен лес —
той драките разкъсва, но и те
разкъсват го; посоката налучква,
ала след малко я изпуска пак
и как да се измъкне на открито,
не знае, но отчаяно стреми се
да се измъкне — да, така и аз
стремя се към английската корона
и или ще загина, или път
ще си проправя с кървава секира.
Аз зная със усмивка да убивам,
да срещам с радост туй, което мразя,
да мокря бузи със лъжливи сълзи
и според случая да сменям израз.
По-гибелно ще пея от сирена[19],
ще умъртвявам като базилиск[20],
от Нестор[21] по ще бъда сладкодумен,
ще лъжа по-добре от Одисей[22],
като Синон[23] ще взема втора Троя,
по-бързо от Протей[24] ще сменям форма,
хамелеона пъстър ще надбагря,
ще дам урок по зло на Макиавели[25] —
туй всичко мога и при толкоз дарби
една корона да не завладея?
Пфу, стигвам и от по-далеч до нея!
Излиза.