Уилям Шекспир
Хенри VI. Трета част ^[0] (26)

Четвърта сцена

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Милорди, мъдрият в беда не плаче,

а търси начин как да я оправи.

Какво, че мачтата ни е строшена,

въжето — скъсано, че сме без котва,

че половината ни екипаж е

погълнат от морето — нали още

кормчията е жив? Нима е редно,

оставил руля, той като дете

сълзи да лее в морската вода

и да подсилва силното, додето

сред хленча му в скалите се разбие

злочестият му кораб, който с ловкост

и смелост би могъл да се спаси?

Да кажем, че за нас бе котва Йорк —

какво от туй? Че Монтагю бе мачта —

какво от туй? Че мъртвите ни бяха

платна на кораба — какво от туй?

Не е ли Оксфорд втора здрава котва?

А Съмърсет не е ли втора мачта?

Не можем ли ний двама с моя Нед,

макар неопитни, веднъж да вземем

в ръцете си кормилото? Ний няма

да заревем, а курса ще държим

(дори и срещу вятъра) далече

от всички плитчини и канари,

които застрашават ни. Вълните

от ласка и от упрек не разбират,

а Едуард не е ли зло море?

Коварна плитчина не е ли Кларънс?

Не е ли Ричард зъбеста скала?

Врази са те на всекиго от нас:

Да плуваш по вълните — ще те глътнат!

По пясъка да тръгнеш — ще те всмукне!

Да скочиш на скалата — или прилив

ще те отмие, или ще загинеш

от глад и жажда! Тройна смърт ни дебне.

Това ви казвам, за да знае всеки,

ако му мине през ума да бяга,

че братята ще бъдат милосърдни

към него като тези три беди,

не повече! Затуй ви казвам: смелост!

Когато нещо е неотвратимо,

детинска слабост е да роним сълзи!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

Дори страхливец — мисля, — ако чуе

жена да произнася тези думи,

туй би му вдъхнало тъй много храброст,

че гол, без меч, нападнал би противник,

въоръжен до зъби! Туй не значи,

че се съмнявам в някого от вас,

защото, ако само подозирах,

че някой е страхливец тук, отдавна

да съм му казал сам да си отиде,

наместо в труден миг да заразява

съседа си със своята уплаха.

Все пак, ако такъв присъства тук

(не дай си Боже!), нека ни напусне,

преди да ни дотрябва помощта му!

Жени, деца да имат толкоз храброст,

а пък бойците да загубят дух,

туй би било позор невероятен!

 

ОКСФОРД

Чудесни принце, ти си възкресил

чутовния си дядо! Жив бъди

и неговата слава възроди!

 

СЪМЪРСЕТ

А който хладен е към таз надежда,

да си върви, в леглото да се мушне

и, стане ли, да му се смеят всички

като на бухал, появил се денем!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Благодаря ви, Съмърсет и Оксфорд!

 

ПРИНЦ ЕДУАРД

И приемете благодарността

на този, който още няма друго!

 

ПРАТЕНИКЪТ

Гответе се, милорди! Едуард

е недалече и готов за бой!

 

ОКСФОРД

Предчувствах го: отблизо ни притиска,

със цел да ни завари неготови!

 

СЪМЪРСЕТ

Но сбъркал е, защото сме в готовност!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Сърцето ми се радва на духа ви!

 

ОКСФОРД

На таз черта ще построим войската

и няма да отстъпим нито крачка!

 

КРАЛ ЕДУАРД

Привърженици мои, там отсреща

стърчи трънливата гора, която

със Божа помощ и със ваши сили

ще трябва днес до стъмване да бъде

изкоренена! Повече не искам

да ви разпалвам — и така пламтите,

и знам, ще я превърнете на пепел.

Сигнал за битка! Лордове, напред!

 

КРАЛИЦА МАРГАРИТА

Приятели, сълзите ми са в спор

с това, което искам да ви кажа,

защото виждате: при всяко слово

аз трябва преди туй да ги преглъщам.

Две думи само: кралят ви е в плен,

короната му — грабната, народът —

без жал избиван, кралската хазна —

изчерпана, законите — изтрити;

а там отсреща е вълкът, извършил

таз грозна пакост! Правото е с вас!

Бъдете храбри! С Божието име

напред срещу врага! Сигнал за бой!