Уилям Шекспир
Хенри VI. Втора част ^[0] (2)

Първа сцена

 

СЪФЪК

Съгласно пълномощното, което

на тръгване към Франция получих,

а именно, от ваше кралско име

да сключа брак с принцеса Маргарита,

явих се в стародревния град Тур,

където пред французкия владетел

и краля на Сицилия Рение,

в присъствие на четирима дука —

Бретански, Калабрийски, Орлеански

и Алансонски, на седмина графа,

дванадесет барона и над двайсет

епископа тържествено и с блясък

извършен бе венчалният обред;

и ето ме, смирено коленичил

пред погледа на тези благородни

английски перове, предавам свойте

съпружески права над нейна милост

в ръцете ви, велики господарю,

чиято сянка представлявах в Тур.

Тъй ценен дар васал не е дарявал,

ни крал — такава хубост получавал!

 

КРАЛЯТ

Вдигни се, Съфък! Прелестна кралице,

добре дошла! Не мога да ви дам

друг знак за обич, по-горещ от тази

целувка жарка! Господи, ти, който

живот дарил си ми, сърце дари ми

богато на признателност, защото,

ако любов ни слее с тази хубост,

цял свят от земни радости ти даваш

на моята ликуваща душа!

 

МАРГАРИТА

Кралю на Англия, съпруже мой,

беседите, които мисълта ми

наяве и насън, сред свита денем

и нощем сред безмълвните молитви

води със вас, мой скъпи господарю,

ми дават смелост да ви поздравя

тъй просто, както бедният ми ум

и приливът на радост позволяват!

 

КРАЛЯТ

Ликът й ме плени, но туй богатство

на подплатената й с мъдрост реч

ме хвърлят от учудване във сълзи —

дотам сърцето ми е пълно с радост!

Английски лордове, единодушно

приветствувайте моята любов!

 

ВСИЧКИ (коленичат)

Добре дошла, кралице Маргарита!

 

МАРГАРИТА

Благодаря на всички ви!

 

СЪФЪК

Туй, лорд-настойнико, е текстът, с който

крал Хенри и крал Шарл се задължават

със кралска дума да живеят в мир

година и шест месеца от днеска.

 

ГЛОСТЪР (чете)

„Imprimis^[1], френският крал Шарл и Уилям де ла Пул, маркиз Съфък, посланик на Хенри, крал английски, се договарят, че казаният Хенри ще вземе за жена принцеса Маргарита, дъщеря на Рение, крал на Неапол, Сицилия и Йерусалим, и ще я направи кралица на Англия не по-късно от тридесетото число на този месец май. Item^[2], договорено е, че графствата Анжу и Мен се опразват от английски войски и се връщат на нейния баща…“

 

КРАЛЯТ

Какво ви стана, чичо?

 

ГЛОСТЪР

                        Господарю,

внезапна болка тука ме прободе

и замъгли очите ми. Простете,

не съм способен да чета нататък.

 

КРАЛЯТ

Четете вий тогава, чичо Бофорт!

 

КАРДИНАЛЪТ (чете)

„Item, договорено е, че графствата Анжу и Мен се опразват от английски войски и се връщат на нейния баща; тя самата ще бъде предадена на английския крал без каквато и да било зестра и като от него се поемат и разходите по пътуването й.“

 

КРАЛЯТ

Доволни сме. Коленичи, маркизе!

Опасвам те с тоз меч във знак на туй, че

от днеска си дук Съфък, пръв по ред!…

За осемнайсет месеца, дук Йорк,

свободен сте от титлата „регент

на Франция“!… Благодарим на всички:

вам, чичо Уинчестър и чичо Глостър,

вам, Бъкингам, вам Йорк и Съмърсет,

вам, Солзбъри и Уорик — за доброто

посрещане на нашата съпруга.

Да влезем вътре и да се погрижим

да бъде коронясана най-скоро!

 

ГЛОСТЪР

Английски перове, опори крепки

на нашата държава, Хъмфри Глостър

от вас не може да укрие свойта

гореща скръб, която е и ваша,

и обща скръб на цялата страна.

Нима затуй отдаде брат ми Хенри

на кървавите битки младост, храброст,

пари и хора и тъй често спа

на твърдо, под откритото небе,

във зимни мразове и летни жеги

да завладява френските земи,

по право негови? А брат ми Бедфорд

нима затуй ума си изразходва

да брани завладяното от Хенри

с политика? И вие, Съмърсет,

Йорк, Уорик, Солзбъри и Бъкингам,

в Нормандия и Франция нима

затуй получихте дълбоки рани?

