Уилям Шекспир
Хенри VI. Втора част ^[0] (4)

Трета сцена

 

ПЪРВИ ПРОСИТЕЛ

Елате по-насам, приятели! Лорд-настойникът ще мине подир малко оттук и ние ще му връчим тъжбите си вкупом.

 

ВТОРИ ПРОСИТЕЛ

Господ да му бъде настойник, добър човек е той, благослови го, Боже!

 

ПИТЪР

Ей го, иде! Той е май че. И с него е кралицата. Аз съм първи по ред!

 

ВТОРИ ПРОСИТЕЛ

Назад, глупако! Това не е лорд-настойникът, а дук Съфък!

 

СЪФЪК

Казвай, приятелю! Искаш ли нещо от мене?

 

ПЪРВИ ПРОСИТЕЛ

Прощавайте, милорд! Взех ви за лорд-настойника!

 

КРАЛИЦАТА

За лорд-настойника ли? До него ли са просбите ви? Дайте да ги видя. За какво е твоята?

 

ПЪРВИ ПРОСИТЕЛ

Оплаквам се от Джон Гудман, ваша милост, човека на кардинала. Той ми заграби къщата, земите, жената, всичко!

 

СЪФЪК

И жена ти! Виж, това е голяма несправедливост… А твоята? (Чете.) „Срещу лорд Съфък, който огради за себе си общинската мера на Медфорд.“ Какво значи това, господин мошенико?

 

ВТОРИ ПРОСИТЕЛ

Простете, сър, аз съм само беден представител на града!

 

ПИТЪР (дава своята просба)

Срещу моя майстор Томас Хорнър, който казва, че дук Йорк бил законен престолонаследник.

 

КРАЛИЦАТА

Какво говориш? Нима дукът му е казвал, че е законен престолонаследник?

 

ПИТЪР

Кой? Майсторът ми да е престолонаследник? Не, моят майстор каза, че дукът е престолонаследник, а кралят — узурпатор.

 

СЪФЪК

Хей, слуги!

Задръжте тоя човек и изпратете пристава със стражи да докарат майстора му… Ще разгледаме подробно твоя въпрос пред краля.

 

КРАЛИЦАТА

А вий, които търсите, простаци,

закрилата на своя лорд-настойник,

отново съчинете свойте просби

и тичайте при него!

                Марш оттука!

Пратете ги по дяволите, Съфък!

 

ПРОСИТЕЛИТЕ

По-бързо да си тръгваме! Вървете!

 

КРАЛИЦАТА

Кажете, Съфък, туй ли е редът

във двора на английските крале?

Така ли Албион^[10] се управлява

и толкоз ли тежи във него кралят?

Все тъй ли питомец ще бъде Хенри

на своя пълновластен опекун,

а аз — кралица на слова, а всъщност

зависима от някакъв си дук?

Ей Богу, Пул, когато ти във Тур

кръстоса копие във моя чест

и очарова френските ни дами,

аз казах си, че вашият крал Хенри

ще е на теб приличен по геройство,

обноски рицарски и външен облик,

а той оказа се наклонен само

към благи мисли и молитви попски:

наместо с рицари — дружи с монаси,

не меч размахва, а цитати книжни

и люби само образите свети.

Би трябвало Конклавът^[11] незабавно

да го направи папа и положи

на челото му тройната корона

на Божия наместник — туй ще бъде

подхождащо за неговата святост!

 

СЪФЪК

Госпожо, успокойте се: тъй както

доведох ви във Англия, ще сторя

да бъдете щастлива между нас.

 

КРАЛИЦАТА

Освен надменния настойник тук са

тоз горд духовник Бофорт, Съмърсет,

мърморещият Йорк и Бъкингам;

а даже и най-слабият от тях

е по-могъщ от краля на страната.

 

СЪФЪК

А най-могъщият от тях е слаб

пред Невиловци: Солзбъри и Уорик

не са за пренебрегване, мадам.

