Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The second Part of Henry the Sixth with the Death of the good Duke Humphry, 1591 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми
Събрани съчинения в осем тома
Превел от английски: Валери Петров
Художник: Петър Добрев
Редактор на изданието Бояна Петрова
Редактор на издателството Иван Гранитски
Коректор Евгения Владинова
Формат 16/60/90 Печатни коли 49
Печат
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Четвърта сцена
Улица в Лондон.
Влизат Глостър, следван от Слуги в жалейни дрехи.
ГЛОСТЪР
Тъй черен облак често помрачава
най-ясното небе и тъй след лято
настъпва гола зима с хапещ мраз.
Като годишни времена се сменят
печал и радост. Колко е часът?
СЛУГА
Към десет, господарю.
ГЛОСТЪР
В десет трябва
оттука да премине мойта бедна
наказана съпруга. Как ли, мила,
по тези остри кремъци ще стъпват
изнежените твои ходила?
Нел, скъпа Нел, не ще му бъде леко
на крепкия ти дух да изтърпи
омразата и грубите насмешки
на тази съща сган, която вчера
търчеше подир твоята каляска,
когато ти тържествена и горда
във нея прекосяваше града!…
Тя иде! Да! Разплакани очи,
гответе се за горестната гледка!
Влиза Елеонора, боса, със свещ в ръка и в бяла власеница; следват Шерифът на Лондон, сър Джон Станли и Стражи с копия и алебарди.
СЛУГА
О, само разрешете ни, милорд,
и ний ще я изтръгнем от шерифа!
ГЛОСТЪР
Ни крачка! Оставете я да мине!
ЕЛЕОНОРА
Да гледаш моя срам ли дойде, Хъмфри?
Сега и ти наказан си със мене!
Виж как непостоянната тълпа
те сочи и глава в закана клати!
От злобните й погледи укрий се,
съпруже мой, и в стаята си тайно
срама ми оплачи и прокълни
вразите ни — и моите, и свойте!
ГЛОСТЪР
О, скъпа Нел, старай се да забравиш
това, което става!
ЕЛЕОНОРА
Мъжо Хъмфри,
коя съм, да забравя научи ме,
защото, щом си спомня, че жена съм
на лорд-настойника във таз страна,
все мисля, че не бива тъй да крача
в зебло позорно с надпис на гърба,
сподирена от сган, която с радост
посреща мойте сълзи и въздишки.
Безжалостните камъни разсичат
нозете ми, а стон като издам,
смях чувам и язвителни съвети
да стъпвам по-внимателно! О, Хъмфри,
как тоз позор понася се, кажи ми?
Допускаш ли, че нявга ще проблесне
отново лъч от щастие за мен?
Не, нощ и мрак ще бъде моят ден
и ад ще бъде мисълта за туй,
че съм жена на дука Хъмфри, който
е управлявал таз страна, но тъй,
че е оставил своята дукеса
за паплачта посмешище да стане
и безучастно гледал е, когато
със присмех я е сочил всеки зяпльо!
Но ти бъди ми кротък, не избухвай
затуй, че някой бил се гаврил с мен,
търпи, додето брадвата проблесне
над твоя врат, което ще е скоро,
защото Съфък, по чиято свирка
играе таз, която ненавижда
теб, Хъмфри Глостър, както всички наши,
и злият Йорк, и тоз безбожник Бофорт
намазали са храстите със клей
за твоите крилца и запомни,
че както и да хвъркаш, ще те пипнат.
Но казвам ти, додето си на воля,
не действай срещу тях, не ги преварвай!
ГЛОСТЪР
О, стига, Нел! Неправилно се целиш!
Непровинен не могат ме осъди!
Дори да бъдат мойте врагове
хиляда пъти повече и всеки
хиляда пъти по-могъщ, пак с нищо
не ще успеят да ми навредят,
додето съм невинен, честен, предан!
Ти искаш от срама да те спася,
но той така не би се изличил,
а само аз изпаднал бих в беда.
Добра ми Нел, старай се да запазиш
спокойствие — надеждата е в туй.
След някой ден блед спомен ще е всичко!
Влиза Глашатай.
ГЛАШАТАЙ
Крал Хенри призовава ваша светлост
на Парламента в Бери[23], който той
насрочил е за първото число
на идващия месец!
ГЛОСТЪР
Зад гърба ми?
Така да е! На първи ще съм в Бери.
Глашатаят излиза.
Прощавай, Нел! Шерифе, не надхвърляй
присъдата, издадена от краля!
ШЕРИФЪТ
За мен тя тук приключва. Сър Джон Станли
е назначен да придружи жена ви
до остров Ман.
ГЛОСТЪР
Така ли е, сър Джон?
Вий значи ще й бъдете надзорник?
СТАНЛИ
Заповедта е заповед, милорд.
ГЛОСТЪР
По-строг към нея не бъдете, друже,
задето съм ви молил да сте мек —
възможно е светът да се усмихне
и аз да ви платя с добро доброто,
което сторили сте на жена ми.
Довиждане, сър Джон!
ЕЛЕОНОРА
На мен ни дума?
Отиваш си, без сбогом да ми кажеш?
ГЛОСТЪР
Не мога, Нел. Сълзите ме задавят!
Излиза, следван от Слугите си.
ЕЛЕОНОРА
Напусна ме и ти и с тебе нека
напусне ме и сетната надежда!
Освен в смъртта! Смъртта, която често
ме плашеше преди, защото исках
животът ми да трае безконечно!…
Готова съм. Да тръгваме, Джон Станли!
Не прося милости. Води ме там,
където твойта заповед изисква!
СТАНЛИ
На остров Ман, мадам, ще ви обслужват
съгласно ранга ви.
ЕЛЕОНОРА
Недай си Боже!
Сега е моят ранг „позор и срам“ —
по тоз ли ранг ще ме обслужват там?
СТАНЛИ
Ще бъдете обслужвана, госпожо,
като дукеса и жена на Глостър.
ЕЛЕОНОРА
На добър час! На по-добър от моя,
шерифе, развеждачо на срама ми!
ШЕРИФЪТ
Прощавайте, госпожо. Служба, дълг!
ЕЛЕОНОРА
Да, да, разбирам. Тръгваме ли, Станли?
СТАНЛИ
Да, свойто покаяние, мадам,
вий свършихте. Да идем да смените
таз срамна риза с облекло за път.
ЕЛЕОНОРА
Срама си няма да сваля със нея.
Дори по най-разкошните ми дрехи
ще лепне той, отблъскващ, грозен, явен.
По-бързо ме води, пазачо мой —
изгнание жадувам и покой!
Излизат.