Уилям Шекспир
Хенри VI. Втора част ^[0] (11)

Втора сцена

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Лорд Съфък чака! Бягай да му кажеш,

че сме видели сметката на дука!

 

ВТОРИ УБИЕЦ

Защо го сторихме! За пръв път виждам

човек да мре, разкаян тъй дълбоко!

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Ха, ей го иде!

 

СЪФЪК

                Казвайте да чуем!

Извършихте ли всичко както трябва?

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Напълно, господарю. Той е мъртъв.

 

СЪФЪК

Добре направено! Вървете в къщи!

За смелостта ще имате награда.

Крал Хенри и останалите идат.

Оправихте ли ложето и всичко

във ред ли е, тъй както ви заръчах?

 

ПЪРВИ УБИЕЦ

Във ред, милорд.

 

СЪФЪК

                Махнете се по-скоро!

 

КРАЛЯТ

Повикайте веднага моя чичо!

Кажете му, че днес ще проверим

виновен ли е, както се твърди.

 

СЪФЪК

Отивам да го викна, господарю.

 

КРАЛЯТ

Местата си вземете, господа,

и нека строгостта ви не надхвърля

оназ, която улики безспорни,

доказващи, че дукът е изменник,

ще искат да приложите към него!

 

КРАЛИЦАТА

Не дай си Боже, от омраза лична

човека да осъдим без вина!

Дано да ни докаже, че е чист!

 

КРАЛЯТ

Благодаря ти, мила Маргарито!

Тез твои думи ме изпълват с радост.

Какво е станало? Защо сте блед?

Къде е чичо ни? Приказвай, Съфък!

 

СЪФЪК

В леглото си! И мъртъв!

 

КРАЛИЦАТА

                        О, Всевишни!

 

КАРДИНАЛЪТ

Това е Божи съд! Таз нощ насън

видях го ням. Стоеше безсловесен!

 

КРАЛИЦАТА

Кралю! Кралю!… Помагайте! Издъхна!

 

СЪМЪРСЕТ

Вдигнете го! Стиснете му носа^[25]!

 

КРАЛИЦАТА

По-бързо! Бързо! Погледни ме, Хенри!

 

СЪФЪК

Оправя се! Не бойте се, госпожо!

 

КРАЛЯТ

Всеблаги Боже!

 

КРАЛИЦАТА

                Как сте, господарю?

 

СЪФЪК

Спокойно! Утешете се, кралю!

 

КРАЛЯТ

От Съфък ли утеха ще получа?

Не долетя ли той със грак на гарван

да ми отнеме жизнените сили?

И щом е тъй, как иска със лъжлив

гласец на мушитрънче да изтрие

от моя слух ужасната си вест?

Не захаросвай своята отрова

със сладки думи! И не ме докосвай!

Не пипай, казах! Твоите ръце

ме плашат повече от змийски зъби!

Далеч от мен, вестителю на смърт!

В очите ти ужасното убийство

царува и смразява всичко живо!

Недей ме гледа с тях, защото те

нанасят рани! Или не, не мърдай!

Впери ги в своята невинна жертва

и я убий със взор на базилиск^[26],

защото без обичния си Глостър

във мрака на смъртта аз виждам радост,

а във живота дваж по-мрачна смърт!

 

КРАЛИЦАТА

Защо така нападате, съпруже

добрия Съфък? Дукът бе му враг,

а той по християнски го оплаква.

И аз самата, ако бе възможно,

с порой от сълзи, с непосилни вопли,

с въздишки, разводняващи кръвта,

живота му да върна — макар той

да беше приживе и мой противник —

бих искала, повярвайте, да стана

от вопли сбръчкана, от сълзи сляпа,

като иглика бледа от въздишки,

но той да бъде жив! О, аз горката!

Какво за мен сега светът ще каже?

Понеже знае се, че с дука бяхме

неискрени приятели, предчувствам,

че слух ще плъпне: „Тя го е убила!“

Езикът на мълвата ще ме шиба

и всички кралски дворове ще бръмнат

от хули срещу мен. О, аз нещастна!

Това смъртта му носи ми: да бъда

кралица, коронясана с позор!

 

КРАЛЯТ

О, жал ми е! Злочестият ми Глостър!

 

КРАЛИЦАТА

За мен жали, от него по-злочеста!

Защо така глава встрани извръщаш?

