Уилям Шекспир
Хенри VI. Втора част ^[0] (10)

Първа сцена

 

КРАЛЯТ

Учудва ме, че няма го дук Глостър —

не е по нрава му да е последен,

каквато и причина да е имал.

 

КРАЛИЦАТА

Нима не виждате или не щете

да видите как той е променил

в последно време своите обноски,

как грубо се държи и как е станал

величествен, надут, неузнаваем?

Ний помним времето, когато беше

и мил, и приветлив; когато само

почувстваше ли в погледа ни хлад,

тъй бързо коленичеше, че дворът

се чудеше на толкова смиреност.

Сега срещни го, даже да е сутрин,

когато всеки всекиго приветства —

ще сбърчи вежди, гледа те накриво

и ти отказва, не превил коляно,

тоз поздрав, който всеки ни дължи!

От лай на кутре никой няма страх,

но и кралете потреперват, щом

дочуят вик на лъв; а Хъмфри Глостър

не е във Англия човек без тежест.

До вас е той по кръв най-близък, тъй че

вий паднете ли, той ще се издигне;

затуй, отчитайки как той ви мрази

и колко би го ползвала смъртта ви,

аз мисля, че не е благоразумно

да има близост с вашата особа

и достъп във Върховния съвет.

С ласкателство сърцето на тълпата

спечелил си е той и аз боя се,

че щом рече да предизвика смут,

те всички до един ще бъдат с него.

Сега сме пролет — плевелите още

не са се вкоренили надълбоко,

но ти пусни ги и ще задушат

лехите ти, небрежни градинарю!

Загрижена за вас, съпруже мой,

аз виждам тез опасности във дука —

ако греша, кажете, че страхът ми

е женски страх. И ако вий, кралю,

го пръснете със доводи по-трезви,

то аз ще ви призная, че без право

пред всички тук обидила съм дука.

Почтени Съфък, Бъкингам и Йорк,

опровергайте туй, което казах,

или признайте мойта правота!

 

СЪФЪК

Мадам, вий ясно сте прозряла дука

и ако бях запитан преди вас,

аз бих използвал точно тези думи.

Дукесата прибегна до магии,

насъскана от него, убеден съм;

а даже да допуснем, че съпругът

е бил във неведение за тях,

пак той със своите хвалби пред нея

за туй, че е от висша кръв и първи

наследник на престола подир краля,

е пуснал в лудия й ум мухата

да предизвика с нечестиви средства

смъртта на господаря ни. Така е.

Лисицата не лае, като дебне.

Дълбоката вода тече спокойно.

Не, не, кралю, дук Глостър е човек

потаен, с неизследвани подмоли!

 

КАРДИНАЛЪТ

Нима против закона този Глостър

не изнамираше за нищо-нещо

все по-жестоки начини за смърт?

 

ЙОРК

И не обложи ли страната с данък

зарад войските ни отвъд морето,

а сам прибра парите и затуй

ден нямаше без град да се бунтува?

 

БЪКИНГАМ

Това са дреболии пред онуй,

което бъдещето ще разкрие

зад тихия ни Хъмфри!

 

КРАЛЯТ

                        Господа,

таз ревност да сечете всеки трън

по пътя на монарха си е, знайте,

достойна за похвала, но ще кажа —

щом трябва да говоря с вас по съвест,

че смятам своя родственик дук Глостър

невинен във измяна като гълъб

и агънце сукалче. Хъмфри благ е

и добродетелен и твърде честен,

за да ни мисли злото, убеден съм!

 

КРАЛИЦАТА

О, гибелна детинска доверчивост!

На гълъб ти приличал? Значи взел е

перата си от другаде, защото

в душата си е хищен като гарван!

Приличал ти на агне? Чужда кожа

наметнал си е, явно е, защото

сърцето му е зло като на вълк!

