Уилям Шекспир
Хенри VI. Втора част ^[0] (3)

Втора сцена

 

ЕЛЕОНОРА

Защо съпругът ми е свел глава

подобно житен клас, едва удържащ

обилния подарък на Церера^[7]?

Защо си сбърчил вежди, о, мой Хъмфри,

студен за радостите на света?

Защо в земята си забол очи,

като че ли е в нея скрито туй,

което омагьосва твоя поглед?

Какво е то? Короната на Хенри

със всички кралски почести към нея?

Ако е тъй, пълзи, с лице рови,

дорде глава залостиш във кръга й!

Простри ръка, сграбчи тоз златен обръч!

Не стига ли? Ще й донадя свойта

и сграбчили го двама, тъй високо

глави във небесата ще издигнем,

че няма след това да унизим

очите си със поглед към пръстта!

 

ГЛОСТЪР

О, сладка Нел, ако за тебе мил съм,

гони властолюбивите си мисли!

Река ли да помисля нещо лошо

за своя хрисим племенник и крал,

да бъде туй последната ми мисъл

на тоя тленен свят! През тая нощ

лош сън сънувах, Нел, и той гнети ме!

 

ЕЛЕОНОРА

Кажи ми го и аз ще го разсея

със разказа за своя утрин сън^[8]!

 

ГЛОСТЪР

Сънувах, че тоз жезъл, знак на моя

върховен сан във двора, беше счупен —

кой беше го направил не си спомням,

навярно кардиналът — и на двете

парчета негови стърчеха грозно

главите на дук Едмънд Съмърсет

и на дук Съфък, Уилям де ла Пул.

Какво туй значеше, небето знае.

 

ЕЛЕОНОРА

О, туй е значело, че който скърши

едничка клонка от леса на Глостър,

ще я плати с главата си; но слушай

какво сънувах аз, мой сладки Хъмфри:

бях седнала на главния престол

във катедралата на Уестминстър,

където коронясваме кралете,

а Хенри и жена му, на колене,

поставяха на моята глава

венеца на английската държава!

 

ГЛОСТЪР

Елеонора, трябва да те смъмря!

Тщеславна, зле възпитана съпруго,

не си ли втора дама във страната,

обичана жена на лорд-настойник?

Не разполагаш ли със всяко благо,

което би могла да пожелаеш,

та седнала си козни да плетеш,

за да захвърлиш себе си и мен

от висшето ни място в обществото

вдън бездната на кралската немилост?

Отивай си! Не искам да те слушам!

 

ЕЛЕОНОРА

Защо тъй гневно се нахвърляш, мъжо,

върху жена си, затова че тя

ти казва свойте сънища? Добре,

от днес не ще споделям с тебе нищо

и няма да ме мъмриш.

 

ГЛОСТЪР

                        Стига, Нел!

Не се сърди! И аз не ти се сърдя.

 

ПРАТЕНИКЪТ

Почтени лорд-настойнико, крал Хенри

ви кани да отидете в Сент Олбанз^[9],

където той и нашата кралица

лов искат да устроят със соколи!

 

ГЛОСТЪР

Отивам. Хайде, Нел, ела със нас!

 

ЕЛЕОНОРА

Ще ви последвам незабавно, Хъмфри.

Ще ги последвам, като няма как

да ги предшествувам, додето Глостър

е толкоз безхарактерен и слаб!

Жена ако не бях, а мъж и дук,

и при това тъй близък до престола,

безстрашно бих помела тез глупаци

и път си бих направила към него

от техните безглави вратове;

но и жена, ще си издействам роля

във представлението на Фортуна.

Сър Джон, къде си? Влез! Не се страхувай!

Сама съм — ще беседваме спокойно.

 

ХЪМ

Исус да ви закриля, ваше кралско

величество!

 

ЕЛЕОНОРА

                Каква е тази титла?

„Величество“? Та аз съм само „Милост“!

 

ХЪМ

Но с Божа милост и със моя помощ

таз ваша титла, ваша милост, може

да се възвеличи!

 

ЕЛЕОНОРА

                Е, казвай, казвай!

Съгласни ли са Роджър Болинбрук

и Марджори Джурдейн да ми помогнат

със своите магии и вълшебства?

 

ХЪМ

Да, те ми обещаха да извикат

от земните недра дух знаещ, който,

запитан, би могъл да отговори

на вашите въпроси.

 

ЕЛЕОНОРА

                Туй ми стига.

Сама ще си помисля върху тях.

Когато се завърнем от Сент Олбанз,

ще действаме. На, дръж, вземи това,

да се почерпиш, Хъм, с онез, които

привлякъл си към тайното ни дело.

 

ХЪМ

Парата е добра и да не съм,

ако не го направя, сър Джон Хъм!

Но само че език зад зъби! Тихо!

В тез работи се иска пълна тайна:

дукесата ми плаща, за да викам

магьосници при нея. Но парите

добри са, и от дявола да идат.

При туй към мене златото тече

не само от мадам Елеонора.

Не казвам, че го дават кардиналът

и новият дук Съфък, но щом трябва

да си призная, точно те, прозрели

властолюбивата жена на Глостър,

ми заплатиха да й пусна тази

муха за чародейства и вълшебства.

Макар и поговорката да казва,

че майсторът мошеник пипал сам,

чрез мене пипат Уинчестър и Съфък…

Внимавай, Хъм, излиза, че за тебе

са майстори мошеници тез двама!

Но карай да върви! Боя се много,

че мойте хитрости ще провалят

дукесата и покрай нея Хъмфри.

Но няма да ги жаля я, когато

от тая работа ще падне злато!