Не съм прокажена, недей се дърпа!

Или си станал глух като змия^[27]?

Тогава и отровен ти стани

и умъртви кралицата си клета!

Така ли? Ще заровиш свойта радост

в земята с Хъмфри? Значи Маргарита

не ти е дала капчица отрада?

Тогаз вдигни му статуя и нея

боготвори, а моите портрети

раздай, да служат за кръчмарски фирми!

Затуй ли щях за малко да загина

по пътя за насам и затова ли

на два пъти противни ветрове

ме връщаха към родния ми бряг?

Не искаха ли вихрите пророци

да ме предпазят, да ми кажат с туй:

„Не слагай пръст в гнездо на скорпиони

Не стъпвай на враждебната им суша!“

Но аз тогава, глупава, проклинах

тез благи ветрове и този, който

от пещерите си ги беше пуснал,

и призовавах ги да духат само

към драгия за мен английски бряг

или да ме разбият о скалите!

Но не поиска бог Еол^[28] да стори

това злодейство и на теб остави

да станеш не след много мой убиец!

Отказваха талазите игриви

да ме погълнат, знаейки добре,

че ти на сушата ще ме удавиш

във тез сълзи, като море солени,

със свойта нелюбезност. А скалите

укриха в пясъците свойте зъби,

за да оставят твоето сърце,

по-кремъчно от тях, да ме разкъса

в двореца ти. На палубата горе,

додето пречеха ни ветровете

да приближим до острова, аз гледах

варовика на стръмния ви бряг

и щом смраченото небе открадна

от жадното ми зрение вида му,

аз снех от себе си едно безценно

огърлие — във форма на сърце,

с брилянти окръжено — и го хвърлих

към сушата. Морето го прие,

а аз си пожелах и ти, мой Хенри,

тъй мене да приемеш; и тогава

брегът ви се загуби сред мъглите

и аз на своите очи извиках

да тръгнат след сърцето ми и ядно

нарекох ги „замъглени гледала“,

защото погледът им бе изпуснал

вида на моя жаждан Албион!

А колко пъти само молих тоя

слуга на твоето непостоянство —

кажете, Съфък! — да поседне с мен

и да ме очарова, както нявга

Асканий очаровал е Дидона,

от страст обезумяла, с повестта

за подвизите славни на баща му

след гибелта на Троя^[29]? И кажи ми:

Не съм ли аз безумна като нея?

Не си ли ти лъжлив като Енея?

О, смърт, ела, защото от това, че

съм още жива, моят Хенри плаче!

 

УОРИК

Говори се, велики господарю,

че Хъмфри Глостър е убит коварно

от кардинала Бофорт и от Съфък.

Народът като кошер без водач

се носи из града със гневен рев,

готов да отмъщава безразборно!

Едва успях да ги придумам първо

да чуят как и от какво умрял е.

 

КРАЛЯТ

Че той умрял е, туй е вярно, Уорик,

но от какво, Бог знае, Хенри — не.

Влез в стаята му, виж го и открий

причината за бързата му смърт!

 

УОРИК

Така ще сторя. Вий задръжте, татко,

туй гневно множество, дорде се върна.

 

КРАЛЯТ

О, Боже справедливи, прогони

от мене мисълта, че Хъмфри бил е

с насилие ограбен от живот!

Ако се лъжа, Господи, прости ми,

защото ти един си съдник наш!

О, как бих искал със безброй целувки

да стопля устните му, да залея

лика му с океан солени сълзи,

на глухия му труп да кажа колко

обичах го, със пръсти да почувствам

безчувствената негова ръка;

но обред ще е туй студен и празен,

и мойта мъка само ще порасне

от гледката на мъртвия му лик!

 

УОРИК

Ела да видиш тялото, кралю!

 

КРАЛЯТ

Туй значи да надникна в своя гроб,

защото с Глостър радостта ми литна,

животът ми превърна се на смърт!

 

УОРИК

Тъй както моята душа желае

да иде след смъртта при Оня, който,

приел човешки образ, сне от нас

проклятието страшно на Баща си,

тъй вярвам, че убийци са отнели

живота на прославения дук!

 

СЪФЪК

Ужасна клетва и гръмлив език,

но где са доказателствата, Уорик?

 

УОРИК

Таз кръв, преляла към главата, вижте!

