Уилям Шекспир
Хенри VI. Трета част ^[0] (6)

Първа сцена

 

ЕДУАРД

Запитвам се как нашият баща

се е спасил и въобще дали

е надхитрил Нортъмбърланд и Клифорд,

които го преследваха, видях ги.

Ако пленен е, щяхме да го знаем;

ако убит е, щяхме да го знаем;

ако спасил се е, пак щяхме, мисля,

да знаем таз щастлива новина…

Как мислиш, братко? Мрачен ми се виждаш.

 

РИЧАРД

Не мога да се радвам, докато

не знам какво е станало с баща ни.

Видях го как се носеше, безстрашен,

ту тук, ту там във боя и как все

налиташе към Клифорд. Бе подобен

на страшен лъв сред стадо от добитък

или на мечка в обръч от копои,

когато е накарала да млъкнат

два-три от тях, а другите я лаят,

но без да смеят да се приближат —

така разправяше се той с вразите,

така вразите бягаха от него.

Награда е такъв баща да имаш!…

Но виж как утрото открехва порти

и се сбогува с огненото слънце —

прилича то на млад левент, нагизден

за погледа на своята любима.

 

ЕДУАРД

Не се ли лъжа? Виждам три слънца!

 

РИЧАРД

И аз ги виждам — три слънца сияйни,

и не от бягащ облак разделени,

а ясни върху чистото небе!

Виж, гледай! Те се срещат и целуват,

като че ли със тройна клетва сключват

съюз несъкрушим! Сега са вече

единствен плам, единствено светило!

В това се крие някаква поличба!

 

ЕДУАРД

Да, дивен знак, невиждан досега!

Аз мисля, братко, че приканва нас,

излъчващите всяко свой светлик

чеда на храбрия Плантадженет,

да слеем свойте качества в едно

и засияем над земята, както

сияе това слънце над света.

Каквото и това да предвещава,

от днес нататък аз на своя щит

ще нося три сияещи слънца!

 

РИЧАРД

По-хубаво да носиш три луни

във знак на твойта слабост към жените.

Но кой си ти, по чийто мрачен лик

изписана е страшна новина?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Един, видял със горестни очи

смъртта на своя славен господар

и ваш баща, великия дук Йорк!

 

ЕДУАРД

О, стига толкоз! Чух и тъй премного!

 

РИЧАРД

Не, казвай как умря! Аз искам всичко!

 

ПРАТЕНИКЪТ

Видях го, обкръжен от врагове,

да ги отблъсва, както нявга Хектор^[11],

надеждата на Троя, е отблъсвал

ахейците, нападащи града му;

ала при толкова неравни сили

и Херкулес не може да надвива.

Със много удари поваля дъб

и малката секира; многобройни

ръце успяха да пленят баща ви,

но умъртвен бе той от Клифорд само

и от кралицата, която сложи

корона на главата му за гавра,

злорадо подигра се на скръбта му

и, щом заплака той, му даде кърпа,

пропита с детската невинна кръв

на сладкия му Рътланд, да, на брат ви,

погубен от безжалостния Клифорд;

и след като така — и с друго още —

се надруга над вашия баща,

отсякоха главата му, която

сега стърчи над портите на Йорк —

за първи път видях тъй тъжна гледка!

 

ЕДУАРД

О, сладки Йорк, стълб главен на дома ни,

ти рухна и сега сме без опора!

О, Клифорд, бесни Клифорд, ти уби

най-доблестния рицар на Европа,

и то с предателство, защото инак,

лице в лице, той би те победил!

Дворецът на душата ми сега

превърна се в затвор. Да би могла

от него да избяга тя, така че

плътта ми да намери мир в пръстта,

защото радост аз от днес нататък

не ще открия никъде и в нищо!

 

РИЧАРД

Не мога да заплача: всички влаги

на тялото ми и така не смогват

да угасят сърдечната ми пещ,

а и езикът не успява с думи

да облекчи товара ми, защото

дъхът, за тях потребен, дораздухва

пожарите, бушуващи в гръдта ми,

които с плач бих искал да гася.

Не, мъката омеква от сълзите!

Плачът — за малките; мъстта — за мен!

Аз нося твойто славно име, Ричард,

и мъст за твойта гибел ще въздам

или ще падна в славен опит сам!

 

ЕДУАРД

На теб остави името си той,

а пък на мен — земи и герб на дук.

 

РИЧАРД

О, не, ако си пиле на орел,

във слънцето се взри с немигащ поглед:

не герб на дук и не земи на дук —

той трон и кралство ти остави тук.

Ако не искаш твои да са те,

то значи си от другиго дете!

 

УОРИК

Привет, милорди! Вестите какви са?

 

РИЧАРД

Ако при всяка вест, могъщи Уорик,

ний трябва да се мушваме с кинжал,

от думите ни по ще ни боли,

отколкото от раните. О, Уорик,

дук Йорк е мъртъв!

 

ЕДУАРД

                Мъртъв, мъртъв, Уорик!

Чудесният Плантадженет, комуто

ти беше скъп, тъй както му бе скъпо

душевното спасение, е мъртъв!

Лорд Клифорд, тоя звяр го е убил!

