Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The third Part of Henry the Sixth, 1591 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми
Събрани съчинения в осем тома
Превел от английски: Валери Петров
Художник: Петър Добрев
Редактор на изданието Бояна Петрова
Редактор на издателството Иван Гранитски
Коректор Евгения Владинова
Формат 16/60/90 Печатни коли 49
Печат
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Втора сцена
Бойното поле край Барнет.
Шум на битка. Влиза Крал Едуард, водещ ранения Уорик.
КРАЛ ЕДУАРД
Стой тук и нека с теб умре страхът ни,
защото от страшилището Уорик
се плашехме ний всички. Монтагю,
аз тебе търся! Твоят ред сега е,
че инак в гроба Уорик ще скучае!
Излиза.
УОРИК
Ах, кой е тук? Приятел или враг,
кажи ми, друже: кой е победител,
Йорк или Уорик? Но защо ли питам —
туй тяло изпосечено, тез кърви,
таз слабост, туй заглъхващо сърце
ми казват, че след малко ще предам
останките си тленни на пръстта,
а на врага — честта от тази битка!
Така под ударите на дърваря
загива кедърът, чиито клони
са приютявали орела царствен,
в чиято сянка кралят лъв е дремал,
и който извисявал е върха си
дори над вечното дърво на Зевса[31]
и защитавал немощните храсти
от яростния зимен горолом.
Очите ми, които, ето вече
смъртта покрива с черното си було,
по-остро и от слънцето по пладне
проникваха в измените на двора
и хората сравняваха тез бръчки
по челото ми, пълни с кръв сега,
със кралски гробници, защото кой
бе този крал, комуто да не можех
да изкопая гроба, кой монарх
посмяваше за миг да се усмихне,
когато Уорик беше сключил вежди?
И ето, всичко, цялата ми слава —
оваляна във прах и кръв! Къде са
дворци, градини, замъци? От всички
земи, които имах, ми остава
едно парче като за моя ръст.
Какво са власт, богатства? Прах и пръст!
Постигай приживе каквото щеш,
накрая все ще трябва да умреш!
Влизат Оксфорд и Съмърсет.
СЪМЪРСЕТ
Ах, Уорик, ако беше оцелял,
загубеното щяхме да си върнем!
Кралицата е слязла на брега —
сега узнахме го — с голяма сила;
да имаше в теб сила да избягаш!
УОРИК
Да имах, не бих бягал!… Монтагю,
любими братко, ако си наблизо,
вземи ръката ми и със целувка
задръж за миг духа ми, да не литне!
Не ме обичаш, виждам, инак с плач
измил би, братко, спечената кръв,
която не ми дава да говоря!
По-бързо, Монтагю, или съм мъртъв!
СЪМЪРСЕТ
О, Уорик, Монтагю те изпревари
и теб зова до сетния си дъх.
„Предайте моя поздрав — така каза —
на храбрия ми брат!“ И още много
опита се да каже, ала то
неясно като гръм във сводест зимник
за мен остана; чух да казва само
с последно хъркане: „Прощавай, Уорик!“
УОРИК
Мир на праха му! Бягайте, милорди!
До среща на небето!
Умира.
ОКСФОРД
Преди туй
кралицата да срещнем тука долу!
Побързайте!
Излизат, като изнасят тялото на Уорик.