Аз виждал съм умрели от смъртта си —

те слаби са, изпити, пепеляви,

защото във последната борба

сърцето вика всичката ни кръв

да му помогне, след което тя

изстива в него и не се завръща

да зачерви лицето на мъртвеца.

А вижте тук, това лице е черно

и пълно с кръв; очите му са просто

изскочили навън с ужасен поглед,

косата — щръкнала, двете му ноздри —

разтворени от задуха широко,

ръцете му — разперени встрани,

като че ли е искал да се хване

за сламчица спасителна, но бил е

насилствено изтръгнат от живота;

възглавката му — облепена с косми;

брадата, добре гледана преди —

сега разрошена като пшеница,

която град е чукал! Не, убит е!

Съмнение не може тук да има!

От всички тези признаци, ако

един-единствен имахме, пак щеше

да бъде доказателство за мен!

 

СЪФЪК

Но кой го би убил? Нали със Бофорт

го имахме под своята закрила?

А ний не сме убийци, графе Уорик!

 

УОРИК

Но бяхте неприятели на Хъмфри

и точно вам той беше поверен.

Очакваше се да не бъде срещнат

като приятел и така и стана:

намерил си е — явно — врагове!

 

КРАЛИЦАТА

Вий значи подозирате ги, графе,

в безвременната смърт на дука Хъмфри?

 

УОРИК

Когато вижда до телето в кърви

месаря с ножа, кой не се съмнява,

че той го е заклал? И кой, намерил

в гнездо на ястреб мъртъв пъдпъдък,

съдбата му не може да отгатне,

па ако ще и ястребът да хвърка

със необагрен клюн? Така за мене

е подозрителна и тази смърт.

 

КРАЛИЦАТА

Месарю Съфък, где сте скрили ножа?

Бил ястреб Бофорт — ноктите му где са?

 

СЪФЪК

Аз нож не нося, за да коля спящи,

но този меч, покрит с ръжда от леност,

готов съм да излъскам във сърцето

на който би посмял да ме дамгоса

с карминеното прозвище „убиец“!

Посмей да заявиш, надменни Уорик,

че имам пръст в смъртта на дука Хъмфри!

 

УОРИК

Какво не ще посмея да направя,

щом ти приканваш ме, двулични Съфък!

 

КРАЛИЦАТА

Едно не ще посмее той: да скърши

природата си на роден клеветник,

дори да го приканвате до утре!

 

УОРИК

Госпожо, с уважение към вас,

мълчете, моля! Всяка ваша дума,

изречена във негова защита,

е хула срещу кралския ви сан!

 

СЪФЪК

О, нагъл, невъзпитан грубиян!

Изглежда твойта майка е приела —

ако такава низост е възможна —

във ложето си някой див простак

и присадила към рода на Невил

тоз лош калем, за да се пръкнеш ти,

стипчива ябълко от долен сой!

 

УОРИК

Убиецо, вината ти те пази,

защото, щом река да те привърша,

палача ще оставя без награда,

а теб от сто позора ще очистя!

Ако не беше тъй и ако тука

не бяхме във присъствие на краля,

аз щях да те накарам на колене

за туй, което рече току-що,

убиецо страхлив, да искаш прошка

и да твърдиш, че мислил си във същност

за своята, а не за мойта майка,

и че самият ти си долен присад;

тъй данъка приел на твоя страх,

със право щях да те изпратя в ада,

вампире, смучещ кръв от спящи хора!

 

СЪФЪК

От теб, макар и буден, ще я пусна,

последваш ли ме вън от тая зала!

 

УОРИК

Да тръгваме! Ще те измъкна силом!

Не си достоен, но духът на Хъмфри

ми иска тази мъничка услуга!

 

КРАЛЯТ

Какъв по-твърд нагръдник от сърцето,

което е без корист? В тройна броня

е който бие се за право дело,

а гол, макар в стомана обкован,

е който влиза в бой с нечиста съвест.

 

КРАЛИЦАТА

Какъв е този шум?

 

КРАЛЯТ

Какво е туй? Как може, господа?

Със голи мечове пред своя крал?

Каква е тази врява? Замълчете!

 

СЪФЪК

Подлецът Уорик ме нападна, сър,

повел тълпи от жители на Бери!