Кога и кой измамник не е смогвал

да вземе честен вид! Кралю, внимавай:

съдбата ни зависи от това

дали ще поскъсиш с една глава

тоз подъл лицемер!

 

СЪМЪРСЕТ

Желая ви, кралю, живот и здраве!

 

КРАЛЯТ

Здравей, лорд Съмърсет! Какво ни носиш

от Франция?

 

СЪМЪРСЕТ

                Това че под властта ви

там няма вече нито педя пръст.

Загубено е всичко!

 

КРАЛЯТ

                Лоша вест,

лорд Съмърсет! Но както Бог е рекъл!

 

ЙОРК (настрани)

За мене лоша, който се надявах

да властвувам над френската земя,

тъй както и над плодната английска!

Със нея моят цвят загива в пъпка,

листата ми гъсеница яде.

Но своето да взема аз ще знам

или за славен гроб ще го продам!

 

ГЛОСТЪР

Кралю, желая ви живот и здраве.

Простете ми, задето закъснях!

 

СЪФЪК

Не, Глостър, ти дори си подранил,

освен ако окажеш се по-верен,

отколкото съм сигурен, че си.

Задържам те, изменнико към трона!

 

ГЛОСТЪР

Ти, драги Съфък, няма да ме видиш

изплашен или с пламнали страни.

Невинните сърца не знаят страх,

а както няма тиня в бистър извор,

тъй помен от измяна няма в мен.

В какво виновен съм? И кой го казва?

 

ЙОРК

Твърди се, сър, че сте били подкупен

със френско злато и че зарад вас,

понеже сте задържали от корист

заплатите на нашите войници,

загубили сме френските си графства.

 

ГЛОСТЪР

Твърдяло се? Кой точно го твърди?

Войнишките заплати не съм пипвал

и френски подкупи не съм сънувал!

Бог знае колко нощи съм прекарал

в будуване — да, нощ след нощ — да мисля

за благото на нашата страна!

Ако от краля съм измъкнал грош

или за себе си стотинка спастрил,

от Бога да ми бъдат предявени

на праведния съд! А колко фунта

от своите раздал съм на войската,

защото ми тежеше да облагам

английските бедняци! И ни дума

за връщане не съм обелвал после!

 

КАРДИНАЛЪТ

Изнася ви да казвате това!

 

ГЛОСТЪР

Аз казвам само истината, сър!

 

ЙОРК

Като настойник с тъй ужасни мъки

наказвахте престъпниците вие,

че Англия прочу се като остров

на неограниченото тиранство!

 

ГЛОСТЪР

Като настойник, знае се, грехът ми

бе в туй, че бях премного милостив:

престъпниците с малко сълзи лесно

разтапяха сърцето ми така, че

откупваха вината си с молби.

Ако не бяха кървави убийци

или от тез разбойници, които

по пътя грабят честните бедняци,

аз никога над тях не произнасях

присъди съответни на вината;

но, виж, убийството, това жестоко

ужасно престъпление, наказвах

с мъчения безмилостни, признавам.

 

СЪФЪК

Милорд, туй бяха грешки, от които

човек измъква се без много труд,

но върху вас тежат къде-къде

по-тежки обвинения, които

едва ли ще отхвърлите тъй лесно.

Във името на краля, задържан сте!

Предавам ви на лорда-кардинал,

комуто се възлага да ви пази

под свой надзор до времето за съд!

 

КРАЛЯТ

Лорд Хъмфри Глостър, много бих желал

да ви съгледам със лице, измито

от всички подозрения. Тук вътре

говори глас, че вие сте невинен!

 

ГЛОСТЪР

Ах, лоши дни живеем, господарю!

