Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The third Part of Henry the Sixth, 1591 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми
Събрани съчинения в осем тома
Превел от английски: Валери Петров
Художник: Петър Добрев
Редактор на изданието Бояна Петрова
Редактор на издателството Иван Гранитски
Коректор Евгения Владинова
Формат 16/60/90 Печатни коли 49
Печат
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Пето действие
Първа сцена
Ковентри.
Над стените се появяват Уорик, Кметът на града, двама Пратеници и други.
УОРИК
Повикайте вестителя на Оксфорд!…
Къде е господарят ти, войнико?
ПЪРВИ ПРАТЕНИК
На път за тук. Сега ще са към Дънсмор.
УОРИК
А Монтагю на колко е от нас?
Вестителят му где е?… Отговаряй!
ВТОРИ ПРАТЕНИК
Към Дейнтри, сър, и със голяма сила.
Влиза Съмървил.
УОРИК
О, Съмървил! Какво ми казва Кларънс?
Къде е зет ми според теб сега?
СЪМЪРВИЛ
Оставих го с войската му при Саутам.
Оттука го делят два часа път.
Барабанен бой.
УОРИК
Това е Кларънс! Неговият звук е!
СЪМЪРВИЛ
Не, друг ще бъде. Саутам е нататък,
а този иде нейде откъм Уорик.
УОРИК
Че кой ще е? Приятел неочакван?
СЪМЪРВИЛ
Наблизо са. Ще го узнаем скоро.
Звуци на марш. Тръбен звук. Влизат Крал Едуард, Ричард и Войници.
КРАЛ ЕДУАРД
Тръбачо, приближи се към стените
и дай сигнал за преговори с тях!
РИЧАРД
Виж как стърчи над бойниците Уорик!
УОРИК
Женкарят Едуард бил вече тук?
Къде са съгледвачите ни, спят ли,
или са ни предали, та сега
узнаваме за неговия поход?
КРАЛ ЕДУАРД
Съгласен ли си, Уорик, да отвориш
вратите на тоз град, превил коляно,
да наречеш крал Едуард свой крал
и от ръката му да просиш милост?
Направиш ли го, той ще ти прости.
УОРИК
Не, ти съгласен ли си да отдръпнеш
войските си оттук и спомнил кой
те е издигнал и свалил, разкаян,
мен, Уорик, да приемеш за наставник?
Направиш ли го, ще останеш дук.
РИЧАРД
Аз мислех, че поне ще каже „крал“!
Или неволно се е пошегувал?
УОРИК
Нима е низко званието „дук“?
РИЧАРД
Съвсем не е, щом беден граф го дава.
Васал до гроб за него ще ти бъда!
УОРИК
Аз, Ричард, дадох кралството на брат ти!
КРАЛ ЕДУАРД
И тъй да е, все пак е мое значи!
УОРИК
Не си Атлас[29] за тъй огромно бреме,
затуй, слабако, взех си го обратно
и сложих го на плещите на Хенри.
Той крал е мой! Аз поданик съм негов!
КРАЛ ЕДУАРД
Но тоз твой крал е, графе, пленник мой.
Сега кажи да чуем, храбри Уорик:
какво е едно тяло без глава?
РИЧАРД
Горкичкият ни граф! Не е предвидил,
че той десетката додето вади,
друг асото му вдига от тестето!
В двореца на епископа остави
ти своя крал и сто срещу едно
ще се намерите със него в Тауър!
КРАЛ ЕДУАРД
Така ще стане. Но си още Уорик!
РИЧАРД
Лови момента, Уорик! На колене!
Сега кови! Желязото изстива!
УОРИК
Ръката си по-скоро ще отрежа
и с другата по тебе ще я хвърля,
ала платна не ще сваля тъй ниско,
че в твоите ръце да се предам!
КРАЛ ЕДУАРД
Разгъвай ги тогаз и да ти бъдат
благоприятни ветрове и прилив!
