Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The second Part of Henry the Sixth with the Death of the good Duke Humphry, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe(2012)
Начална корекция
Alegria(2012)
Допълнителна корекция
NomaD(2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми

Събрани съчинения в осем тома

Превел от английски: Валери Петров

Художник: Петър Добрев

Редактор на изданието Бояна Петрова

Редактор на издателството Иван Гранитски

Коректор Евгения Владинова

Формат 16/60/90 Печатни коли 49

Печат

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. —Добавяне

Второ действие

Първа сцена

В Сент Олбанз.

Влизат Кралят, Кралицата, Глостър, Кардиналът и Съфък, следвани от Соколари.

 

КРАЛИЦАТА

Ей Богу, господа, за пръв път виждам

такъв успешен лов на водни птици;

но обзалагам се, че мойта Джоан

не се е вдигнала при този вятър.

 

КРАЛЯТ

Но как се стрелна вашият, милорд,

и как високо излетя в небето!

Бог в своите създания е вложил

един и същи порив: все нагоре

еднакво се стремят човек и птица.

 

СЪФЪК

Кралю, не ме учудва, че соколът

на лорд-настойника лети високо —

той знае, че стопанинът му търси

височини и в тайните си мисли

витае по-високо от сокол.

 

ГЛОСТЪР

Да, само низкият и долен дух

не може да надлитне една птица.

 

КАРДИНАЛЪТ

Над облаците той стреми се, знаех!

 

ГЛОСТЪР

От вас ли, кардинале, чувам туй?

Нима не ви привличат небесата?

 

КРАЛЯТ

Пределите на вечното блаженство.

 

КАРДИНАЛЪТ

За тебе небесата са тук долу.

Очи и мисли вперил си ти само

в блаженството на земната корона,

настойнико опасен, който дръзко

се гавриш със държава и със крал!

 

ГЛОСТЪР

Вий, ваша святост, толкова гневлив?

„Tantaene animis coelestibus

irae[19]“? Свадлив духовник! И си мислиш

под образ благ да скриеш толкоз злоба?

 

СЪФЪК

Тук злоба няма, сър, или пък има

не повече, отколкото изисква

отпор така добър на пер тъй лош.

 

ГЛОСТЪР

Като кого например?

 

СЪФЪК

                Като ваше

велико лорд-настойничество, сър!

 

ГЛОСТЪР

Страната знае твойта дързост, Съфък!

 

КРАЛИЦАТА

И твоята властолюбивост, Глостър!

 

КРАЛЯТ

Мълчете, мила! Не дразнете мойте

свадливи перове! Благословени

са миротворците на таз земя!

 

КАРДИНАЛЪТ

Благословен ще съм, когато с меч

направя таз държава мир да види

от гордата опека на тогова!

 

ГЛОСТЪР (тихо)

На твоите услуги, благи чичо!

 

КАРДИНАЛЪТ (тихо)

Когато дръзнеш, Бог ми е свидетел!

 

ГЛОСТЪР (тихо)

Съгласен, но без други. Сам те искам,

тъй както сам умееш да обиждаш!

 

КАРДИНАЛЪТ (тихо)

Добре, ако посмееш, тая вечер

във източния ъгъл на гората.

 

КРАЛЯТ

Какво си шепнете?

 

КАРДИНАЛЪТ

                … Повтарям, Глостър,

ако слугата ви не бе ги сплашил,

ловът би бил по-друг.

Тихо.

                С двуръчен меч!

 

ГЛОСТЪР

Съгласен, чичо!

 

КАРДИНАЛЪТ (тихо)

                В източната част!

 

ГЛОСТЪР

Разбрано, ваша святост!

 

КРАЛЯТ

                        Какво има?

 

ГЛОСТЪР

Говорим за соколите, милорд…

Тихо.

Кълна се в Богородица, ако

не съм забравил как върти се меч,

ще ти обръсна тиквата до край!

 

КАРДИНАЛЪТ (тихо)

Ти сам внимавай! Medice, te ipsurn[20]!

Пазачо на държавата, пази се!

 

КРАЛЯТ

Със вятъра и спорът ви нараства.

О, как таз музика ме огорчава!

От струни, несъгласни като вас,

съзвучие как мога да очаквам?

Милорди, загладете тоя спор!

 

Влиза Гражданин, викащ: „Чудо!“

 

ГЛОСТЪР

Какво ли означава тоя шум?

Човече, какво чудо прогласяваш?

 

ГРАЖДАНИНЪТ

О, чудо, чудо!

 

СЪФЪК

                Пристъпи към краля

и ясно му кажи какво е то!

 

ГРАЖДАНИНЪТ

Един слепец прогледа току-що

пред мощите на пресветия Олбан!