Тщеславието тъпче доблестта,

враждите задушават добротата,

навред царуват козни и интриги

и всяка справедливост е изгнана

от вашата страна. За мен е ясно:

целта им е живота ми да вземат

и ако бих направил със смъртта си

тоз остров по-щастлив и сложил точка

на техните без правия във него,

повярвайте ми, бих умрял охотно;

но мойта смърт ще бъде само пролог

към общата трагедия, защото

след мене хиляди, които днеска

се мислят в безопасност, не ще стигнат,

за да запълнят страшната интрига

на техния спектакъл. Погледнете:

във кървавия взор на кардинала

говори злобата; омраза крие

заоблаченото чело на Съфък;

с езика си излива Бъкингам

набраното в сърцето; а пък Йорк,

тоз честолюбец, който към луната

готов е да посегне и чиято

десница дръзка спирал съм, цели

с фалшиви обвинения смъртта ми;

със тях и вий, госпожо, без причина

ми струпахте вини върху главата

и всичко сторихте, за да смразите

със мене моя светъл господар.

Да, всички вий надумахте се тайно —

и мислите, че аз не го усещах? —

да ме убиете! Не ще ви липсват

лъжесвидетели да ме клеймят,

ни лъжеулики, които ясно

ще потвърждават моята „виновност“ —

пословицата казва го отдавна:

„Щом има куче, пръчка се намира.“

 

КАРДИНАЛЪТ

Това не се понася, господарю!

Ако на обвиняемия вие

възможност давате да клевети,

напада и обижда тез, които

стремят се да опазят ваша милост

от ножа на коварната измяна,

то те ще поизстинат в свойта ревност

към вашата особа!

 

СЪФЪК

                Чухте сам

как той, макар и с обиколни думи

кралицата ни обвини в това,

че е подготвила нарочни хора

с измислени твърдения под клетва

да подкопаят неговата власт!

 

КРАЛИЦАТА

Загубил е и, ясно е, ще хули!

 

ГЛОСТЪР

Тук, без да искате, сте много права —

загубих аз. Проклети да сте вие,

мошеници, спечелили с измама!

Как няма да ви хуля и ругая?

 

БЪКИНГАМ

Така до утре той ще ги извърта!

На вас го поверяваме, милорд.

 

КАРДИНАЛЪТ

В затвора! И пазете го добре!

 

ГЛОСТЪР

И тъй тояжката си хвърля кралят,

не стъпил още здраво на крака.

Пастирът тъй прогонен е без време

и глутницата вече трака зъби.

Дано се лъжа! Ах, дано се лъжа,

но страх ме е за тебе, благи Хенри!

 

КРАЛЯТ

Решавайте въпросите, милорди,

по свое усмотрение, без нас!

 

КРАЛИЦАТА

Нима ще ни напуснете, съпруже?

 

КРАЛЯТ

Ах, Маргарито, моето сърце

удавено е в скръб, която вече

избликва от очите ми! Аз цял съм

скован от мъка, тъй като отвред

съзирам недоволство, а пък то е

за мене по-мъчително от всичко.

О, чичо Хъмфри, върху твоя образ

личат като на карта чест и вярност

и никога до днес не съм те хващал

във двойственост, лъжа и задни мисли!

Коя звезда така е завидяла

на сана ти, та всички в моя двор

с кралицата начело се стремят

да сложат край на твоя благ живот?

Ти зло не си направил ни на тях,

ни на кого да е, а ето, както

колачът хваща малкото теленце

и, вързано, с тояга го повежда

към скотобойната, така и те

безжалостно домъкнаха те тука;

и както кравата насам-натам

мучи и търси клетата си рожба,

безпомощна да й помогне с нещо,

така и аз оплаквам своя Глостър

със горки сълзи и забулен поглед

към него впервам, слаб да го спася

от толкоз силни, искащи смъртта му.

