Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (2)

Първа сцена

 

БЕДФОРД

Смрачи се, ден! Небе, увий се в траур!

Комети, предвещаващи промени

в страни и времена, по небосвода

размахали блестящите си плитки,

нашибайте зловредните звезди,

решили гибелта на Хенри Пети,

на този крал, премного знаменит,

за да живее дълго, и тъй славен,

че Англия до днес, откак се помни,

не е загубвала подобен нему!

 

ГЛОСТЪР

Тя крал не е познавала изобщо,

преди да дойде той! Той бе преливащ

от качества и дарби за владетел:

издигнеше ли меч, слепеше с него

противниците си; ръце размахал,

приличаше със тях на змей хвъркат;

а взорът му пламтящ със гневен пламък

отблъскваше по-сигурно вразите

от слънцето, когато по обяд

блестеше срещу тях… Какво да казвам? —

Делата му надхвърлят всички думи.

Десница той не вдигна ни веднъж,

без Славата да кацне върху нея!

 

ЕКСЕТЪР

Защо оплакваме го в черен цвят,

а не покрити в кърви? Той е мъртъв

и няма да възкръсне нивга вече!

След тоз ковчег безчувствен ний вървим

и като пленници, които следват

в окови триумфална колесница,

прославяме с кортежа си тържествен

безславната победа на Смъртта.

Сега какво да правим? Да кълнем ли

звездите гибелни, задето, в сговор,

са причинили неговата смърт,

или да обвиняваме за нея

изкуствата на хитрите французи,

вълшебници и вещери, които

са го стопили със магични думи?

 

ЕПИСКОПЪТ

Той беше крал велик, защото беше

благословен от Краля на кралете —

французите не ще треперят даже

на второто пришествие тъй, както

трепереха пред неговия образ!

Той бе войник на Бога и победи

измолваше му святата ни църква!

 

ГЛОСТЪР

За църквата ще ми приказваш ти —

тя нишката му само съкрати!

Вий Бога молихте за принц-играчка,

когото вашата ръка да мачка!

 

УИНЧЕСТЪР

А ти, бидейки негов лорд-настойник,

жадуваш власт над принца и страната!

Жена ти е надменна и от нея

ти много повече боиш се, Глостър,

отколкото от Бога и от всички

благочестиви негови слуги!

 

ГЛОСТЪР

За благочестие не ми приказвай —

ти, плътолюбецо, не стъпваш в черква,

освен за да измолваш от небето

нещастия за свойте врагове!

 

БЕДФОРД

Смирете тези разпри! Да вървим!

След мене, глашатаи! Вместо злато

желязо ний ще сложим пред олтаря —

ненужни са ни мечовете, щом

го няма Хенри, който да ни води.

Потомство, дни очакват те, когато

кърмачетата ще бозаят сълзи

от майчини очи, страната цяла

ще е море от стон и в нея само

жени ще са останали да плачат

по мъртвите! Духа ти, Хенри Пети,

аз призовавам: острова пази ни,

предпазвай го от вътрешни борби,

срази враждебните към нас комети!

Душата ти звезда ще стане горе

по-светла и от таз на Юлий Цезар!…

 

ПЪРВИ ПРАТЕНИК

Почтени лордове, привет на всички!

От Франция пристигам с лоши вести

за загуби, провали, неуспехи:

загубени са Реймс, Компиен, Руан,

Париж, Гизорс, Поатие и Орлеан!

 

БЕДФОРД

И всичко туй пред тялото на Хенри?

По-тихо говори, че този списък

от ценни градове ще го накара,

оловото разкъсал^[2], да възкръсне!

 

ГЛОСТЪР

Париж — не вече наш? Руан — загубен?

Да бе възкръснал Хенри, тези вести

го биха умъртвили втори път!

 

ЕКСЕТЪР

Как стана? Кой предател го извърши?

 

ПЪРВИ ПРАТЕНИК

Не, нямаше предателства, а само

недостиг на човеци и на средства.

Войниците роптаят, че наместо

да се подготвят и печелят битки,

на клики разделени, вие тука

се карате за свойте генерали.

Един е за протакане без харч,

друг литнал би, ала крила му липсват,

а трети смята, че мирът могъл би

да се постигне с хитроумни думи.

Английски благородници, на крак!

Недейте с мудността си помрачава

новоспечелената наша слава!

Държавният ни герб е презполвен,

обрани са ни лилиите френски^[3]!

 

ЕКСЕТЪР

Ако за Хенри липсваха ни сълзи,

те щяха да залеят като прилив

след твойта вест великите му мощи!

 

БЕДФОРД

Регент съм аз на Франция и главно

за мен са лоши тези новини.

Но аз ще браня свойта власт и титла.

Желязната ми ризница веднага!

Далеч от мен тез траурни одежди!