 

КРАЛИЦАТА

Но двойно повече от всички тях

ме дразни таз наперена особа,

жената на настойника! Из двора

тя носи се със цял рояк от дами,

досущ императрица, не съпруга

на някакъв си дук, и чужденците

й дават мойта титла, щом я видят.

Един годишен доход на мъжа си

тя носи върху себе си и, зная,

презира бедността ни. Нима няма

да доживея да й отмъстя?

Чух вчера тази никаквица, тази

презряна твар високо да се хвали

пред своите изнежени любимци,

че шлейфът на най-скромната й рокля

бил струвал много повече от всички

имоти на баща ми, преди Съфък

да бил му дал две области за мен!

 

СЪФЪК

Мадам, за нея съм приготвил примки

и лепкав клей; и сложил да я мамят

рой птичета със толкоз сладък глас,

че скоро тя в кафез ще се намери

и няма да ви дразни занапред.

Така че оставете я на мира

и слушайте съвета ми: макар че

не ни е свръхприятен кардиналът,

със него и със лордовете трябва

да се сплотим, додето доведем

дук Хъмфри до немилост и провал.

А колкото до Йорк, таз прясна жалба,

повярвайте, не ще му е от полза.

Така един след друг ще ги изскубем,

додето вие уловите здраво

кормилото на нашата страна.

 

КРАЛЯТ

За мен е безразлично кой ще бъде —

тежат еднакво Съмърсет и Йорк.

 

ЙОРК

Ако във Франция е действал зле,

лишете Йорк от титлата „регент“.

 

СЪМЪРСЕТ

Ако за Франция не е достоен,

на Йорк ще я отстъпи Съмърсет.

 

УОРИК

Дали сте вий достоен, не е важно —

въпросът е, че Йорк е по-достоен!

 

КАРДИНАЛЪТ

Не се меси, честолюбиви Уорик,

когато спорят по-добри от теб!

 

УОРИК

Не сте от мене по-добър във боя!

 

БЪКИНГАМ

Тук всички са от тебе по-добри!

 

УОРИК

След време може най-добър да стана!

 

СОЛЗБЪРИ

Спокойно, сине! Бъкингам, да чуем:

защо регент да бъде Съмърсет?

 

КРАЛИЦАТА

Защото кралят иска тъй да бъде!

 

ГЛОСТЪР

Госпожо, кралят ни е пълнолетен

и може сам да казва свойта воля.

Това не са въпроси за жени!

 

КРАЛИЦАТА

Щом той е пълнолетен, защо трябва

над себе си да има лорд-настойник?

 

ГЛОСТЪР

Настойник на страната съм, госпожо,

не негов. И щом кралят го поиска,

веднага ще напусна своя пост.

 

СЪФЪК

Тогава напусни го! И със него —

и своето безочие! Откакто

си крал у нас — защото не ли ти

си истинският крал на този остров? —

страната ни отива към разруха.

Дофинът ни надви отвъд ръкава,

а тук са всички перове и знатни

слуги на едноличната ти власт!

 

КАРДИНАЛЪТ

Изстиска общините и опразни

сандъците на святата ни църква!

 

СЪМЪРСЕТ

За замъци и дрехи на жена си

опустоши държавната хазна!

 

БЪКИНГАМ

Със своите безмилостни присъди

надхвърли тъй закона, че изложи

сам себе си на неговия удар!

 

КРАЛИЦАТА

За търговията със градове

във Франция — когато се докаже —

ще има да подрипваш без глава!

Подайте ми ветрилото!… Какво?

Не ти се ще, пачавро?

                Ах, простете!

Това сте били вие, аз не знаех!

 

ЕЛЕОНОРА

Да, аз съм, горделива французойко!

Да можех да те стигна с нокти, щях

да ти изпиша муцуната дръзка

със тези десет заповеди Божи^[12]!

 

КРАЛЯТ

Случайно беше, успокой се, лельо!

 

ЕЛЕОНОРА

Случайно? Ха! Внимавай, господарю,

че тя ще те повие в пелени

и залюлее в люлчица! Но знай,

макар че тази фуста тук царува,

тя няма безнаказано да удря

плесница на мадам Елеонора!