Остава ми едно — да си повтарям

сред сълзи-дъжд и стонове-порой:

„Предател — Глостър? Всеки друг — не той!“

 

КРАЛИЦАТА

Горещо стане ли, снегът се стапя,

а кралят ни е хладен като сняг

към важните въпроси на страната

и твърде милозлив: с вида си Глостър

измами го тъй, както крокодилът

измамва с плач неопитния пътник

и както пъстрата змия в лехата

привлича малкото дете, което

си казва: „Щом е хубава, добра е!“

Повярвайте ми — ако някой тука

не каже нещо по-добро, макар че

във този случай аз се мисля права —

ний трябва да премахнем тоя Глостър,

за да премахнем своя страх от него!

 

КАРДИНАЛЪТ

Да, туй е най-разумното, аз мисля,

но нужен ни е повод, за да бъде

отправен по закона към дръвника.

 

СЪФЪК

А според мен това не е разумно.

Крал Хенри е на негова страна

и гражданите също са със него.

А срещу тях ний имаме какво?

Едни съмнения и нищо друго.

 

ЙОРК

Така че не желаете смъртта му?

 

СЪФЪК

Тук няма друг да я желае толкоз!

 

ЙОРК (настрани)

О, има и със повече причини!…

Кажете ми вий, двама, кардинале,

и вие, Съфък, но от все сърце:

ако оставим Хъмфри лорд-настойник,

не ще ли бъде същото като

да сложим гладния орел да пази

от ястребите пилето?

 

КРАЛИЦАТА

                Така е —

за пилето това ще значи смърт.

 

СЪФЪК

Да, права сте, мадам. Аз също мисля:

не ще ли бъде лудост да оставим

вълка да пази нашите овце?

Нехаен е тоз, който пощадява

доказания хищник, затова, че

до днешен ден не бил осъществил

каквото е намислил; ние трябва

да умъртвяваме вълка, преди

да е обагрил муцуна със кръв,

защото по природа си е хищник,

изконен враг на стадото, тъй както

е Хъмфри враг на кроткия ни крал.

И нека не придирваме дребнаво

над начина: със клопка, с примка, с хитрост,

в леглото нощем или буден денем,

какво значение — да свършим с него!

Добра, мадам, е всякоя измама,

предварваща измама по-голяма!

 

КРАЛИЦАТА

Говориш смело, триж безстрашни Съфък!

 

СЪФЪК

Ще бъде смело, ако стане дело!

Ний често само знаем да говорим,

но аз, за да докажа, че у мен

са във съзвучие сърце и слово,

понеже да опазя своя крал

от неговия враг, е дело благо,

ви казвам: само дума промълвете,

и Съфък ще му стане изповедник!

 

КАРДИНАЛЪТ

Ще мине време, Съфък, докато

получите свещенически сан,

а аз го искам мъртъв час по-скоро!…

Кажете, че съгласни сте и аз

ще ви намеря кой да го извърши —

над всичко друго благото на краля!

 

СЪФЪК

Ръката си ми дайте! Одобрявам!

 

КРАЛИЦАТА

И аз го одобрявам!

 

ЙОРК

                И аз също!

А щом сме го решили ние трима,

какво, че някой щял да мисли инак!

 

ПРАТЕНИКЪТ

Пристигам от Ирландия, милорди,

за да ви кажа, че във тази област

избухнал е въоръжен метеж.

Пратете подкрепления, които

да излекуват раната, додето

е още прясна, инак току-виж,

е станала, уви, неизлечима!

 

КАРДИНАЛЪТ

Това е пробив, искащ бързи мерки!

Какво да предприемем, господа?

 

ЙОРК

Да пратим за регент дук Съмърсет!

Човек със щастие е нужен там,

а че такъв е той, ни стана ясно

от Франция!

 

СЪМЪРСЕТ

                Във Франция дук Йорк

със своята държавническа мъдрост

и толкова дори не би останал!

 

ЙОРК

Не бих останал, за да я загубя,

тъй както ти направи! Аз по-скоро

загубил бих живота си навреме,

наместо да се върна, за да чувам:

„Мота се там, додето му я взеха!“

Една-едничка рана покажи ми!

