Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (11)

Четвърта сцена

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Високоблагородни господа,

защо мълчите? Никой ли не смее

да каже мисълта си по въпроса?

 

СЪФЪК

Във залата ний бяхме твърде шумни —

градината е по-добра за спор.

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Тогава заявете, че съм прав

или че Съмърсет греши донейде.

 

СЪФЪК

Наистина, аз в правото съм слаб

и тъй като до днес не съм успявал

да скланям пред закона свойта воля,

закона свивам, за да мине тя.

 

СЪМЪРСЕТ

Бъдете съдник помежду ни, Уорик!

 

УОРИК

Аз може би могъл бих да отсъдя

от два сокола кой по-бърз излита,

от два палаша кой по-звънко лае,

от два кинжала кой е по-наточен,

от два жребеца кой по-гордо стъпва,

от две моми коя е по-красива,

но в тези правни тънкости, ей Богу,

от чавката разбирам не по-много!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Не щеш страна да вземеш от учтивост,

но мойта правота е тъй безспорна,

че явна е дори за късоглед!

 

СЪМЪРСЕТ

А мойта правота е толкоз ясна,

крещяща, очевидна, несъмнена,

че би проблеснала в око на сляп!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Щом нещо връзва вашия език,

кажете мисълта си с неми знаци:

тоз, който благородник е по кръв

и горд е със рода си, нека тука,

ако застъпва мойта правота,

откъсне цвят, тъй както правя аз,

от този храст, обсипан с бели рози!

 

СЪМЪРСЕТ

А който смел е и не е ласкател,

и дръзва да застане с мойта правда,

след мене тука да откъсне цвят

от този храст, покрит с червени рози!

 

УОРИК

Не съм ласкател и не се червя

от тези упреци, като откъсвам

таз бяла роза със Плантадженет.

 

СЪФЪК

Пък аз откъсвам таз червена роза

за Съмърсет и неговото право.

 

ВЪРНОН

Недейте продължава, господа,

преди да заявим, че този, който

сбере по-малко рози, ще отстъпи

пред другия по спорния въпрос!

 

СЪМЪРСЕТ

Напълно правилно, любезни Върнон!

Ако излязат моите по-малко,

замлъквам и подписвам.

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

                        И аз също.

 

ВЪРНОН

Тогава в името на правотата

откъсвам тази бяла, чиста роза,

заставайки на нейната страна.

 

СЪМЪРСЕТ

Внимавайте в бодлите й, че може

да убодете пръста си и тъй,

обагрили я с кръв, да подкрепите

страната, на която сте противник!

 

ВЪРНОН

За свойто убеждение, ако

пролея кръв, то лекар ще ми стане

и мигом изцерило мойта рана,

ще ме остави с тоя, с който съм!

 

СЪМЪРСЕТ

Добре, добре, нататък! Кой остава?

 

ПРАВНИКЪТ

Съгласно мойте книги и наука

основният ви довод е неправ,

затуй и аз откъсвам бяла роза.

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Е, Съмърсет, къде е твойто право?

 

СЪМЪРСЕТ

Тук, в ножницата ми, и мисля как

в червено да обагри твойта роза!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Сега обаче твоите страни

наподобяват белите ни рози

и този страх е знак, че правотата

е откъм нас!

 

СЪМЪРСЕТ

                Грешиш, Плантадженет,

променя ме не страх, а гняв от туй, че

са твоите страни от срам по-ярки

дори от нашите червени рози,

а пък езикът ти не го признава.

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Червените са с червей, Съмърсет!

 

СЪМЪРСЕТ

А белите с бодли, Плантадженет.

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

С бодли са, за да бранят правотата,

а твоите червеи гризат лъжата!

 

СЪМЪРСЕТ

Ще се намерят рицари, които

ще потвърдят, че прав съм, там, където,

лъжливецо, теб няма да те има!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Кълна се в този белоснежен цвят,

презирам теб и тях, свадливо пале!

 

СЪФЪК

Плантадженет, върни си тези думи!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Надменни Пул, за себе си вземи ги!

 

СЪФЪК

Но знай, ще ти ги втикна вдън гръкляна!

 

СЪМЪРСЕТ

Не му отвръщай, Уилям де ла Пул!

Недей му прави чест на тоз простак!

 

УОРИК

Ей Богу, туй е хула, Съмърсет!

Бе негов прапрадядо Лайонел,

дук Кларенс, трети син на Едуард Трети.

Нима простак, лишен от гербов гребен,

би имал корен толкова дълбок?

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Ако не беше мястото свещено^[31],

не би говорил този пъзльо тъй!

 

СЪМЪРСЕТ

Кълна се в Господа, ще го повторя

на всяко друго място по земята!

Не свърши ли баща ти, Ричард Кеймбридж,

като изменник срещу Хенри Пети

и ти не беше ли за таз измяна

разжалван и лишен от знатна титла?

Грехът ти бащин жив е в твойта кръв

и докато не те възстановят,

ще бъдеш прост селяк и нищо друго!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Баща ми бе осъден без процес,

посечен за измяна — не изменник,

и аз ще го докажа чрез двуборство,

когато времената доузреят^[32],

със по-добри мъже от Съмърсет.

А вас и тоя ваш поддръжник Пул

в тетрадките на свойта памет аз

ще ви запиша и ще ви платя

за вашето презрение към мене!

Предупредени сте, така че, знайте!

 

СЪМЪРСЕТ

Ще ни намериш винаги в готовност

и ясно ще познаеш, че те мразим

по тез цветя, които моите верни

ще носят винаги напук на теб!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

А тази побледняла гневна роза,

напомняща ти нашата ненавист,

ще носим аз и моите, додето

увехне тъжна върху моя гроб,

или високо с ранга ми разцъфне!

 

СЪФЪК

Върви да се обесиш, честолюбец!

Отивам си! До следващата среща!

 

СЪМЪРСЕТ

Със теб съм, Пул… Тщеславецо, прощавай!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Обиждат ме и трябва да понасям!

 

УОРИК

Петното, за което ти натякват,

ще бъде много скоро изличено

на заседанието в Парламента,

насрочено, за да изглади спора

на Уинчестър и Глостър. Ако то

не те направи Йорк, на мене също

от днес нататък да не викат Уорик!

А дотогаз, във знак на туй, че съм

със тебе срещу Съмърсет и Пул,

ще нося този цвят, но пророкувам,

че препирнята между вас двамина,

насъскала в таз храмова градина

червена роза срещу роза бяла,

в сълзи ще потопи страната цяла!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Благодаря ви много, драги Върнон,

че се накичихте със моя щит.

 

ВЪРНОН

И ще го нося винаги за вас!

 

ПРАВНИКЪТ

И аз, милорд!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

                Благодаря ви, сър.

Да тръгваме. Не чувствате ли вие,

че тая свада има кръв да пие?