Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The first Part of Henry the Sixth, 1591 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2012)
- Начална корекция
- Alegria(2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми
Събрани съчинения в осем тома
Превел от английски: Валери Петров
Художник: Петър Добрев
Редактор на изданието Бояна Петрова
Редактор на издателството Иван Гранитски
Коректор Евгения Владинова
Формат 16/60/90 Печатни коли 49
Печат
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- —Добавяне
Четвърта сцена
Другаде в Гаскония.
Влизат Съмърсет със своите Войници и един Капитан на Толбът.
СЪМЪРСЕТ
Не, късно е, не мога да ги пратя;
тоз поход бе прибързано решен
от Йорк и Толбът. Цялата войска
е застрашена да попадне в обръч,
ако градът ни отговори с удар.
Без мярка буйният и дързък Толбът
засенчи блясъка на свойта слава
с таз глупава, отчаяна постъпка.
Йорк прати го, за да загине в срам,
та славата му той да носи сам!
Влиза Люси.
КАПИТАНЪТ
А ето и сър Уилям Люси, който
бе пратен с мене тук да иска помощ
за нашите огъващи се части.
СЪМЪРСЕТ
Сър Уилям, слушам ви, отде сте пратен?
ЛЮСИ
Отде ли? От предадения Толбът,
от него, който, обкръжен отвред
и с мъка сдържащ мощния противник,
обръща се към Йорк и Съмърсет
със зов да отклонят смъртта от него.
Но вий, додето този храбър воин
във пот и кръв за помощ се оглежда,
вий, общата и негова надежда,
вий, стражите на бойната ни чест,
стоите безучастни настрани,
раздирани от личните си ежби,
когато благородният ни воин
издъхва, обкръжен от врагове.
Дофинът, орлеанският Бастард,
бургундецът Рение и Алансон
притискат го отвред и той загива,
защото няма кой да му помогне!
СЪМЪРСЕТ
Йорк прати го — да му помага той!
ЛЮСИ
А Йорк пък обвинява ваша милост
и се кълне, че вий не сте му дали
набраните за похода разезди!
СЪМЪРСЕТ
Йорк лъже! Аз не съм му подчинен,
а не желая да му се подмазвам.
Да бе ги искал, щеше да ги има,
но сам да му ги пращам — как пък не!
ЛЮСИ
Не френска сила, а английска низост
държи във клопка честния ни Толбът.
От вашите вражди на смърт изпратен,
за Англия той няма път обратен!
СЪМЪРСЕТ
Добре тогаз! И сам ще му ги дам.
Шест часа само и ще бъдат там.
ЛЮСИ
Той вече е убит или пленен,
защото не би смогнал да избяга,
да би поискал, а не би поискал,
дори и да би смогнал да избяга!
СЪМЪРСЕТ
Във слава ще го спомняме тогаз.
ЛЮСИ
Във слава — него и във срама — вас!
Излизат.