Човек си казва, тъй като те гледа:

„Така без рани, как ще е с победа?“

 

КРАЛИЦАТА

От таз искра ще пламне цял пожар,

подхраним ли я с вятър и гориво!

Ни дума, Съмърсет! Мълчете, Йорк!

На неговото място може би

вий бихте се представили по-лошо!

 

ЙОРК

От туй по-лошо? Срам тогаз за всички!

 

СЪМЪРСЕТ

Включително за който го желае!

 

КАРДИНАЛЪТ

Опитайте си щастието, Йорк!

Ирландските диваци са в метеж

и месят със калта английски кърви.

Ще тръгнете ли срещу тях с войска,

съставена от най-добрите войни

на всичките ни графства?

 

ЙОРК

                        Да, милорд,

ако това е волята на краля!

 

СЪФЪК

Ха, неговата воля е такава,

каквато ний решаваме да бъде;

така че, Йорк, гответе се за път!

 

ЙОРК

Приемам. Вий войската съберете,

дорде оправя своите неща.

 

СЪФЪК

Със таз задача се нагърбвам аз,

но да се върнем към въпроса с Хъмфри.

 

КАРДИНАЛЪТ

Достатъчно за него — аз така

ще го оправя, че от днес нататък

той няма да ни пречи ни най-малко.

Да се разделяме е краен час —

след време, Съфък, ще говорим с вас.

 

ЙОРК

Лорд Съфък, след две седмици ще чакам

войниците събрани всички в Бристол,

отдето ще отплавам към Ирландско.

 

СЪФЪК

Ще бъде, както искате, лорд Йорк.

 

ЙОРК

Сега е време, Йорк, да закалиш

страхливите си мисли и превърнеш

несигурната плахост в ясна твърдост.

Стани, какъвто искаш се, или

предай на смърт тоз, който си, защото

той, все едно, не ти доставя радост.

О, страх, бъди приятел на селяка,

но стой далеч от царствената гръд!

Порой от мисли ме залива сякаш

априлски дъжд и всякоя от тях

е все за власт! Умът ми като паяк

плете усърдно примки и примамки

за мойте врагове. Добре, милорди,

отлично го намислихте: с войската

да ме отправите далеч оттука;

но може полумъртвата змия,

която топлите във свойта пазва,

да ви ужили право във сърцето!

Войска ми липсваше — благодаря ви,

задето ми я дадохте сами,

и знайте, че полагате със нея

нож остър във ръката на безумец.

Додето аз в Ирландия подтягам

могъща сила, тука ще раздухам

такава грозна буря, че от нея

със хиляди души ще отлетят

към ада или рая; и таз буря

не ще престане, докато, изгряла

над моята глава подобно слънце,

на Англия сияйната корона

не уталожи бесните й вихри.

За тази цел подсторих един рядък

смелчак, роден във Кент, Джон Кейд от Ашфорд,

да вдигне бунт, представяйки се за

Джон Мортимър. С ирландците видях го

да се сражава, сам срещу дузина,

додето във бедрата заприлича

на таралеж от вражите стрели,

а после, отървал се, да подскача,

разтърсвайки стрелите си, тъй както

танцьор на майски празник^[24] дрънка с хлопки.

Той често, преоблечен като чорлав

войник ирландски, влизаше в беседа

с противника и връщаше се после

със ценни донесения за него.

Тоз дявол ще е мой заместник тука,

защото той във всякоя подробност —

език, лице, движения — напомня

покойния Джон Мортимър. Чрез него

аз точно ще узнавам какво мисли

народът за правата на рода ни.

Ако го хванат, сигурен съм, той

не ще ме издаде, дори да пуснат

най-страшните мъчения във ход;

ако успее пък, тогава аз

с войската си ще тръгна от Ирландско

и ще пожъна туй, което сял е

негодникът, защото е безспорно,

че Хъмфри няма да живее дълго,

а той — очистен, Хенри — отстранен,

короната търкаля се към мен!