Уилям Шекспир
Хенри VI. Трета част ^[0] (28)

Шеста сцена

 

РИЧАРД

Здравейте, сър! Пак с библия в ръка?

 

КРАЛ ХЕНРИ

Да, пак, добри ми сър… Защо „добри“?

„Сър“ стигаше. Ласкателството грях е.

Да кажеш „добър Глостър“, е като

да кажеш „добър дявол“ — чист абсурд

и в двата случая… Не, „сър“, и толкоз!

 

РИЧАРД

Сами ни оставете, коменданте!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Тъй лошият овчар от вълка бяга,

тъй точно беззащитната овчица

отдава първо руно, после гърло

на ножа на месаря… Какви сцени

със кръв и смърт подготвил ни е Росций^[36]?

 

РИЧАРД

Така е, гузният негонен бяга,

зад всеки храст крадецът вижда стражи.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Певецът горски, съумял по чудо

да се спаси от храста насмолен,

щом види клонка, пърха във уплаха

и аз сега със ужас гледам храста,

във който бедното ми пиле беше

подмамено, пленено и убито!

 

РИЧАРД

Голям глупец и празноглавец бил е

критянинът, обучил своя син

да хвърка като птица. То се знае,

хвъркатичкото цопнало в морето!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Да, аз Дедал^[37] съм; моят син — Икар;

баща ти — Минос; Едуард — туй слънце,

стопило восъка на мойто чедо;

а ти — морето, в чийто зъл въртоп

загина той! Убий ме с меч, не с думи!

Гръдта ми по-охотно ще приеме

стоманата, отколкото ухото —

ужасния ти разказ. Обясни ми:

защо си тук? Живота ли ми искаш?

 

РИЧАРД

Какво? Нима ме мислиш за палач!

 

КРАЛ ХЕНРИ

Не, знам, че си убиец и кръвник.

Палачът не убива невиновни.

 

РИЧАРД

Сина ти аз убих за дързостта му.

 

КРАЛ ХЕНРИ

Ако при първата ти дързост тебе

убил бе някой, син ми би бил жив!

И аз предсказвам, че безброй човеци,

които днес не дават капка вяра

на моя страх, ще плачат безутешно

(родители — по мъртви синове,

вдовици — по погубени съпрузи,

сираци — по загинали бащи)

и в сълзи и въздишки ще проклинат

часа, във който ти си се родил!

Във тоя час е кобно викал бухал,

мяукала е нощна кукумявка,

ужасна буря — къртила дървета,

чер гарван — гракал, кучета са вили,

крещяли свраки във нестроен хор.

Сред тез поличби майка ти е дала

с големи мъки, но за малко радост

живот на тебе, уроде безформен,

по нищо неприличащ на плода,

очакван от тъй хубаво дърво!

Родил си се със зъби — знак, че идеш

на тоя свят, за да разкъсваш хора,

и писано ти е — ако е вярно,

което казват…

 

РИЧАРД

                Стига съм те слушал!

Не свършил, прорицателю, умри!

Защото ми е писано и туй!

 

КРАЛ ХЕНРИ

И много още кръвнини след него!

О, Господи, прости ми и прости му!

 

РИЧАРД

Какво? Кръвта на Ланкастър се стича

към плочите надолу! Аз пък мислех,

че както е честолюбива, трябва

нагоре да се вдига. Бедни Хенри,

виж, мечът ми по тебе лее сълзи.

Дано такива — пурпурни — се леят

от всеки, който мисли зло на Йорк!

Ако искра живот мъжди във тебе,

върви, върви във ада. И кажи им,

че те изпраща Ричард, който няма

ни жал, ни страх, ни обич!

                        Тези думи,

които той изрече, бяха верни:

от майка си съм чувал много често,

че бил съм се родил напред с краката.

Защо пък не? Не съм ли имал право

да бързам да изтребя тез, които

отнели са ни правото? Жената,

която ме поела, така казват,

извикала: „О, Господи Исусе,

той има зъби!“ И така било,

и туй говорело, че аз съм щял

да хапя, да ръмжа и да разкъсвам!

Тогава, щом небето е създало

тъй криво тялото ми, нека адът

изкълчи съответно и ума ми!

Аз нямам братя! Инак съм издялан,

не като тях. И обичта, която

наричат беловласите „небесна“,

да никне и цъфти у всички други,

които си приличат, не у мен!

Аз сам съм. Сам за себе си. Така че

пази се, Кларънс, ти деня ми сенчиш,

но аз съм ти приготвил мрачна нощ:

такива предсказания ще пусна

в слуха на Едуард, че той ще почне

да тръпне за живота си и аз,

за да прогоня неговия страх,

ще стана твойта смърт. Сега крал Хенри

и малкия му принц ги няма вече —

твой ред е, Кларънс, после ред на друг,

додето стана пръв над всички тук!…

Ще хвърля тялото във друга стая

и там ще тържествувам и играя!