 

БЪКИНГАМ (към кардинала)

Ще ида подир нея, за да видя

какво сега ще предприеме Хъмфри.

Тя тъй е раздразнена, че ще стигне

и без пришпорване до свойта гибел.

 

ГЛОСТЪР

Разходката из двора, господа,

гнева ми уталожи и отново

ви връщам към държавните въпроси.

На вашите безпочвени нападки

отвръщам: докажете ги и аз

готов съм да застана пред закона.

Дотолкоз Бог да ме помилва горе,

доколкото съм верен тук на трона!

Но казвам, да се върнем към въпроса.

Кралю, за мене Йорк е най-достоен

да управлява френските земи.

 

СЪФЪК

Преди да вдигнете ръка за него,

бих искал, господа, да приведа

една причина, поради която

дук Йорк ще бъде по-неподходящ

за титлата „регент“ от всеки друг!

 

ЙОРК

Аз две причини ще ти кажа, Съфък!

Едната е в това, че не угаждам

с ласкателства на твойта горделивост,

а другата — в това, че ако бъда

посочен за регент, лорд Съмърсет

ще ме държи без припаси и средства,

додето цяла Франция попадне

в ръцете на дофина. Веднъж вече

зависил съм от него и Париж

бе обсаден, измъчен с глад и взет!

 

УОРИК

Тъй беше и предателство по-низко

не помня никой друг да е извършвал!

 

СЪФЪК

Затваряй си устата, дръзки Уорик!

 

УОРИК

Защо да я затварям, горди Съфък!

 

СЪФЪК

Защото тук един е обвинен

в предателство. Дано дук Йорк успее

да ни докаже свойта непричастност!

 

ЙОРК

Твърди ли някой тук, че съм предател?

 

КРАЛЯТ

Кои са тез? Доизкажи се, Съфък!

 

СЪФЪК

Тоз момък, господарю, обвинява

в измяна своя майстор, който казал,

че Ричард Йорк би трябвало да бъде

английски крал, а вие незаконно

заемали сте неговото място.

 

КРАЛЯТ

Кажи, човече, казвал ли си туй?

 

ХОРНЪР

С разрешение, ваше величество, никога не съм ни казвал, ни помислял таквиз неща! Бог ми е свидетел, тоя негодник лъжливо ме обвинява!

 

ПИТЪР

Тия пръсти да изсъхнат, господа, ако не го каза една вечер на тавана, когато лъскахме бронята на лорд Йорк!

 

ЙОРК

Ах, долно торище! Слуга безроден!

За тези твои думи на предател

главата ти ще снема! Господарю,

аз моля ваша милост да накаже

с най-строгата присъда тоз негодник!

 

ХОРНЪР

Ваше величество, обесете ме, ако съм казал някога такива думи! Тоя тука е мой помощник и преди няколко дена, като го наказах за една негова грешка, е дал на колене клетва пред Бога, че щял да ми отмъсти! Имам свидетели за това! Умолявам ви, ваше величество, не погубвайте един честен човек, оклеветен от негодник!

 

КРАЛЯТ

Какво да сторим по закона, чичо?

 

ГЛОСТЪР

Ако ме питате, милорд, бих казал,

регент на Франция да назначим

дук Съмърсет, защото този случай

засенчва с подозрения дук Йорк;

а пък за тези да насрочим ден,

във който да се срещнат във двубой,

защото майсторът изглежда има

свидетел, че помощникът го мрази.

Законът и дук Хъмфри казват тъй!

 

СЪМЪРСЕТ

Благодаря ви, господарю мой!

 

ХОРНЪР

Готов съм да го срещна във двубой!

 

ПИТЪР

Господарю, аз не мога да се бия! За Бога, пожалете ме, човешката злоба е против мене! Господи, смили се! Мене не ме бива да вдигна меч! О, Божичко, сърцето ми!

 

ГЛОСТЪР

Двубой или бесилка, сам избирай!

 

КРАЛЯТ

Тез двамата да чакат във затвора

последното число на тоя месец,

когато ще се срещнат. Съмърсет,

ще дойдем всички с теб да те изпратим.