Но знай, навила смолните ти къдри,
ръката ми, додето още топла
е твоята отсечена глава,
с кръвта ти ще напише във праха:
„Менящият се с ветровете Уорик
не ще изменя вече!“
Влиза с барабанен бой и знамена Оксфорд, следван от Войниците си.
УОРИК
О, мило знаме! Вижте, Оксфорд иде!
ОКСФОРД
Оксфорд, Оксфорд, за Ланкастър!
Влиза с Войниците си в града.
РИЧАРД
Вратите са отворени. Да влезем!
КРАЛ ЕДУАРД
Тъй тил оголваме за друг противник!
Да чакаме в готовност — те безспорно
ще се опитат да извършат излаз,
за да ни срещнат в бой, а ако не,
градът е слабо укрепен и ние
без много труд ще ги изчоплим вън!
УОРИК
Навреме, Оксфорд! Липсваше ни много!
Влиза с барабанен бой и знамена Монтагю, следван от Войниците си.
МОНТАГЮ
Монтагю, Монтагю, за Ланкастър!
Влиза с Войниците си в града.
РИЧАРД
За твоята измяна ти и брат ти
ще ни платите с ценната си кръв!
КРАЛ ЕДУАРД
По-силен враг — по-радваща победа!
Сърцето ми предчувствува успех!
Влиза с барабанен бой и знамена Съмърсет, следван от Войниците си.
СЪМЪРСЕТ
Съмърсет, Съмърсет, за Ланкастър!
Влиза с Войниците си в града.
РИЧАРД
Двамина дукове на Съмърсет
платиха със живота си на Йорк —
ако е здрав тоз меч, ще станат трима!
Влиза с барабанен бой и знамена Кларънс, следван от Войниците си.
УОРИК
Ха, ето го и Кларънс със войска,
достатъчна, за да се справи с брат си!
Стремежът му към справедливостта
надвил е, виждам, братското му чувство.
Ела при мене, зетко! Знам, ще дойдеш,
когато Уорик вика!
КЛАРЪНС
А това
какво то значи, знаеш ли го, татко?
Смъква от шапката си червената роза.
Позора си към тебе запокитвам!
Аз няма да руша дома, чиито
стени баща ми е споил с кръвта си,
за да издигам Ланкастър на трона!
Нима си мислиш, Уорик, че съм толкоз
безчувствен, груб, жесток и изроден,
че да насоча меча на войната
към своя роден брат и крал законен?
Ще ми напомниш клетвата навярно.
Да й остана верен, би било
по-скверен грях от този на Йефтай[30],
принесъл дъщеря си в жертва Богу.
За своята простъпка се разкайвам
така дълбоко, че за да заслужа
от брат си прошка, тук те обявявам
свой смъртен враг и казвам, че където
и да те срещна (а пък ще те срещна,
ако покажеш нос отвъд зида!),
ще ти платя, задето ме подмами.
Аз тебе предизвиквам, а към брат си
обръщам руменеещи страни:
„Прости ми, Едуард, ще го изкупя!
Ти, Ричард, изглади чело! От днеска
не ще ме видиш тъй непостоянен!“
КРАЛ ЕДУАРД
Ела при брат си! По-любим те чувствам,
отколкото ако до днес изобщо
не бе ни давал повод да те мразим!
РИЧАРД
Добре дошъл! Постъпи като брат!
УОРИК
О, свръхизменник! О, клетвопрестъпник!
КРАЛ ЕДУАРД
Е, Уорик, ще напуснеш ли стените
или да ти ги струпаме отгоре!
УОРИК
Не съм се сгушил тук, за да се браня!
Към Барнет тръгвам. Хайде, Едуард,
срещни ме на открито, ако смееш!
КРАЛ ЕДУАРД
Ще смея, Уорик, и ще тръгна пръв!…
Напред, бойци! Победа! Свети Георги!
Излиза, следван от своите Привърженици.
Звуци на марш, Уорик и неговите Привърженици също напускат стените.