Уилям Шекспир
Хенри VI. Втора част ^[0] (13)

Първа сцена

 

КАПИТАНЪТ

Греховният, бъбрив и гузен ден

се сгуши в глъбините на морето

и глутниците вълчи с грозен вой

събуждат крантите, които теглят

безрадостната нощ; те с бавни, меки,

отпуснати криле докосват сънно

гробовете край черквите и дъхат

заразен мрак от димните си ноздри…

Затуй да дойдат пленниците тука,

та шлюпката додето е на котва,

да обявят дали ще плащат откуп,

или ще багрят пясъка с кръвта си.

Тоз пленник тука е за тебе, шкипер,

тоз другия, помощнико, е твой,

а третия ти взимаш, Уолтър Брегмор.

 

ПЪРВИ ПЪТНИК

Какво за мене искаш да получиш?

 

ШКИПЕРЪТ

Хиляда крони — иначе си мъртъв!

 

ПОМОЩНИКЪТ

Ти — също толкоз. Инак ще умреш!

 

КАПИТАНЪТ

Какво? Изглежда много ви се виждат

две хиляди за двама ви! И вие

се пишете от знатен произход?

Да им се тегли ножът! Този откуп

и без това не стига за живота

на нашите, загинали във боя.

 

ПЪРВИ ПЪТНИК

Аз плащам, сър! Недейте ме убива!

 

ВТОРИ ПЪТНИК

И аз! И аз! Ще пиша у дома си!

 

БРЕГМОР (на Съфък)

Аз в битката окото си загубих

и ти заради него ще умреш.

Ако ме питаха, и тези бих ги…

 

КАПИТАНЪТ

Не бързай толкоз. Нека се откупи!

 

СЪФЪК

Виж тази жартиера^[35]! Аз съм знатен.

Цената определяй — ще я имаш!

 

БРЕГМОР

И аз съм благородник и се казвам

сър Уолтър Брегмор… Но какво ти става?

Защо си блед? Смъртта ли те уплаши?

 

СЪФЪК

Да, тя, защото чух я в твойто име!

Един гадател с тайнствен хороскоп

ми изчисли, че трябва да се пазя

от морски бряг. А в твойто име — Брегмор —

са слети и морето, и брегът.

Но ти от туй не ставай по-жесток,

ний пишем „бряг“, не „брег“, нали така?

 

БРЕГМОР

Не съм по правописа! Зная само

че името ни срам не е опръсквал,

без тутакси тоз меч да го измие.

Затуй ако продам като търговец

мъстта си за пари, от днес нататък

без меч да ходя, герб да нямам вече,

„страхливец“ да ми викат отдалече!

 

СЪФЪК

Стой, Брегмор! Аз съм Уилям де ла Пул!

Твой пленник е не друг, а дукът Съфък!

 

БРЕГМОР

Дук Съфък във парцали? Хайде де!

 

СЪФЪК

Едно е той — парцалите са друго.

И Зевс е ходел често предрешен!

 

КАПИТАНЪТ

Но Зевс е бил безсмъртен, а пък ти

след малко ще умреш!

 

СЪФЪК

                Въшлив простако,

един коняр не може да пролее

кръвта на Хенри, доблестната кръв

на славното семейство Ланкастър!

Не си ли си целувал сам ръката^[36],

помагайки ми крак да сложа в стреме,

със шапка във ръка не си ли припкал

след мулето ми в сърмена наметка,

щастлив, че съм ти кимнал отдалеч?

Веднъж ли си допълвал мойта чаша,

огризките ми ял и на колене

стоял в нозете ми, когато аз

пирувал съм с кралица Маргарита?

Спомни си всичко туй и ако още

не ти е клюмнал петльовият гребен,

за входа на дома ми си спомни,

пред който търпеливо си ме чакал

да се покажа! Нека таз ръка,

тъй често ходатайствала за тебе,

скове езика ти с вълшебна мощ!

 

БРЕГМОР

Дали да го намушкам, капитане?

 

КАПИТАНЪТ

Не, първо аз ще го намушкам с думи,

жестоко, както той намушка мен!

 

СЪФЪК

Нещастнико, къде ще ги намериш,

такива остри, с тъпия си мозък?