Един, незърнал нивга светлината!

 

КРАЛЯТ

О, Господи, на вярващите ти

лъч даваш в мрак, утеха в безнадеждност!

 

Влизат Кметът на Сент Олбанз, следван от Градските съветници, носещи в кресло Сандър Симпкокс, придружен от Жена си.

 

КАРДИНАЛЪТ

Съветниците на града ви водят

в процесия прозрелия слепец!

 

КРАЛЯТ

Щастлив е той в таз скръбна долина,

макар че с туй грехът му ще порасне[21]!

 

ГЛОСТЪР

Сторете място! Дайте го насам!

Крал Хенри иска да говори с него!

 

КРАЛЯТ

Добри човече, разкажи ни всичко,

та Бога да възхвалим зарад теб!

Наистина ли бил си дълго сляп

и днеска си прогледнал?

 

СИМПКОКС

                Сляп роден съм!

Откак се знам, не виждах, господарю!

 

ЖЕНАТА НА СИМПКОКС

Така си е!

 

СЪФЪК

                Коя е тази тука?

 

ЖЕНАТА НА СИМПКОКС

Жена съм му на него, ваша милост!

 

ГЛОСТЪР

Ако му беше майка, би била

по-сигурна свидетелка.

 

КРАЛЯТ

                        Отде си?

 

СИМПКОКС

От Берик, там на север, господарю.

 

КРАЛЯТ

Човече, Бог над тебе е излял

безкрайната си милост. Не пропускай

ден, без да му отправиш благодарност!

 

КРАЛИЦАТА

Случайно ли или с надежда дойде

пред мощите на благия светец?

 

СИМПКОКС

С надежда и набожност, господарко,

защото много пъти чух насън

светеца да ми казва: „Сандър Симпкокс,

праха ми почети, ще имаш полза!“

 

ЖЕНАТА НА СИМПКОКС

Това е чиста истина! Аз също

съм чувала гласа да му го казва!

 

КАРДИНАЛЪТ

И куц ли си?

 

СИМПКОКС

                Да, Бог да ми помогне!

 

СЪФЪК

Пак тъй роден?

 

СИМПКОКС

                Не, паднах от дърво.

 

ЖЕНАТА НА СИМПКОКС

От слива, сър.

 

ГЛОСТЪР

                А откога не виждаш?

 

СИМПКОКС

Откак се помня, сър.

 

ГЛОСТЪР

                Че как тогава

си лазил по дърветата, любезни?

 

СИМПКОКС

Един път се опитах. Млад бях още.

 

ЖЕНАТА НА СИМПКОКС

Да, точно тъй! И скъпо го плати!

 

ГЛОСТЪР

Любител си на сливите изглежда?

 

СИМПКОКС

Жена ми ги обича. Зарад нея

качих се със опасност за живота.

 

ГЛОСТЪР (настрани)

Голям хитрец, но няма да успее!…

Я дай да видим! Затвори очи!

Сега ги отвори! Май смътно виждаш?

 

СИМПКОКС

Не, много ясно, сър, благодаря

на Бог и свети Олбан!

 

ГЛОСТЪР

                        Значи тъй.

Таз мантия тогаз на цвят каква е?

 

СИМПКОКС

Червена, сър! Червена като кръв!

 

ГЛОСТЪР

А дрехата ми?

 

СИМПКОКС

                Черна, сър! По-черна

от абанос!

 

КРАЛЯТ

                От абанос ли каза?

Познаваш значи неговия цвят?

 

СЪФЪК

Не вярвам да е виждал абанос

в живота си!

 

ГЛОСТЪР

                Но мантии и дрехи

е виждал доста!

 

ЖЕНАТА НА СИМПКОКС

                Не, не е, не е!

 

ГЛОСТЪР

Кажи ми, драги, как се казвам аз?

 

СИМПКОКС

Не зная, сър, простете ми!

 

ГЛОСТЪР

                        А той?

 

СИМПКОКС

И него не го знам.

 

ГЛОСТЪР

                А тоя тук?

 

СИМПКОКС

И него — не!

 

ГЛОСТЪР

                А себе си да знаеш?

 

СИМПКОКС

А, себе си се зная! Сандър Симпкокс.

Откак се помня, тъй ми викат, сър!

 

ГЛОСТЪР

Тогава Сандър Симпкокс се нарича

най-долният измамник на земята.

Ако от раждане ти беше сляп,

да назовеш могъл би цветовете

на дрехите ни със такъв успех,

с какъвто ни отгатваш имената.