Аз на французите ще нанеса

такива рани, че за свойта дързост,

те, вместо със очи, със тях да плачат!

 

ВТОРИ ПРАТЕНИК

Почтени лордове, във тез писма

ще прочетете само скръб и горест;

обхваната от бунт срещу властта ни

е цяла Франция, като изключим

известен брой по-дребни градове;

дофинът Шарл е коронясан в Реймс

и Орлеанският Бастард е с него;

поддържа го и дукът Алансон

и го подкрепя дук Рение Анжуйски.

 

ЕКСЕТЪР

Дофинът — крал? Към него бягат всички?

Ний где ще бягаме от тоя срам?

 

ГЛОСТЪР

Кой бяга? Аз — наопаки — ще литна

към гърлото на нашия противник!

Без теб дори, ако се бавиш, Бедфорд!

 

БЕДФОРД

Не се съмнявай в смелостта ми, Глостър —

в ума ми вече Франция е цяла

залята от английските войски!

 

ТРЕТИ ПРАТЕНИК

Почтени лордове, за да засиля

плача ви по покойния ни крал,

вест нося ви за битката, която

води лорд Толбът с френската войска.

 

УИНЧЕСТЪР

И във която Толбът победил е,

нали така?

 

ТРЕТИ ПРАТЕНИК

        Обратното, за жалост.

В която Толбът беше победен;

и ето ви подробности от боя:

Оттегляйки се на десети август

подир обсадата на Орлеан

със своята шестхилядна войска,

безстрашният ни рицар бе обхванат

във обръч от французи, наброяващ

най-малко двайсет хиляди войника.

Той нямаше кога да преустрои

войската си добре и, вместо пики,

набучи безразборно и нарядко

колове от оградите, във опит

да спре пред своите стрелци вълната

на вражеската конница. Три часа

трая сражението и във него

със копие и меч извърши Толбът

невероятни чудеса от храброст:

стотици прати в ада, ни един

не удържа на неговата сила!

Наляво и надясно той сечеше,

така че ужасените французи

го сметнаха за дявола във броня,

а неговите хора, удивени,

крещяха с пълно гърло: „Толбът! Толбът!“

и яростно се хвърляха във боя;

и боят би завършил със победа,

ако, за изненада, сър Джон Фастолф

не бе се проявил като страхливец.

Поставен по-надире в авангарда,

за да подкрепя първите редици,

той, без да влезе в досег със врага,

обърна най-позорно гръб на боя.

И с туй започна общото клане:

врагът отвсякъде ни обгради

и някакъв валонски^[4] подлизурко,

със цел да се подмаже на дофина,

прониза с копието си в гърба

прекрасния английски рицар Толбът,

когото Франция веднъж не беше

посмяла да погледне във лицето!

 

БЕДФОРД

Убит лорд Толбът? Себе си тогава

аз ще убия за това, че в леност

и във охолство съм живял, когато

един тъй доблестен военачалник,

нуждаещ се от помощ, бил е подло

оставен във ръцете на врага!

 

ТРЕТИ ПРАТЕНИК

Не, той е жив, но в плен. И също в плен

са лордовете Скейлз и Хънгърфорд.

Голяма част от нашите войници

са взети пленници или изклани.

 

БЕДФОРД

Аз откупа му сам ще изплатя!

Дофина им от трона му ще смъкна

с главата нанадолу и ще дам

короната му в откуп за лорд Толбът!

Четирма френски знатни ще сменя

за наш един! Довиждане на всички!

Отивам да изпълня своя дълг.

Във Франция със лумнали огньове

ще чествувам деня на свети Георги^[5]!

Войска от десет хиляди войника

ще стегна незабавно и със нея

в реки от кръв Европа ще залея!

 

ТРЕТИ ПРАТЕНИК

И бързайте, защото Орлеан

е обсаден от нашите, но те

са с нисък дух и крайно оредели.

Граф Солзбъри ви моли за подкрепа

и с труд удържа бунта сред бойците,

които трябва да държат в обсада

далече превъзхождащ ги противник.

 

ЕКСЕТЪР

Спомнете си, че клехте се пред Хенри

да смажете дофина им или

да го зажеглите във свойто иго!

 

БЕДФОРД

Добре го помня и си взимам сбогом,

за да подготвя бойните ни сили!

 

ГЛОСТЪР

Пък аз ще ида незабавно в Тауър

да проверя топове и запаси,

а след това ще обявя за крал

сина на краля, малкия ни Хенри!

 

ЕКСЕТЪР

А аз, пазител негов, ще отида

при принца в Елтам^[6], за да се погрижа

за неговите сигурност и здраве.

 

УИНЧЕСТЪР

За всеки тук намери се задача,

освен за мен, но аз не ще остана

като глупак, със скръстени ръце —

от Елтам принца аз ще отвлека

и сам ще хвана лоста на века!