Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (13)

Първа сцена

 

УИНЧЕСТЪР

Ще идваш със подготвени доклади

и доводи, обмисляни изтънко?

Ако желаеш да ме обвиниш,

прави го, Хъмфри Глостър, тук, от място,

тъй както неподготвено и прямо

и аз ще отговоря на речта ти!

 

ГЛОСТЪР

Надути попе, мястото ме спира

да дам отпор на твоята обида!

Недей мисли, че тъй като излагам

по писмен начин твоите ужасни,

позорни, отвратителни злосторства,

туй значи, че измислял съм или

че нямам смелост да повторя туй,

което съм изложил със перо!

Не, попе, толкоз смрадна и воняща

е твоята порочност, толкоз гадни

и отвратителни са твойте козни,

че даже и дечицата познават

надменността ти! Да, така си ти

развратен, зъл, метежен по природа,

така прочут като смукач на лихви,

че с ни една черта не съответстваш

на своите обязаност и сан!

А че предател си, не е ли ясно

след двете покушения над мене —

на Лондонския мост и после в Тауър?

Освен това, пресеем ли ума ти,

боя се, че и кралят ни дори

ще се окаже не съвсем далече

от прицела на гордата ти завист!

 

УИНЧЕСТЪР

Добре тогава, отговаряй, Глостър!

Вий, лордове, свидетели бъдете!

Ако наистина бях алчен, хищен,

тъй както той твърди, защо тогава

съм толкоз беден? И защо, бих питал,

ако честолюбив съм, става тъй,

че вместо да напредвам и раста,

съм верен на пастирския си дълг?

А по това, че сеял съм раздори,

кой повече от мен е бил за мир,

освен в онези случаи, когато

съм бивал предизвикван? Не, милорди,

не туй раздухва яростта на дука,

не туй гнева му пали — друго нещо:

това, че иска сам да управлява,

че иска пръв до краля ни да бъде,

поражда гръмотевици в гръдта му

и кара го да обвинява други!

Но той ще разбере, че с равни нему

тез разговори…

 

ГЛОСТЪР

                Ти ли си ми равен

бе, копеле на дядо ми!

 

УИНЧЕСТЪР

                        Да, аз!

Защото кой си ти? Един желаещ

да упражнява власт от чуждо име!

 

ГЛОСТЪР

Не съм ли лорд-настойник, дръзки попе?

 

УИНЧЕСТЪР

А аз прелат на църквата не съм ли?

 

ГЛОСТЪР

Да, си, като разбойник, вдигнал замък,

за да укрива плячката си в него!

 

УИНЧЕСТЪР

Хулител безподобен!

 

ГЛОСТЪР

                А пък ти

си „преподобен“, но по титла само!

 

УИНЧЕСТЪР

Зад мен е свети Петровият храм!

 

ГЛОСТЪР

Върви тогаз да се оплачеш там!

 

СЪМЪРСЕТ

Вий трябва, сър, да имате предвид…

 

ГЛОСТЪР

Това че чувстваш своя поп надвит?

 

СЪМЪРСЕТ

… че трябва повече благочестивост,

когато се говори с висш духовник!

 

УОРИК

А той пък трябва да е по-смирен —

тез речи на духовник не прилягат!

 

СЪМЪРСЕТ

Прилягат, ако святият му сан

е бил засегнат!

 

УОРИК

                Свят или несвят,

дук Глостър е по право лорд-настойник!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ (настрани)

Плантадженет е длъжен да мълчи,

ако не ще да чуе: „Ти, селяко,

какво си буташ гагата, където

говорят знатни?“ Да не беше тъй,

на този поп аз бих му казал нещо…

 

КРАЛЯТ

О, чичо Глостър, чичо Уинчестър,

вий стражи на английската държава,

от все сърце ви моля да сплотите

сърцата си за дружба и любов!

Какъв позор за трона ни е двама

тъй знатни перове да са в раздор!

Макар и в крехка възраст, ще ви кажа,

че вътрешната разпра е змия,

гризяща тялото на обществото!…

Какво е туй?

 

УОРИК

                Смут, явно предизвикан

от хората на нашия епископ!

 

КМЕТЪТ

Велики лордове, добри ни Хенри,

смилете се над Лондон и над нас!

Слугите на епископа и дука,

понеже бе им забранено скоро

да ходят из града въоръжени,

натъпкали са с камъни джобове

и разделили се на две тайфи,

така замерват се, че не един е

със пукната глава и пръснат мозък!

Прозорците са вред изпотрошени

и всички лавки спуснаха кепенци!

 

КРАЛЯТ

Във името на кралската ни власт

ръцете си възпрете! Чичо Глостър,

сложете край на тази грозна сцена!

 

ПЪРВИ СЛУГА

Щом с камъни не може, ще ги хапем!

 

ВТОРИ СЛУГА

Започвайте! Ще видим кой кого!

 

ГЛОСТЪР

Слуги на Глостър, прекъснете мигом

тоз неприличен бой!… Прекъсвай, казах!

 

ТРЕТИ СЛУГА

Милорд, ний знаем, че човек сте прям,

дълбоко справедлив и безпристрастен,

и неотстъпващ никому по кръв

освен на краля ни; и сме решени,

преди да позволим един такъв

баща на кралството ни да понася

обидите на някакъв си книжник,

със своите съпруги и деца

да водим битка, докато не бъдем

изклани поголовно от врага!

