Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The second Part of Henry the Sixth with the Death of the good Duke Humphry, 1591 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми
Събрани съчинения в осем тома
Превел от английски: Валери Петров
Художник: Петър Добрев
Редактор на изданието Бояна Петрова
Редактор на издателството Иван Гранитски
Коректор Евгения Владинова
Формат 16/60/90 Печатни коли 49
Печат
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Втора сцена
На полето край Сент Олбанз.
Влиза Уорик.
УОРИК
Хей, Клифорд Къмбърландски, ако ти
не се боиш от мечката, излез —
сега, когато тръбен зов ечи
и въздухът е пълен с вик и стон —
да се сразиш със мене, Ричард Уорик!
Къде си, горди северняко Клифорд,
пресипнах да те викам на двубой!
Влиза Йорк.
Какво? Защо спешѐн сте, знатни лорде?
ЙОРК
Бащата Клифорд ми уби жребеца,
но аз му заплатих, като в замяна
направих от любимия му кон
храна за гарвани и лешояди!
Влиза Клифорд.
УОРИК
Часът удари за един от нас!
ЙОРК
Не, Уорик, стой! Друг дивеч си търси!
Аз трябва да убия тоз елен!
УОРИК
Тогава смело, Йорк — за трон се биеш!
Чест исках днес да си спечеля, Клифорд,
и много ме е яд, че те изпускам!
Излиза.
КЛИФОРД
Защо ме гледаш, Йорк? Започвай, хайде!
ЙОРК
За смелостта ти щях да те обикна,
ако не беше мой заклет противник!
КЛИФОРД
И аз ти бих похвалил храбростта,
ако не служеше на долно дело!
ЙОРК
Тя брани дело праведно и честно
и нека му помогне срещу теб!
КЛИФОРД
Душа и тяло хвърлям във играта!
ЙОРК
Голям залог! Готви се, да те видя!
Сражават се. Клифорд пада.
КЛИФОРД
La fin couronne les oeuvres[70]!
Умира.
ЙОРК
Тук долу ти смири се най-подир,
дано и горе Бог даде ти мир!
Излиза.
Влиза Клифорд Младши.
КЛИФОРД МЛАДШИ
Позор и ужас! Всичко е във бягство!
Уплахата поражда безпорядък,
а той вреди ни, вместо да помага!
Война, ти, дъще адска, със която
си служат небесата, щом са гневни,
хвърли във замразените сърца
на нашите войници дух за мъст!
Стори така, че бягството да спре!
Тоз, който по природа е войник,
не мисли за живота си, а който
за себе си загрижен е, той храброст
показва само от немай-къде!…
Вижда трупа на баща си.
О, нека свърши този грозен свят
и второто пришествие да слее
във пламъци земята и небето!
Всеобщата тръба да протръби
и заглуши дребнавата ни глъчка!
Нима ти беше писано, о, татко,
във мир преминал младото си време,
да стигнеш здрав до сребърната старост
и в дните, отредени на човека
за мир и почит, да загинеш тъй
във кървав бой! Пред тази страшна гледка
сърцето ми превръща се на камък
и каменно, дорде съм жив, ще бъде!
За старците пощада няма Йорк
и аз децата им не ще пожаля,
девичите сълзи за мен ще бъдат,
каквото е росата за пожара,
а хубостта, размекваща тирана,
ще влива само масло в моя гняв!
От днес ще бъда чужд на всяка милост,
дете щом зърна от дома на Йорк,
на късчета ще го накълцам, както
Медея стори с младия Абсирт[71],
ще се прославя само със жестокост!…
О, нова съсипия от древен дом,
ела на моя гръб! Тъй както нявга
Еней е носил стария Анхиз[72],
аз теб ще нося. Само че Еней
е носел живо бреме, поносимо
пред тази скръб, която нося аз!
Излиза, отнасяйки трупа, на баща си.
Влизат, сражавайки се, Съмърсет и Ричард.
Съмърсет пада мъртъв.
РИЧАРД
Лежи сега! Прострян пред тази кръчма
със фирма „При Сент Олбанския замък“,
със свойта смърт прослави Съмърсет
гадателя! Сърце, недей омеква:
поповете врага си да прощават,
князете със стомана го гощават!
Излиза.
Схватки. Влизат Кралят, Кралицата и други.
КРАЛИЦАТА
Насам, кралю! Да бягаме! По-бързо!
КРАЛЯТ
Не ще надбягаме небето, мила!
КРАЛИЦАТА
Но що за мъж сте вие? Сега всичко —
благоразумие, упорство, смелост —
налага да спасим, каквото можем,
а можем да го сторим само с бягство!
Далечен шум на битка.
Пленят ли ви, загубено е всичко,
спасим ли се — което е възможно,
ако не бъдете така безволев, —
ще стигнем Лондон, гдето ни обичат
и гдето ще е лесно да затъкнем
тоз пробив във съдбата ни! Елате!
Влиза отново Клифорд Младши.
КЛИФОРД МЛАДШИ
Ако не виждах страшната опасност,
към небесата бих изрекъл хула,
преди да кажа: „Бягайте, кралю!“
Но трябва. Пораженческият дух
обхванал е войската ни. По-бързо!
И ний, и вий да видим ще сме живи
нещастни тях, а себе си щастливи!
По-бързо, сър!
Излизат.