Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The third Part of Henry the Sixth, 1591 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми
Събрани съчинения в осем тома
Превел от английски: Валери Петров
Художник: Петър Добрев
Редактор на изданието Бояна Петрова
Редактор на издателството Иван Гранитски
Коректор Евгения Владинова
Формат 16/60/90 Печатни коли 49
Печат
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Трета сцена
Бойното поле между замъка „Сандъл“ и Уейкфийлд.
Влизат Рътланд и неговият Наставник.
РЪТЛАНД
Къде да бягам? Как да се измъкна?
Наставнико, виж, кървавият Клифорд
съзря ни, приближава се към нас!
Влизат Клифорд и Войници.
КЛИФОРД
Махни се, отче! Твоят сан те пази!
А туй хлапе на Йорк, туй пале, чийто
баща безжалостно уби баща ми,
за него — смърт!
НАСТАВНИКЪТ
Ще я приемем двама!
КЛИФОРД
Махнете го!
НАСТАВНИКЪТ
Не го убивай, Клифорд!
Ще те намразят и небе, и хора!
Бива извлечен от Войниците.
КЛИФОРД
Я гледай го! Умряло ли е вече?
Или страхът очите му затваря?
Сега ще ги отворим! Ха, прогледна!
РЪТЛАНД
Тъй в клетката лъвът свирепо гледа
към жертвата си, тръпнеща от ужас,
и тъй върти се в кръг около нея,
и тъй се приближава — ей го иде! —
за да разкъса крехкото й тяло!
Добри ми Клифорд, с меча си срази ме,
не ме убивай с тоз ужасен поглед!
Любезни Клифорд, моля ти се, чуй ме,
аз цел съм недостойна за гнева ти,
търси мъже за страшната си мъст,
а мене остави ме да живея!
КЛИФОРД
Нещастниче, пощада не очаквай —
баща ми със кръвта си е запушил
за твойта реч отвора на слуха ми!
РЪТЛАНД
Тогаз баща ми нека го отпушва
със свойта кръв! Той мъж е — бий се с него!
КЛИФОРД
Дори и братята ти, ако бяха
в ръцете ми, пак общата ви гибел
не би доутолила мойта мъст;
не, даже да изровя от земята
прогнилите ковчези на рода ви
и на вериги да ги окача
за срамен показ, пак със туй не бих
смирил гнева, бушуващ във гръдта ми!
Ликът на всеки, носещ име Йорк,
е фурия[4], която ме разкъсва,
и до деня, във който не изскубна
проклетия ви род и жив е още
един от вас, за мене тоз живот
ще бъде ад, затуй…
РЪТЛАНД
Да се помоля, Клифорд, позволи ми
преди смъртта си! Пощади ме, Клифорд!
КЛИФОРД
Да, както мечът знае да щади!
РЪТЛАНД
Не съм ти сторил зло. Не ме убивай!
КЛИФОРД
Не си, ала баща ти ми е сторил!
РЪТЛАНД
Преди да се родя! Ти имаш син,
заради него пощади ме, инак
и той ще има — Бог е справедлив! —
такава страшна гибел като мойта!
Хвърли ме във затвор за цял живот
и, щом те разгневя, тогаз убий ме,
но не сега, без повод!
КЛИФОРД
Аз — без повод?
Баща ти е убил баща ми! Мри!
РЪТЛАНД
Di faciant laudis summa sit Ista tuae[5]!
Умира.
КЛИФОРД
Плантадженет, Плантадженет, аз ида!
Тук тази кръв на твоя син ще хване
ръжда по меча ми, ако не смеся
и твойта с нея и избърша после
стоманата от общия съсирек!
Излиза.