 

ПЪРВИ СЛУГА

И след това изпод земята с нокти

ще им дерем ходилата!

 

ГЛОСТЪР

                        Спри, казах!

Щом казвате, че имате в сърцата

любов към мен, за малко престанете!

 

КРАЛЯТ

О, колко тази разпра ме потиска!

Възможно ли е, лорде Уинчестър,

да виждате как плача и въздишам

и тази гледка да не ви смекчи?

Щом вий не се смилявате, то кой?

И кой би трябвало да иска мир,

щом хората на църквата се бият?

 

УОРИК

Лорд Глостър и лорд Уинчестър, настойник

и висш прелат, възпрете свойте хора,

освен ако с упорния си отказ

не се стремите към смъртта на краля

и гибелта на цялата страна!

Вий виждате какви злини поражда

враждата ви — затуй сключете мир,

ако не сте кръвници по природа!

 

УИНЧЕСТЪР

Той своите да спре и аз тогава!

 

ГЛОСТЪР

За краля ми е жалко, инак щях

сърцето му изскубнато да видя,

преди да му направя таз отстъпка!

 

УОРИК

Лорд Уинчестър, вий виждате по туй

как свойте бръчки дукът е изгладил,

че той успял е да смири гнева си.

Защо сте сам все още лют и мрачен?

 

ГЛОСТЪР

На, Уинчестър, подавам ти ръка!

 

КРАЛЯТ

Срам, чичо Бофорт! Учехте ни вие,

че злобата е грях голям и тежък.

Нима наместо сам да сте за пример

вий пръв й се поддавате от всички?

 

УОРИК

Добър урок му дадохте, кралю.

Срам, срам, лорд Уинчестър! Позор за вас е

едно дете да трябва да ви учи!

 

УИНЧЕСТЪР

Отстъпвам, Глостър. Ето, взимай тука

за обич — обич, за ръка — ръка!

 

ГЛОСТЪР (настрани)

Но страх ме е, че без сърце ги дава…

Съграждани и близки, ето вижте:

туй честно ръкостискане е знаме

за мир и дружба между нас двамина

и нашите привърженици!… На!

Бог вижда, че не мисля нищо друго!

 

УИНЧЕСТЪР (настрани)

Бог вижда, че си мисля много друго!

 

КРАЛЯТ

О, мой любезни, скъпи чичо Глостър,

как радвам се на вашата спогодба!…

Слугите, тръгвайте и в мир живейте

по примера на свойте господари!

 

ПЪРВИ СЛУГА

Търча при лекаря!

 

ВТОРИ СЛУГА

                И аз натам съм.

 

ТРЕТИ СЛУГА

А аз ще се лекувам при кръчмаря.

 

УОРИК

Поднасям ви, велики господарю,

тоз документ от името на Ричард

Плантадженет.

 

ГЛОСТЪР

                Навременно, лорд Уорик

Защото, господарю, ако вие

се взрете в случая най-вече с оглед

на туй, което разясних ви в Елтам,

ще заповядате да бъде Ричард

възстановен във своите права.

 

КРАЛЯТ

Да, в Елтам вий ме убедихте, чичо,

и затова е наша кралска воля

да се възвърнат титлите на Ричард!

 

УОРИК

И със това ще бъде възмездена

суровата присъда над баща му.

 

УИНЧЕСТЪР

И Уинчестър съгласен е със всички.

 

КРАЛЯТ

Ако, Плантадженет, ни бъдеш верен,

ще ти дадем не само туй, но всички

имущества на славния род Йорк,

от който водиш свойто потекло.

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

Твой раб, кралю, кълна ти се във вярност,

и служба най-покорна до смъртта си!

 

КРАЛЯТ

Тогаз превий в нозете ни коляно!…

За този израз на васалски дълг,

Плантадженет, препасваме те с меча

на благородното семейство Йорк!

Вдигни се, Ричард, и бъди от днеска

дук Йорк за себе си и своя крал!

 

ПЛАНТАДЖЕНЕТ

И колкото се вдига твоят Ричард,

да рухват толкоз твойте врагове;

и както разцъфтява мойта вярност,

така да гине който зло ти мисли!

 

ВСИЧКИ

Привет, привет на тебе, мощни Йорк!

 

СЪМЪРСЕТ (настрани)

Проклет, проклет да бъдеш, долни Йорк!

 

ГЛОСТЪР

Сега ще посъветвам ваша милост

да прекоси морето и приеме

короната във Франция, защото

присъствието на монарха буди

любов у тез, които са със него,

и страх у враговете на престола.

 

КРАЛЯТ

Щом Глостър каже, Хенри изпълнява.

Съвет приятелски врази сразява.

 

ГЛОСТЪР

Флотилията вече ви очаква.

 

ЕКСЕТЪР

Във Франция или пък тук, еднакво

към бъдещето можем да сме слепи.

Раздорът между перовете, който

възникна напоследък, задушен е

под пепелта на външната любов,

но скоро ще избухне в буен огън;

и както във ранения ни крайник

заразата работи, докато

месо и кост, и жили се разкапят,

тъй действува враждата между нас.

И днес ме плаши страшната прокоба,

известна на кърмачетата даже

от времето на прежния ни Хенри:

„При Хенри Мънмътски каквото вземем,

при Хенри Уиндзорски ще го дадем.“

Ако такъв на всичко ще е края,

аз жив да го дочакам не желая!