 

СОЛЗБЪРИ (към гражданите извън сцената)

Там стойте! Господарят ще узнае

чрез мене мисълта ви!… Ваша светлост,

народът ме помоли да ви кажа,

че ако Съфък тутакси не бъде

обезглавен или изгнан в чужбина,

то те ще го измъкнат от двореца

и бавно умъртвят чрез страшни мъки.

Те всички казват: „Той премахна Хъмфри!“

И казват още: „Той се цели в Хенри!“

И молят ви да вярвате, че само

лоялната любов към ваша светлост,

а не прищявка да се противят

на кралската ви воля, господарю,

ги кара така дръзко да изискват

да пратите в изгнание дук Съфък.

Загрижени за ценното ви здраве,

те казват, че например, ако кралят

поиска да поспи и издаде,

под страх от смърт, забрана да го будят,

без оглед на забраната, щом някой

съзре змия с разцепено езиче

към него да пълзи, то той е длъжен

да стресне своя крал, защото инак

отровното влечуго би могло

да удължи съня му с цяла вечност.

И затова те казват, че дори

и да не искате, ще ви спасят

от всички пепелянки като Съфък,

чието остро смъртоносно жило

е според тях лишило от живот

любимия ви чичо, благородник,

хиляда пъти по-добър от него!

 

ГРАЖДАНИТЕ (отвън)

Дук Солзбъри, какво ви каза кралят?

 

СЪФЪК

Приляга на народа — низка паплач —

послания такива да изпраща

до своя суверен, но вий, милорд,

сте радостен, че можете за нея

да проявите дарба на оратор;

и все таки спечелихте си само

таз слава, че пред краля се явихте

като посланик на една тълпа

от дърводелци!

 

ГРАЖДАНИТЕ (отвън)

                Отговор от краля —

или трошим вратите!

 

КРАЛЯТ

Вървете, Солзбъри, и им кажете,

че кралят им е много благодарен

за топлата грижовност. Нека знаят,

че даже и без тяхната подкана

аз щях да действам, както искат те,

защото мойта съвест ми подсказва,

че Съфък е носител на беди

за нашата страна; и затова,

кълна се в Оня, чийто недостоен

наместник тук съм, че под страх от смърт

ще има дукът само три дни срок

да трови въздуха на този остров!

 

КРАЛИЦАТА

О, Хенри, позволи да те помоля

за милост към достойния ни Съфък!

 

КРАЛЯТ

Зовейки го „достоен“, ти, кралице,

загубваш свойто собствено достойнство!

Достатъчно! Със всяка нова дума

по-силно ще раздухваш моя гняв!

Да бях го само казал, свойто слово

пак щях да удържа, а щом съм дал

пред Бога клетва, тя е безвъзвратна!

След срок тридневен ако те открият

в пределите, където властвам аз,

живота си с цял свят не ще откупиш!…

Мой драги Уорик, да вървим! Ела!

Очакват ни значителни дела!

 

КРАЛИЦАТА

Нещастие и мъка да ви следват!

Сърдечна тежест, болка и покруса

да бъдат ваши спътнички навред!

Каквато сте ми двойка, то да стане

с вас трети Сатаната и дано

трикратно отмъщение ви стигне!

 

СЪФЪК

Кралице, не кълни, а дай на Съфък

с дълбока мъка да ти каже сбогом!

 

КРАЛИЦАТА

Тфу, мухльо плах, мекосърдечен женчо,

да нямаш дух да прокълнеш врага си!

 

СЪФЪК

По дявола! Защо да ги кълна?

Да можех да убивам с грозни думи,

тъй както мандрагората убива

със свойте стонове^[31], аз бих ги клел

с такива остри, режещи слуха,

безмилостни, свирепи, грозни клетви,

през зъби прецедени, придружени

с такъв ужасен израз на лицето,

с какъвто само мършавата Злоба

кълне от свойте мрачни пещери!

Езикът ми от яд се би препъвал,

с очите си бих пръскал гневни искри,

косата ми нагоре би стърчала

като на луд и цялото ми тяло

би пращало към тях ужасни думи!…

Но чувствувам, сърцето ще се пръсне,

ако не почна! Ах, дано да имат

за най-добра напитка — сок отровен,

за гозба най-желана — жлъч горчива,

за мека сянка — кипарис надгробен,

за мила гледка — базилиск убиващ,

за нежна ласка — гущерово жило,

за сладка песен — съсък на усойка,

във съпровод от хор на кукумявки!

