Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The third Part of Henry the Sixth, 1591 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми
Събрани съчинения в осем тома
Превел от английски: Валери Петров
Художник: Петър Добрев
Редактор на изданието Бояна Петрова
Редактор на издателството Иван Гранитски
Коректор Евгения Владинова
Формат 16/60/90 Печатни коли 49
Печат
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Шеста сцена
Другаде на полето.
Силен шум на битка. Влиза — ранен — Клифорд.
КЛИФОРД
Догаря, гасне мойта свещ, която,
откак се помня, светеше за Хенри.
О, Ланкастър, аз повече скърбя
за трона ти, отколкото за туй, че
душата ми напуска тази плът!
Мнозина бяха с теб, защото бяха
към мен привързани от страх и обич,
и с мойта смърт таз спойка се разтапя,
засилвайки за твоя сметка Йорк.
Мухите търсят слънцето, а то
припича днес над твойте врагове!
О, Феб[15] ако не беше позволил
на Фаетон да кара твоя впряг,
земята ни не би опърлил той!
Ти, Хенри, ако беше управлявал
тъй, както твойте дядо и баща
са управлявали и както трябва
да управлява всеки крал, сега
домът на Йорк не би се разбръмчал
нахално като рой мухи през август,
и аз, и хиляди в тоз беден остров
не щяха да оставят у дома си
ридаещи вдовици, а ти сам
би властвал днес в спокойствие и мир.
Защото не ли топлото помага
на плевела? И не ли добротата
придава на разбойниците дързост?…
Но всуе хленча — смъртно съм ранен
и слаб да дам отпор или избягам.
Врагът не знае милост, пък и аз
заслужил съм към мен да няма милост…
Във раните ми въздух е проникнал
и губя свяст от загуба на кръв…
Йорк, Ричард, Уорик, ето ме ранен!
Бащите ви убих — убийте мен!
Пада в несвяст.
Шум на битка и сигнал за отбой.
Влизат Едуард, Уорик, Ричард, Джордж и Монтагю, следвани от Войници.
ЕДУАРД
Да си отдъхнем, лордове! Успехът
ни разрешава вече да изгладим
челата си, набърчени във боя.
Един отряд преследва по петите
кралицата, която, макар Хенри
да беше крал, го караше да следва
свирепата й воля така, както
издутото от вятъра платно
по своя воля кара галеона[16]
да пори с нос вълните. Но кажете,
дали и Клифорд е избягал с тях?
УОРИК
Изключено, понеже брат ви Ричард —
принуден съм пред него да го кажа —
бе дал обет да го изпрати в гроба;
така че той, където и да бъде,
е мъртъв непременно!
Клифорд простенва и умира.
ЕДУАРД
Чий дух прощава се с плътта тъй трудно?
РИЧАРД
Да, стон бе туй между живот и смърт!
ЕДУАРД
Виж кой е! Боят свършен е, така че
и враг да е, бъди човечен с него!
РИЧАРД
Вземи си меките слова обратно —
това е Клифорд, който, недоволен
от туй, че бе отсякъл в пъпка Рътланд,
забоде смъртоносния си нож
във корена, от който бе покарал
тоз нежен ствол, в баща ни, дука Йорк.
УОРИК
От портите на Йорк сега ще смъкнем
главата на баща ви, със която
ги е окичил Клифорд, и ще сложим
на мястото й неговата тук!
Така ще му платим за мяра с мяра.
ЕДУАРД
Вдигнете този бухал, който само
нещастия е бухал за дома ни!
Смъртта прекъсна кобния му звук
и злият му език е ням навеки!
УОРИК
Изглежда в безсъзнание… Хей, Клифорд,
отговори! Познаваш ли кои сме?…
Лъча му жизнен облак чер обвил е
и той не вижда и не чува нищо.
РИЧАРД
А бих желал да вижда и да чува
и може би преструва се хитрецът,
за да избегне гаврите предсмъртни,
с които той измъчвал е баща ни.
ДЖОРДЖ
Тогаз да го измъчим с подигравки!
РИЧАРД
Моли напразно за пощада, Клифорд!
ЕДУАРД
Разкайвай се, проси напусто, Клифорд!
УОРИК
И оправдания търси си, Клифорд!
ДЖОРДЖ
Додето ний мъчения ти търсим!
РИЧАРД
Ти беше мил към Йорк — аз негов син съм!
ЕДУАРД
И мек със Рътланд — аз съм негов брат!
ДЖОРДЖ
Защо не ти помогне Маргарита?
УОРИК
Надсмиват ти се, Клифорд. Изругай ги!
РИЧАРД
И туй не можеш?… Щом скъпи се Клифорд
да ни дари с едничка ругатня,
тогава е наистина умрял;
а, честна дума, ако с таз ръка
могъл бих да му купя час живот,
за да ме чуе как се гавря с него,
отсякъл бих я и с кръвта от нея
задавил бих тоз жаден звяр, когото
не утоли кръвта на Йорк и Рътланд!
УОРИК
Но той е труп. Снемете му главата
и я побийте там, където още
на показ е главата на баща ви!…
Към Едуард.
Сега с тържествен ход назад към Лондон,
където ти ще бъдеш коронясан
за крал на Англия. А Уорик после
за Франция ще прекоси Ръкава,
за да поиска там от твое име
за теб ръката на принцеса Бона.
Тъй Франция към Англия ще свържеш,
а, близък с нея, няма да те плаши
разпръснатият враг, кроящ разплата,
защото, знай, макар лишен от жило,
той дълго ще те дразни със бръмчене.
На коронацията ще присъствам,
а след това в Бретания ще ида,
за да подготвя сватбата, милорд.
ЕДУАРД
Да бъде, както ти желаеш, Уорик,
защото върху твойте плещи аз
поставям трона си и нивга няма
да сторя крачка, без да съм получил
преди това съгласие от теб.
Ти, Ричард, си от днешен ден дук Глостър.
Ти, Джордж — дук Кларънс. Уорик като краля
ще бъде пълновластен във страната.
РИЧАРД
Аз нека съм дук Кларънс; Джордж — дук Глостър!
Туй звание „дук Глостър“ е зловещо[17].
УОРИК
Това са глупости! Ще бъдеш Глостър.
Към Лондон, за да встъпите по-бързо
във притежание на свойте титли!