 

УОРИК

Оплаках преди цели десет дена

таз тъжна вест и тука съм сега,

за да прибавя към скръбта ви скръб

със своите по-пресни новини:

след кървавия бой при Уейкфийлд, гдето

баща ви дъх пое за сетен път,

по бързи пратеници вест получих

за вашия разгром и за смъртта му.

Тогава, в качество на лорд-настойник,

аз сбрах във Лондон свойте приближени

и със войска — отлична според мен —

повел и краля, за да ми помага,

отправих се в посока към Сент Олбанз,

за да възпра кралицата, понеже

от съгледвачите си бях узнал,

че тя бе вече тръгнала към Лондон

със намерение да отмени

приетия от Парламента указ,

отнасящ се до клетвата на краля

и вашите права върху престола.

Накратко, при Сент Олбанз ний и те

се срещнахме и двете ни войски

се биха храбро, но дали защото

духът на нашите се охлади

от туй, че кралят гледаше почти

със нежност свойта войнствена кралица,

или слухът за нейните успехи

ги бе смутил, или ги смръзна страх

от яростта на Клифорд, който гръмко

заплашваше пленените със смърт,

аз сам не зная, но едно е вярно,

че мечовете на вразите бяха

подобни на светкавици, а тези

на нашите, по-меки от летеж

на кукумявка, да, и по-безстрастни

от удара на мързелив селяк,

вършеещ чуждо, падаха върху им

без сила, сякаш галеха роднини.

Опитах се да влея страст във тях,

като им спомнях правото ни дело

и обещавах плячка и награди,

но всичко бе напразно и след малко

загубили те бяха дух за бой,

а ний — край тях — надежда за победа.

Тъй всичко свърши с поголовно бягство:

избяга при кралицата и кралят,

а брат ви Джордж, дук Норфък и аз сам

поехме за насам с усилен марш,

защото знаехме, че тук, край Уелс,

събирате войска за нова битка.

 

ЕДУАРД

А где е Норфък, благородни Уорик?

И Джордж кога е прекосил морето?

 

УОРИК

Шест мили приблизително делят ни

от лагера на дука, а пък брат ви

бе пратен неотдавна със войска

от леля ви, бургундската дукеса,

да ни помогне в трудната война.

 

РИЧАРД

Неравен бил е боят, щом е бягал

мъжественият Уорик! Много пъти

аз слушал съм за Уорик, славно гонил,

за Уорик, срамно гонен — ни веднъж.

 

УОРИК

За срам и този път не слушаш, Ричард —

ти знаеш, таз десница би могла

да смъкне диадемата на Хенри

и да изтръгне знака на властта

от неговата длан, дори да беше

известен той със войнственост, тъй както

прочут е с благост, кротост и набожност!

 

РИЧАРД

Не се сърди, добре те зная, Уорик.

Говоря тъй от обич към честта ти.

Но в тези тежки дни какво да правим?

Дали с раса доспехите сменили,

молитви към Мария да броим

с янтарно тракане, или със трясък

по вражеските брони да бележим

набожността си? Ако сте съгласни

с последното, кажете го — и в бой!

 

УОРИК

Затуй дошъл е Уорик да ви търси,

затуй и брат ви Монтагю е тука.

Изслушайте ме! Гордата кралица,

надменният Нортъмбърланд и Клифорд

и другите високомерни птици

от тяхната порода съумяха

да обработят восъчната воля

на мекия ни крал. Под клетва той

ви обеща да наследите трона

и актът бе записан в Парламента,

а пък сега зловредната им шайка

е в Лондон с цел да скъса този акт

и укрепи дома на Ланкастър.

Те имат трийсет хиляди войника

и ако ний успеем да потегнем

към двайсет и пет хиляди със тези,

които ний доведохме със Норфък,

и тез, които ти, безстрашни Марч,

ще набереш сред верните си уелсци,

тогава via^[12]! Тръгваме към Лондон!

За втори път коне ще яхнем в пяна,

за втори път ще викнем: „Бий врага!“

И този втори път не ще побегнем!

 

РИЧАРД

Отново чувам доблестния Уорик!

Да няма ден за този, който хукне,

когато Уорик заповядва: „Стой!“

 

ЕДУАРД

Лорд Уорик, аз на теб ще се облегна,

ако се люшнеш ти, и Едуард

ще рухне също тъй, не дай си Боже!

 

УОРИК

Преди граф Марч, сега си ти дук Йорк.

Престолът ще е следващата крачка.

Ще бъдеш прогласяван крал английски

във всеки град, през който ще преминем,

и всеки, който не подхвърли шапка,

ведно с главата си ще я загуби!

Кралю, безстрашни Ричард, Монтагю,

достатъчно мечтали сме за слава,

кажете да тръбят и да вървим!

 

РИЧАРД

Тогава, Клифорд, колкото и твърдо

да е сърцето ти — а че е камък,

доказаха го твоите дела, —

аз идвам с меча си да го пронижа

или да падна сам!

 

ЕДУАРД

                Тръби, тръбете!

Закриляйте ни, Бог и свети Георги!

 

УОРИК

Какво ни носиш? Говори!

 

ПРАТЕНИКЪТ

                        Дук Норфък

ви съобщава, че с големи сили

кралицата настъпва. Той желае

да има спешно разговор със вас.

 

УОРИК

Отлично! Да вървим, безстрашни войни!