Каквито има ужасии в ада…

 

КРАЛИЦАТА

Не, стига, Съфък! Ти се мъчиш сам.

Тез клетви като слънце в огледало

и като цев, претъпкана с барут,

обръщат свойта сила срещу тебе!

 

СЪФЪК

Сама поиска, а сега — „Недей!“

Заклевам се в земята, от която

прогонен съм, могъл бих да кълна

през зимата върху планински връх

във продължение на цяла нощ

напълно гол и туй да ми се види

забава лека, траяла минутка!

 

КРАЛИЦАТА

Не, умолявам те! Не ги кълни!

Дланта си дай ми, да я орося

със горък плач, и на дъжда не давай

да изличи тоз спомен от скръбта ми!

О, ако можеше от таз целувка,

която аз поставям върху нея,

тя траен да запази отпечатък,

за да ти спомня устните, които

към тебе ще издъхват отдалеч

въздишки неизбройни! Тръгвай, тръгвай!

Аз искам да усетя свойта участ!

Додето тук си, само я предчувствам,

тъй както се предчувства сред излишък

оскъдица! О, знай, ще те възвърна

или и аз изгнаница ще стана…

и вече съм, от теб поне, изгнана!

Върви, не говори!… Но чакай! Стой!

Тъй с хиляди целувки се прощават

осъдени приятели, които

раздялата измъчва по-ужасно

от най-ужасна смърт! Прощавай! Сбогом!

И сбогом, щом без теб съм, на живота!

 

СЪФЪК

Така десетократно съм изгнан:

веднъж от краля си и девет пъти

от теб, кралице! Ако ти не беше,

за острова ни нямаше да страдам.

Пустинята съвсем не е пустиня,

щом в нея имам твойто общество,

защото, гдето ти си, там за мен е

светът със свойте радости безброй,

а гдето няма те, е пустош той!

Животът нека прави теб щастлива,

а аз ще съм щастлив, че ти си жива!

 

КРАЛИЦАТА

Къде си тръгнал тъй задъхан, Воукс?

 

ВОУКС

При негово величество, госпожо,

с вестта, че кардиналът е пред смърт.

От ненадейна болест поразен,

той диша тежко, блещи се във пот,

кълне света и хули небесата.

Ту води разговор с духа на Хъмфри,

ту, мислейки, че кралят е до него,

излива на възглавницата свойта

измъчвана от тежки тайни съвест.

При негово величество аз бързам,

защото той в тоз миг крещи за него!

 

КРАЛИЦАТА

Носи му новината си! Отивай!

О, черни вести! Що за свят е този?…

Ала защо скърбя за дреболии,

забравяйки прокудата ти, Съфък,

съкровище на моята душа?

Защо за тебе само, скъпи мой,

не се надплаквам с облаците южни^[32],

те — дъжд изливащи, да никне стръка,

аз — лееща сълзи от черна мъка!

Но тръгвай, кралят иде! Ти го знаеш —

завари ли те с мен, смъртта те чака!

 

СЪФЪК

Тя чака ме, остана ли без теб,

а да умра пред твоите очи,

ще бъде сладко, както да заспя

върху гръдта ти. Тука бих издъхнал

спокойно като чисто пеленаче,

което, не усещайки, умира

със майчиното зърно в устица;

а пък, обратно, надалеч от тебе

аз луд ще полудея, ще крещя

да ми склопиш очите, ще те викам,

затворила устата ми със устни,

да върнеш моята душа във мене

или във себе си да я приемеш

за втор живот, като в Елизий^[33] нов!

Смъртта до теб е радостна шега,

далеч от теб — мъчение ужасно.

Оставам тук, каквото ще да става!

 

КРАЛИЦАТА

Върви! Раздялата е цяр болезнен,

но тя лекува смъртоносна рана.

Към Франция, мой скъпи! И пиши ми!

Една Ирида^[34], пратена от мене,

ще те намира, гдето и да си!

 

СЪФЪК

Отивам!

 

КРАЛИЦАТА

                И сърцето ми носи!

 

СЪФЪК

За пръв път скъпоценност като тази

сред толкоз черно кадифе се пази!

Нещастната ни лодка се разцепи

и, тласкани от вихрите свирепи,

разделяме се ний един от друг.

Там мойта смърт е!

 

КРАЛИЦАТА

                А пък мойта — тук.