Макар и ново, зрението може

да различи различните оцветки,

но не и да познае как се казват

по име те. Светецът на тоз град

е сторил, господа, голямо чудо,

възвръщайки очите на тогова,

но няма ли да бъде вещ лечител

и който го направи да проходи?

 

СИМПКОКС

О, ваша милост, ако би могло!

 

ГЛОСТЪР

Съветници, нима в Сент Олбанз няма

служители, заплащани да действат

със уреди, наричани камшици?

 

КМЕТЪТ

Намират се такива, ваша светлост.

 

ГЛОСТЪР

Извикайте тогаз един от тях!

 

КМЕТЪТ

Ти, бягай за палача! Незабавно!

 

Един Слуга излиза.

 

ГЛОСТЪР

А вие донесете една пейка.

Слуга донася пейка.

Приятелю, сега, ако желаеш

да отървеш камшика, прескочи

таз пейка тук и беж със всички сили!

 

СИМПКОКС

Не мога да се вдигна, господарю.

Напразно ще ме биете, ей Богу!

 

Влиза Палач с камшик.

 

ГЛОСТЪР

Тогаз ще трябва да те изцерим.

Палачо, почвай! Шибай го, додето

прескочи това тук!

 

ПАЛАЧЪТ

                Разбрано, сър!…

По-бързо ти! Събличай се до кръста!

 

СИМПКОКС

О, Боже, сър! Не мога да се вдигна!

 

След първия удар с камшик прескача пейката и побягва, следван от викове: „Чудо!“

 

КРАЛЯТ

О, Боже, ти ги виждаш и търпиш!

 

КРАЛИЦАТА

Разсмя ме тоз хитрец, като побягна!

 

ГЛОСТЪР

Задръжте го! И таз пачавра — също!

 

ЖЕНАТА НА СИМПКОКС

От нужда го направихме, милорд!

 

ГЛОСТЪР

Да бъдат шибани във всеки град

до Берик, откъдето са дошли!

 

Кметът, Съветниците, Жената на Симпкокс и Палачът излизат.

 

КАРДИНАЛЪТ

Днес Хъмфри с чудеса се отличи.

 

СЪФЪК

Един сакат направи да хвърчи.

 

ГЛОСТЪР

За вас това е като две и две —

по ваша воля хвръкват градове!

 

Влиза Бъкингам.

 

КРАЛЯТ

Какви са новините, Бъкингам?

 

БЪКИНГАМ

Такива, че потръпвам да ги кажа:

една зловредна шайка негодяи,

предвождана за жалост от жената

на лорд-настойника, Елеонора,

която е във дъното на всичко,

направи опит да подрине трона,

използвайки магьосници и врачки,

които ний заварихме, когато

зовяха духове изпод земята

и ги разпитваха, за да узнаят

съдбата ви и таз на неколцина

участници в Съвета, за което

подробности ще чуете след малко.

 

КАРДИНАЛЪТ (тихо)

И тъй, ще видим вашата съпруга

да отговаря пред съда във Лондон!

Таз новост, лорд-настойнико, навярно

ще притъпи тъй меча ти, че няма

да устоиш на дадената дума.

 

ГЛОСТЪР (тихо)

Не ме мъчи, властолюбиви попе!

Горчивини и мъки ме сломиха

и аз на теб предавам се тъй, както

се бих предал на сетния слуга!

 

КРАЛЯТ

О, Боже, колко подло действат злите

и как сами си изкопават гроба!

 

КРАЛИЦАТА

Гнездото ти е, Глостър, в кал и срам —

да видим как ще се очистиш сам!

 

ГЛОСТЪР

За мен, госпожо, знаят небесата,

че верен съм на краля и страната,

а за жена си аз не зная нищо

и с болка слушам туй, което чувам.

Тя беше благородна, но ако

забравила за чест и добродетел,

е влязла в долен заговор със сган,

очерняща честта като катран,

прогонвам я от ложе и от дом

и на закона я предавам, щом,

отдала се на мерзостни измами,

тъй грозно е окаляла честта ми!

 

КРАЛЯТ

Добре, таз нощ ний тука ще преспим,

а утре се завръщаме във Лондон,

за да разнищим случая докрай.

Виновните да бъдат призовани

пред съд, чиято сигурна везна

ще отдели невинност от вина!

 

Тръбен звук. Излизат.

Бележки

[19] „… Tantaene animis coelestibus irae?“ (лат.) — „толкоз гняв в небесни души“. Цитат от „Енеидата“ на Вергилий.

[20] „… Medice, teipsum“ (лат.) — съкратено от израза „Medise, cura te ipsum!“ — Лекарю, лекувай себе си!

[21] „… Щастлив е той… ще порасне“ — намек за един пасаж от Евангелието на Йоан (Пс. 9. 41).