Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The third Part of Henry the Sixth, 1591 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми
Събрани съчинения в осем тома
Превел от английски: Валери Петров
Художник: Петър Добрев
Редактор на изданието Бояна Петрова
Редактор на издателството Иван Гранитски
Коректор Евгения Владинова
Формат 16/60/90 Печатни коли 49
Печат
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Трета сцена
Йоркшир. Поле между Таутън и Сакстън.
Шум на битка. Схватки. Влиза Уорик.
УОРИК
От битка уморен като бегач
след състезание, ще седна тук,
защото всички удари, които
получих и достойно заплатих,
отнеха силата на мойте мишци
и — ща не ща — налага ми се отдих.
Влиза, тичайки, Едуард.
ЕДУАРД
Небе, засмей се или, смърт, убий ме!
Засенчи облак слънцето на Едуард!
УОРИК
Защо, милорд? Нима дотам сме зле?
Влиза Джордж.
ДЖОРДЖ
Дотам, отдето ужасът започва!
Разбити сме! Разрухата ни гони!
Къде да бягаме? Какво да правим?
ЕДУАРД
Да бягаме не можем. Те с криле са.
А сили нямаме да ги отблъснем!
Влиза Ричард.
РИЧАРД
Кога намери да почиваш, Уорик?
Земята жадна вече е изпила
кръвта на брат ти, който бе пронизан
от бляскавото копие на Клифорд.
Във смъртните си мъки той извика
и долетя викът му отдалече,
подобно на прокобен злобен звън:
„О, Уорик, братко, отмъсти за мене!“
и под конете на врага, до глезен
потънали в димящата му кръв,
издъхна брат ти, храбрият ни рицар!
УОРИК
Тогава, пръст, напий се със кръвта ни!
Ще си убия коня, за да нямам
възможност да избягам! Чуйте вие:
защо сме седнали като женички
да плачем над бедите си, когато
врагът бушува, и защо седим
със скръстени ръце, като че ли
е таз трагедия забава само,
представяна на ужким от актьори?
Пред Бога коленичил, клетва давам,
че няма да престана да се бия,
дордето смърт не ми склопи очите
или мъстта не каже: „Стига толкоз!“
ЕДУАРД
О, Уорик, на колене редом с тебе,
душата си със свойта свързвам в клетва!…
Тъй, още коленичил, аз отправям
ръце, очи, сърце към Теб, чиято
върховна власт издига или сваля
кралете на земята, и те моля
(ако такава бъде твойта воля)
да стане плячка на врага туй тяло,
но бронзовите двери на небето
да пуснат в него грешния ми дух!…
И тъй, приятели, до сладка среща
тук долу или горе, в небесата!
РИЧАРД
Ръката, братко! Благородни Уорик,
ела в отпадналата ми прегръдка!
До днес не плакал, стапям се в сълзи,
задето пролетта ни студ срази!
УОРИК
Да бързаме! Прощавайте и сбогом!
ДЖОРДЖ
Да се завърнем при войските пак
и пуснем който ще да си върви,
а тез, които след това останат,
да назовем стоманени опори
и да им кажем, че ако надвием,
награда утре ще получи всеки
като на олимпийски победител —
туй в плахата им гръд ще вдъхне смелост.
Съдбата още шансове предлага!
Достатъчно се маяхме! Във бой!
Излизат.