Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (12)

Пета сцена

 

МОРТИМЪР

Пазители на моя чезнещ век,

бъдете тъй добри и позволете

на умирающия Мортимър

да си отдъхне тука! Чувствам свойта

снага нещастна тъй разбита, сякаш

съм смъкнат току-що от кръг за мъки.

Тез сиви власи, стигнали във грижи

до Несторова възраст^[33], ми вещаят,

че вече за граф Марч е близък краят.

На тез очи светликът ясен где е?

Фитилът им, уви, едва мъждее!

От плещи слаби тез ръце безсилни

висят като изсъхнали лозници,

ала нозете, немощни опори,

едва крепящи тази буца глина,

напротив, окрилени от стремежа

да стигнат моя гроб, ми казват сякаш:

„Освен смъртта, каква утеха чакаш?“…

Ала кажете ми, дали ще дойде

при мене моят племенник?

 

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

                        Да, сър.

Плантадженет ще дойде. На човека,

изпратен да го търси в „Темпъл-хол“,

той дал е утвърдителен ответ.

 

МОРТИМЪР

Това ми стига. Бедният ми Ричард!

И той онеправдан е като мен!

Когато увенчан бе Хенри Мънмът^[34],

чиято бойна чест засенчи мойта,

аз бях заключен в таз омразна кула.

През тези дни и Ричард бе ограбен,

лишен от знатна титла и наследство.

Ала сега безстрастният арбитър

над всички отчаяния и мъки,

безгрешният ни Съдник със косата,

помилвал ме, ми дава свобода;

дано и Ричард, своето възвърнал,

на мъки и неволи види края!

 

ПЪРВИ ТЪМНИЧАР

Пристигна племенникът ви, милорд.

 

МОРТИМЪР

Кой? Ричард? Моят скъп Плантадженет?

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Да, знатни вуйчо, прясно оскърбен,

пред тебе е нещастният ти Ричард!

 

МОРТИМЪР

Ръцете насочете ми към него,

врата му да обгърна и издъхна

последен дъх до неговата гръд!

Кажете ми, когато мойте устни

допрат страните му, за да му дам

угасваща целувка!… А сега,

о, сладък клон от Йорковия ствол,

кажи ми: кой и как те оскърби?

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Гръб старчески на моята ръка

по-първо облегни и ще ти кажа,

тъй тебе облекчил, какво тежи ми.

Днес в разговор със Съмърсет тъй стана,

че спорът се изостри и той грубо

напомни ми за татковата смърт.

Това натякване скова в момента

езика ми, със който инак аз

му бих отвърнал както подобава.

Затуй зарад баща ми и честта му

на чист Плантадженет и зарад нашто

роднинство с теб, кажи ми, драги вуйчо:

защо е бил обезглавен баща ми,

граф Ричард Кеймбридж?

 

МОРТИМЪР

                        Същата причина,

зарад която, племеннико драг,

в затвор прекарах цветната си младост,

доведе и до неговата смърт.

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

По-точно назови ми я, защото

не бих могъл да я отгатна сам!

Ще го направя, ако имам дъх

и близката ми смърт не ме прекъсне.

Четвъртият ни Хенри, чийто внук

е днешният ни малолетен крал,

свали от трона братовчед си Ричард,

сина на Едуард, Черния ни принц,

заченат пръв и по закон наследник

на Едуард Трети. Считайки неправо

туй действие, семейството на Пърси

реши да ме издигне до престола.

Причината, накарала тез горди

владетели от Север тъй да действат,

бе в туй, че детронираният Ричард

бе още млад и нямаше наследник,

а аз оказвах се по кръв и възраст

най-близък до короната след него,

защото съм чрез баба си потомък

на Лайонел, дук Кларенс, трети син

на Едуард Трети, а пък Болинбрук^[35]

си води произхода от Джон Гонт,

едва четвърти от това коляно.

Сега внимавай: зарад този техен

рискован план да сложат на престола

законния наследник, аз лиших се

от свобода, а Пърси — от живот.

Години след това, когато трона

зае наследникът на Болинбрук,

крал Хенри Пети, храбрият ти татко,

граф Ричард Кеймбридж, син на Едмънд Ленгли

(говоря за прочутия граф Йорк),

венча се за сестра ми, на която

бе съдено да стане твоя майка

и съжалил злочестата ми участ,

събра войска, за да ми върне трона

и ми даде законната корона.

Уви, и нему туй не се удаде:

той също тъй биде обезглавен

и със това бе смачкан и потиснат

родът на Мортимъровци, които

еднички имаха права над трона.

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

И от които сетен клон си ти?

 

МОРТИМЪР

Да, аз. Ала бездетен и умиращ.

Ти мой наследник си. Разбра ме, вярвам.

Но, действайки, бъди благоразумен!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Съвета ти не ще забравя, вуйчо,

но екзекуцията на баща ми

е според мен убийство и тиранство!

 

МОРТИМЪР

Недей говори! Умно действай, Ричард!

Домът на Ланкастър е планина,

която твърде трудно се премества…

Но аз сега премествам се оттука,

тъй както местят двора си кралете,

когато са преситени от дълго

живеене в един и същи град.

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Години бих ти дал от младостта си,

за да прибавя дни към твойта старост!

 

МОРТИМЪР

И с туй ще заприличаш на колача,

нанасящ десет удара там, гдето

един би стигнал. И не ме оплаквай,

освен ако изпитваш скръб, когато

се случва нещо радостно със мен.

За опелото ми се погрижи!

Прощавай, Ричард! И дано се сбъднат

каквито имаш розови надежди!

Щастлив бъди във мир и във война!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

И мир, а не война, да има твойта

отлитаща душа! В тъмница ти

като поклонник цял живот изброди,

като отшелник цял живот живя!…

Съвета му ще скрия в тез гърди,

във тях за сгодно време нека бди!

Той чест ще има повече посмъртно,

отколкото додето беше жив!

Угасна, духната от честолюбци,

безрадостната свещ на Мортимър.

А колкото до грозните обиди,

с които Съмърсет покри рода ми,

от тях ще се очистя не след много.

За своя ранг отивам в Парламента —

ако с добро не го получа там,

ще си го взема, както аз си знам!