 

КАПИТАНЪТ

Води го в шлюпката и му клъцни

врата о борда й!

 

СЪФЪК

                А твоят после?

 

КАПИТАНЪТ

Ти своя гледай, Пул!

 

СЪФЪК

                На мене, „Пул“?

 

КАПИТАНЪТ

На тебе точно! Пулът ти е бит,

мръснико гаден! Миризливо блато,

мърсящо с тиня сребърния извор,

от който пие Англия, аз тебе

ще те заприщя да не гълташ вече

богатствата на нашата страна;

устата ти, целувала кралица,

ще лиже пръст; и ти, с усмивка гледал

смъртта на Хъмфри, ще се зъбиш само

на вятъра безчувствен, който с присмех

ще те освирква в твоя собствен череп;

за адска фурия ще те оженя,

задето господаря ни сватоса

за дъщеря на някакъв уж-крал,

без сила, без корона, без народ!

Издигнал се със бесовска подкрепа,

ти — втори Сула^[37] — се натъпка с хапки

от скъпото сърце на свойта майка;

Анжу и Мен продаде ти самичък

на френския монарх и зарад тебе

нормандците не ни броят за нищо,

а пикардийците избиха всички

управители наши и ни връщат

войниците окъсани и в рани.

На острова ни Уорик и със него

родът на Невиловци, чийто меч

не е бил ваден ни веднъж напразно,

те мразят и се вдигат на борба;

а Йорковци, свалени от престола

чрез отвратително кралеубийство

и тиранична власт, за мъст пламтящи,

развели са над свойте знамена

емблемата със слънцето, което

под надписа „Invitis nubibus“^[38]

разсейва облаците. Тука, в Кент,

народът се бунтува; и накрая

във кралския ни двор са пропълзели

позор и нищета. И всичко туй —

заради теб!… Откарай го оттука!

 

СЪФЪК

О, Бог защо не съм, да поразя

със огнен гръм тез долни, мерзки роби

Нищожествата дуят се от нищо

и тоз негодник, станал капитан

на някаква гемия, ме заплашва

със глас, по-властен даже от гласа

на илирийския пират Баргул^[39].

Но търтеят орлова кръв не смучи,

макар да граби кошера — не може

роб низък като теб да ме убие.

В мен само гняв словата ти събуждат!

Посланик съм на нашата кралица

до френския владетел. Прехвърли ме

веднага, здрав и читав, през ръкава!

 

БРЕГМОР

Върви със мен, да те прехвърля в ада!

 

СЪФЪК

Pene gelidus timor occupat artus^[40] —

страхувам се от тебе!

 

БРЕГМОР

                И със право!

Е, как си? Ще помолиш ли за милост?

 

ПЪРВИ ПЪТНИК

По-меко! Помолете го, милорд!

 

СЪФЪК

Езикът на дук Съфък е суров,

привикнал да командва, не — да моли!

Със хленч и просби да оказвам чест

на хора като тези? Предпочитам

колене да превия пред дръвника,

отколкото пред кой да е по-нисък

от Бога и от краля ни. По-скоро

главата ми на кол ще се ветрее,

но няма пред слуга да сваля шапка!

За благородника страхът е чужд —

аз повече ще смогна да изтрая,

отколкото ще дръзнеш да извършиш!

 

КАПИТАНЪТ

Извеждай го! Достатъчно е дрънкал!

 

СЪФЪК

И действай по-жестоко, за да може

по-дълго да се помни мойта гибел!

Великите са бивали нерядко

убивани от дребни негодяи:

побягнал гладиатор е заклал

великия Марк Тулий^[41]; Цезар бил е

убит от копелдака си^[42]; Помпей —

от островни диваци^[43]. Защо Съфък

да не умре от ножа на пират?

 

КАПИТАНЪТ

От вас, определените за откуп,

един освобождаваме… Вий — с мен!

 

БРЕГМОР

Да чака тук, додето Маргарита

положи в гроба своя скъп любимец!

 

ПЪРВИ ПЪТНИК

О, варварска, непоносима гледка!

Ще отнеса на краля ни трупа му —

ако за него той не отмъсти,

то неговите близки ще го сторят

начело със кралицата, която

го любеше, додето беше жив.