Уилям Шекспир
Хенри VI. Втора част ^[0] (22)

Десета сцена

 

КЕЙД

Проклето да е честолюбието ми! Проклет да съм аз самият, който уж нося меч, а още малко и ще пукна от глад! От пет дена се крия из тези гори и не смея да си подам носа от тях, защото цялата местност гъмжи от засади. Но вече така огладнях, че и да ме чакаха хиляда години живот, пак не бих могъл да се удържа. Прехвърлих се през зида в тая градина, за да видя не мога ли да си хрупна някой лист маруля или някоя глава лук, за да си залъжа стомаха… Това за лука точно пасва за моето положение: рекох да търся сполука, но нагазих в лука и сега си бия луковата глава — с какво да се нахраня!

 

АЙДЪН

О, кой във въртележката на двора

познава тази сладка тишина?

Туй не голямо бащино наследство

по-скъпо е за мен от цяло кралство.

Аз слава в чуждия провал не търся,

не ща да ми завиждат за богатство.

Доволен съм в таз своя скромна къща,

която гладен просяка не връща.

 

КЕЙД

Ей го стопанина! Иде да ме залови с правото на притежател, който е хванал чуждо добиче да пасе в неговата ливада!… Ах, простако, ти ще ме предадеш, зная, за да получиш от краля стоте фунта за главата ми, но аз ще те накарам да ядеш желязо като щраус, ще глътнеш ти, преди да се разделим, тоя меч, както щраусът гълта гвоздеи!

 

АЙДЪН

Човече груби, който и да си,

не те познавам, как ще те предам?

Не ти ли стига туй, че си се вмъкнал

във чуждата градина, за да грабиш

като крадец плода на моя труд,

та още ме заплашваш с груби думи?

 

КЕЙД

Заплашвам ли? Кълна се в най-добрата кръв, която е била проливана някога, не само те заплашвам, но и те предизвиквам в лицето! Погледни ме само: не съм слагал в устата си храна от пет дена, но ела ми насам с петимата си ратаи, и да не ям и зеленчук цял живот, ако не ви закова за земята един след друг като гвоздеи в порта!

 

АЙДЪН

Дорде е жива Англия, тук никой

не ще твърди, че Александър Айдън,

ескуайр^[64] от графство Кент, е влизал нявга

във бой с противник, изтощен от глад.

Опитай се да ме уплашиш с поглед.

Сравни снагите ни! По-слаб си, виждаш.

Ръката ти е колкото тоз пръст,

кракът ти като сламка е пред моя

и таз едничка моя жила, гледай,

е силна като цялото ти тяло.

Десницата си само ако вдигна,

и гробът ти е вече изкопан.

Но тъй като словата са слова,

останалото тоя меч ще каже!

 

КЕЙД

Ей Богу, не съм чувал досега за такъв боец! Меч мой, ако заспиш в ножницата си, преди да си накълцал като говеждо филе тоя селяндур, ще моля Бога да те претопят на обущарски кабари!

Убит съм! Гладът ме уби, не друго! Ако бяха дошли десет хиляди дяволи и някой да ми беше дал само десетте пропуснати яденета, щях да им изляза насреща! Съхни, градино, и стани гробище за всички, които обитават тоя дом, защото непобедената душа на Кейд напуска земята!

 

АЙДЪН

Нима убил съм Кейд, тоз изверг страшен?

Меч мой, за твоя подвиг ще те тача,

дорде съм жив, а след като умра,

над гроба ми ще бъдеш окачен!

С кръвта ще те оставя. Тя за тебе

ще е наметка на херолд, която

със своята украса прогласява

добитата от рицаря му слава!

 

КЕЙД

Сбогом, Айдън! Гордей се с победата си! Кажи на Кент, че е загубил най-добрия си мъж и съветвай всички да бъдат страхливци, защото аз, който не съм се боял от никого, бях надвит от своя глад, а не от чужда храброст.

 

АЙДЪН

Небето вижда, че това лъжа е.

Умри, проклятие за свойта майка!

Да можех, както вмъкнах меч в плътта ти,

да вмъкна в преизподнята духа ти!

Сега ще те дотътря за петите

до първото бунище и на него

ще отсека главата ти, която

тържествено ще отнеса на краля,

оставил твоя труп обезглавен

на гарваните, лакоми за тлен!