Или пък аз и моят чичо Бофорт,

и мъдрият съвет на таз държава

в безкрайни заседания затуй

от ранна утрина до късен мрак

си блъскахме главите да държим

във страх французите и крал венчахме

напук на тях сина на Хенри Пети,

невръстен още, в техния Париж?

Затуй ли всичко бе? За да отидат

на вятъра тез мъки и успехи?

Да се стопят победите на Хенри,

трудът на Бедфорд, подвизите ваши

и бденията дълги на Съвета?

О, перове на Англия, помнете,

тоз брак съдбовен, тоз презрян съюз

ще зачертаят спомена за вас

от летописите и ще оставят

без белег от великата ви слава

надгробните ви плочи, ще катурнат,

където има паметник за туй,

че френските земи били са наши,

ще изличат, което е било,

така основно, сякаш че изобщо

не го е имало!…

 

КАРДИНАЛЪТ

Какви са, племеннико, тези толкоз

горещи речи? Франция е наша

и ний не смятаме да я изпуснем!

 

ГЛОСТЪР

Е, да, не смятаме, но вече, чичо,

не сме способни да я задържим!

Тоз дук новоизлюпен, този Съфък,

в чиято власт е всичко, вече дал е

Анжу и Мен на оня крал Рение

със пищни титли и закърпен плащ!

 

СОЛЗБЪРИ

Кълна се във Спасителя, тез графства

са ключът към Нормандия!… Но, чакай,

защо със сълзи плаче моят Уорик?

 

УОРИК

Защото няма как да си ги върнем!

Ако не беше тъй, с тоз меч бих лял

гореща кръв, наместо да проливам

с очите си сълзи! Анжу и Мен!

Това оръжие ги завоюва

и трябва днес да гледам градовете,

които съм превземал с кръв и пот,

възвръщани с миролюбиви думи?

Mort dieu^[3]!

 

ЙОРК

Ах, тоя Де ла Пул, дано опули

очи във примката, загдето стъпка

достойнството на храбрия ни остров!

Бих дал на Франция да ми изтръгне

сърцето от гръдта, преди да сключа

такъв позорен договор със нея!

До днешен ден английските крале

са получавали богати зестри,

когато са се женели, а Хенри

отдава своето, за да получи

една кралица, гола като прът!

 

ГЛОСТЪР

Най-смешната, нечувана шега е,

че Съфък, моля ви се, ни облага

със данък от една петнайсетина

върху имота ни, за да покриел

разходите по нейната разходка!

Да беше си останала да пука

от глад във Франция, наместо…

 

КАРДИНАЛЪТ

Лорд Глостър, прекалявате! Сам кралят

поиска от страната тази помощ!

 

ГЛОСТЪР

Лорд Уинчестър, аз зная мисълта ви.

Не моите слова са прекалени,

а моето присъствие ви дразни.

Църковнико надменен, вече виждам

гнева да бърчи твоето лице —

остана ли, ще почнем да се дърлим

постарому — затуй ви казвам: сбогом!

И запомнете, лордове, какво

съм ви предсказал: Франция ще бъде

загубена за нас в най-скоро време!

 

КАРДИНАЛЪТ

И тъй настойникът си тръгна в бяс!

Вий знаете, че той е мой противник,

не, повече, че мрази всички вас,

а и към краля май не храни обич.

Спомнете си, че подир него той е

най-близък до престола и че даже

да бе спечелил Хенри с тази сватба

империя огромна и бе станал

монарх на Запада, той пак би гледал

на нея с неприязън. Аз ви казвам:

внимавайте, недейте го оставя

сърцата ви да грабне с хитри думи!

Макар да знам, че простият народ

нарича го Добрия Хъмфри Глостър

и ръкопляска му, и го приветства

с „Исус да пази твоя кралска милост!“

и с „Бог да ти дарува мир и здраве!“,

аз много се страхувам и си мисля,

че без закрилник като него кралят

ще бъде по-закрилян от бедите!

 

БЪКИНГАМ

Крал Хенри е пораснал и не виждам

защо изобщо трябва му закрила.

Могъщи братовчеде Съмърсет,

да се сговорим и ведно със Съфък

ще смъкнем тоя Хъмфри от седлото!

