Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The second Part of Henry the Sixth with the Death of the good Duke Humphry, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2012)
Начална корекция
Alegria(2012)
Допълнителна корекция
NomaD(2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми

Събрани съчинения в осем тома

Превел от английски: Валери Петров

Художник: Петър Добрев

Редактор на изданието Бояна Петрова

Редактор на издателството Иван Гранитски

Коректор Евгения Владинова

Формат 16/60/90 Печатни коли 49

Печат

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. —Добавяне

Трета сцена

Другаде на полето край Сент Олбанз.

Шум на битка. Отбой.

Влизат — с барабанен бой и знамена — Йорк, Ричард, Уорик и Войници.

 

ЙОРК

Кой може нещо да ми съобщи

за Солзбъри, за този лъв, навлязъл

във свойта зима, който, разярен,

забрави стари рани и болежки

и като момък във разцвет на сили,

се хвърли в боя? Днешната победа

не ще е нищо, ако я платим

със Солзбъри!

 

РИЧАРД

                Три пъти, татко, аз

помагах му да яхне своя кон,

три пъти го съгледах повален

и защитих го с меча си, три пъти,

измъкнал го встрани, го убеждавах

да си отдъхне, но го срещах пак,

където боят беше най-горещ.

Подобно губер скъп във бедна хижа

духът блестеше в слабото му тяло…

Но ей го, иде доблестният воин!

Влиза Солзбъри.

Кълна се в меча си, добре се би!

 

СОЛЗБЪРИ

Не само аз — добре се бихме всички,

заклевам се! Благодаря ти, Ричард.

Бог знае колко имам да живея,

но беше Му угодно ти трикратно

да ме избавиш днес от вярна смърт!

Но, лордове, не сме докрай довели

победата. Противникът избяга,

но туй е малко — той е от онези,

които се съвземат твърде лесно.

 

ЙОРК

Да, трябва да го стигнем непременно,

защото кралят, чувам, е побягнал

към Лондон, за да свика Парламента.

Да го застигнем ли, кажете, Уорик,

преди да са разпратили писмата?

 

УОРИК

Да го застигнем? Не! Да го преварим!

Днес беше славен ден за нас, кълна се,

и век след век ще има да си спомнят

Сент-Олбанзката битка, увенчала

с победа светла доблестния Йорк!

Звучете, барабан и звънка мед,

и още дни такива занапред!

 

Излизат.

Край