 

КАРДИНАЛЪТ

Туй важно дело не търпи отсрочка.

Отивам незабавно при дук Съфък.

 

СЪМЪРСЕТ

Аз мисля, братовчеде Бъкингам,

че колкото и да ни дразни Хъмфри

със своя пост и своята надменност,

ний трябва да следим за кардинала.

По честолюбие той няма равен

сред всички перове на таз страна.

Свалим ли Глостър, той ще е настойник.

 

БЪКИНГАМ

Един от двама ни ще е настойник,

напук на кардинала и на Хъмфри!

 

СОЛЗБЪРИ

Надменността най-първа крак повлече

и Властолюбието припка вече!

Додето те за себе си се трудят,

ний трябва да радеем за страната.

Не съм видял до днес дук Хъмфри Глостър

да унижава свойто благородство,

а виждал съм нерядко кардинала,

приличен повече на груб войник,

отколкото на благ служител Божи,

да разговаря, гордо вирнал нос,

човек би казал, господар над всички,

да сипе клетви и да се държи

не както подобава на държавник.

Мой сине Уорик, радост в старостта ми,

със свойто гостолюбие и щедрост

ти стана пръв любимец на народа

след дука Хъмфри!… Твоите успехи

в Ирландия, мой драги братко Йорк,

в която ти въведе ред и мир,

а после и във Франция, където

със чест се прояви като регент,

внушиха на тълпите страх пред тебе.

Във името на нашата страна,

сплотени в здрав съюз, да обуздаем

надменността на Уинчестър и Съфък

и властолюбието, чийто огън

изгаря Бъкингам и Съмърсет,

като подкрепяме дук Хъмфри Глостър,

додето той със своите дела

преследва интереса на страната.

 

УОРИК

Страната си ако не люби Уорик,

да му откаже Господ свойта помощ!

 

ЙОРК

И Йорк тъй казва…

                … с по-голямо право!

 

СОЛЗБЪРИ

Тогаз напред! Разчитайте на мен!

 

УОРИК

Уви, на Мен да се разчита, татко,

е късно след спогодбата на Съфък.

Откъснат е от нас тоз Мен, за който

се бих сражавал до последен дъх…

но с черен знак да бъда заклеймен,

не си ли го възвърна този Мен!

 

ЙОРК

Анжу и Мен — французки, и с това

Нормандия — увиснала на косъм!

Париж — загубен! Всичко наведнъж:

спогодбата е сключена от Съфък,

приета от Съвета, одобрена

от краля ни, щастлив да замени

две области за някаква дукеса.

И прави са — какво ще ги боли?

Не своето, а твойто, Йорк, отдават!

Пиратите пилеят свойта плячка

по кръчми и момичета, додето

не видят на заграбеното края,

а бедният стопанин на товара

безпомощен ридае, кърши пръсти,

трепери, като гледа как му пръскат

с труд сбираното благо, и умира

във бедност, недокоснал туй, което

е негово по право! Тъй и Йорк

принуден е сега да хапе устни

в безгласен гняв, когато разпродават

земите му наляво и надясно!

Усещам как за мене това тройно —

Английско, Френско и Ирландско — кралство

е същото, което е била

главнята, изгорена от Алтея,

за младото сърце на Мелеагър^[4].

Анжу и Мен в ръцете на французи?

Зла вест за мене, който се надявах

да властвувам над френската земя,

тъй както и над щедрата английска!

Но ден ще дойде Йорк да си поиска,

което си е негово по право,

и затова на Невиловци^[5] аз

страната ще подкрепям, ще показвам

привързаност към гордия дук Хъмфри,

дорде изчакам случай да достигна

короната, защото тя е мойта

сияйна цел. Аз няма да оставя

това клисарче Ланкастър^[6], чиито

наклонности църковни не подхождат

за титлата на крал, да узурпира

правата ми, да стиска моя скиптър

в детинската си длан, да укрепи

на челото си мойта диадема.

Но затова мълчи и чакай, Йорк;

додето всички дремят, бди и вниквай

в пружините на кралството! Додето

във радости любовни тъне Хенри

със свойта скъпо купена кралица,

а Хъмфри с лордовете е във разпра,

аз, вдигнал млечнобялата си роза,

с дъха й въздуха ще напоя

и ще раздипля знамето на Йорк

за бой със Ланкастър, за да отнема

короната на тоя книжник-крал,

страната ни докарал до провал!